Най-близкото разстояние от островите на Нова Зеландия - дивна природна съкровищница в южния Пасифик, до съседната по-голяма земя, Австралия, е 1600 км. Лозата била посадена за пръв път тук през 1819, но изминали повече от 150 години, докато новозеландците разберат, че хладният морски климат на страната им е подходящ за производство на качествени вина.

Продукцията на страната е малка за световните стандарти - една десета част от австралийската), а лозята се отглеждат върху около 20 000 ха в девет региона, разпръснати тук и там почти по цялата дължина на Северния и Южния остров - 1200 км. Всъщност, ако Нова Зеландия се намираше в северното полукълбо, островите щяха да се простират от Северна Африка приблизително до ширината на Париж, но европейските винени региони са с доста по-топъл климат поради благоприятното влияние на Гълфстрийм.

Огромна е климатичната разлика между регионите в Северния остров и онези в по-студения Южен остров, въпреки че и разликите в условията на различните ширини на всеки един от островите също са значителни. Като цяло това е една приятна вечнозелена страна, поради обилните валежи. Първата стъпка към модерното лозарство и качествените вина е заменянето на сорта мюлер-тюргау и някои американски хибриди, устойчиви на филоксерата, с по-благородни сортове за качествени вина. Втората се свързва с ролята на д-р Ричард Смарт, главен правителствен експерт в лозаро-винарския сектор на страната от 1982 до 1990. Следвайки негова доктрина за canopy management (изрязване на зелената листна маса на лозята), производителите бързо постигат много по-добра степен на зрялост на гроздето - основополагащо условие за производство на качествени вина в един толкова прохладен и дъждовен климат като новозеландския. Днес всички посадъчни материали, внасяни в Нова Зеландия, се изследват безкомпромисно за вирусни заболявания от държавна агенция и клоновете, предлагани от разсадниците са доста по-ограничени от тези в Европа например.

По-топлият климат на Северния остров създава добри условия за червените сортове от Бордо, както и за шардоне.
Северен остров - от север на юг: Оукланд (основни сортове шардоне и мерло); Уайкато/Бей ъф Пленти (основни сортове: шардоне, совиньон блан и каберне совиньон); Гисборн (сортове: шардоне, семийон, мюлер-тюргау, гевюрцтраминер, совиньон блан, мерло и пино ноар); Хаукисбей (сортове: шардоне, каберне совиньон и мерло); Уелингтън/Уайрарапа (сортове: пино ноар, совиньон блан, шардоне и каберне совиньон)

Южният остров е по-хладен и тук климатът и почвите са благоприятни за главния новозеландски сорт, совиньон блан.
Южен остров - от север на юг: Нелсън (основен сорт: шардоне); Марлбъро (основни сортове: совиньон блан, шардоне, пино ноар, семийон и каберне совиньон); Кентърбъри (сортове: шардоне, пино ноар, ризлинг и совиньон блан); Отаго (сортове: пино ноар и гевюрцтраминер)

Началото на световния успех на новозеландския совиньон блан е през 1970, когато са засадени първите лозя в Марлбъро. Земята била избрана отчасти заради ниската й цена, а и била обещаваща със своите чакълести почви с добър дренаж, покрити с големи камъни. Климатът е идеален за фини ароматни бели вина, с ярки слънчеви дни, хладни нощи, които запазват естествено високата киселинност на гроздето, заедно с необикновено дълъг сезон на бавно зреене, благодарение на което гроздето натрупва силно концентрирани аромати и вкусове. Качеството на совиньона там варира от година на година - дори много повече, отколкото при други вина от новия свят. Така или иначе този живописен затънтен край произвежда истинска класика на новия свят и само за 30 години се превърна в една от най-вълнуващите винени области на земята. Благодарение на своя совиньон блан.

Марлбъро се състои от две отделни части. Главните равнини на Wairau Valley, където се намират повечето реномирани изби и още по-каменистите земи на юг, наречени Awatere Valley, където се правят приятни концентрирани вина (не много различни), както и някои впечатляващи червени вина. В Марлбъро е световноизвестната изба Cloudy Bay. Класическите вина на Cloudy Bay са богати и заоблени, с малко семийон и отлежаване в дъб, който им добавя тежест и тяло. Вторият по значение сорт в Марлбъро е пино ноар, следван от шардоне, като ризлингът също набира значителна сила.

Совиньоните и от други части на Нова Зеландия предизвикват не по-малко възхищение. Вината от хладната област Кентърбъри, на юг, около град Кристчърч, са по-минерални и сдържани. А най-добрите идват от Уайпара. По-на север шепа производители от Нелсън съперничат на съседите си от Марлбъро със своите изискани совиньони.
Заслужават си и някои от совиньоните, които се произвеждат в супермодната и красива област Сентрал Отаго на Южния остров, но 75% от лозята там са засадени с пино ноар. Именно необичайно сочните, пищни и интензивно плодови пино ноари на Сентрал Отаго поставиха червените вина на Нова Зеландия на световната карта.

На Северния остров (където времето е по-топло, по-влажно и следователно по-неподходящо за този сорт), има един важен регион за совиньон блан. Това е Уайрарапа, около град Мартинбъро, близо до южното крайбрежие. Тамошните совиньони са относително плътни и заоблени в устата, но една идейка по-сдържани от тези на Марлбъро. Те имат много цариградско грозде в носа и вкусовия аромат, но с повече заобленост и мазнота в сравнение с рязката експлозия, характерна за прочутия стил совиньон блан от Южния остров. Подрайонът на Уайрарапа Мартинбъро е прочут с превъзходния си пино ноар.
Гисборн на Северния остров е "столицата на шардонето", което има меки и очарователни плодови аромати с нюанси на зряла праскова, ананас и пъпеш. А Хаукис бей, топла зона на Северния остров, е известна с червените си вина предимно от шираз, каберне совиньон и мерло. Най-добрите червени вина са купаж от мерло и каберне совиньон, често с каберне фран или малбек за поддържаща роля.