Тероар и сортове
Когато говорим за Гърция, не може да не подчертаем, че виното по тези земи съществува от над четири хиляди години! Разнообразните климатични условия в различните винарски региони на страната създават изключително богатство от сортове и видове вина. Климатът на юг от България е доста топъл, но горещините се балансират от влиянието на морето, а нерядко и от надморската височина, защото има лозя над 650 м.

Въпреки че климатът като е постоянен, не са изключени и известни различия между някои реколти. По отношение на почвите не може да се каже, че има вид, който да преобладава. Общото обаче между тях е, че всички те са бедни по състав, било то каменисти, песъкливи или глинести. На някои от островите подпочвените слоеве са вулканични. Специфично за Гърция е огромното изобилие от сортове - описани са около 300 местни сорта, но само половината от общата площ лозя е предназначена за винопроизводство.

Останалата предлага десертно грозде и стафиди. От белите сортове може би най-популярен е асиртико. Когато се винифицира при контролирана температура, виното от този сорт е ароматно и свежо. Произходът му е на остров Санторини, но напоследък се засажда и в по-северните части на страната. Родитис е бял сорт с розови зърна, който идва от Пелопонес, но се среща и в Македония. Сортът саватиано идва от Атика, където се използва за най-добрите вина Рецина. Постепенно гръцките производители забелязали, че от него се получават добри сухи бели вина и вече се отглежда на много други места. Мошофилеро е също ароматен сорт с розови зърна и идва от Мантиния в Пелопонес. Едно от най-добрите гръцки бели вина се прави от раннозреещия сорт робола.

От червените сортове агиоргитико (от Св. Георги) се отличава с интензивен плодов аромат и дава много добри вина в Немеа. Лимнио е стар сорт от Лемнос, който обаче вирее чудесно на север в Халкидики, но доминиращият сорт в северните наименования е ксиномавро. Мандилариа се отглежда предимно по островите и дава вина с изключително интензивен цвят и силни танини. Мавродафне се среща почти из цяла Гърция, но е най-прочут край Патра, където се правят добри подсилени вина. През последните десетина година из цялата територия на страната бяха засадени няколко от световноизвестните сортове, но в малки количества: каберне совиньон, мерло, сира (с изключително добри резултати), гренаш, шардоне, совиньон, гевюрцтраминер, юни блан и малко вионие на юг.

Разнообразието на стиловете при вината в Гърция е голямо, но преобладават белите. Повечето вина са направени да се пият докато са млади, с изключение на някои в райони като Науса и Неме, които са способни да отлежават. Срещат се и по-нови изби, където се правят вина за дълго отлежаване, най-често от каберне совиньон.
Един от типично гръцките продукти е рецината. Това вино се прави по стандартната технология, но по време на ферментацията се добавя смола от пиния.

Северна Гърция
Северната част на страната произвежда предимно червено вино в Науса, Аминтеон и Гумениса. В Ситония се намира интересното наименование Côtes de Meliton. Тук се отглеждат белите сортове родитис, асиртико, атири и редкият ароматен малагузиа, които понякога се купажират със совиньон. Червените вина от това наименование се правят от лимнио и каберне совиньон.

Централна Гърция
Тази част обхваща областите Епир и Тесалия, като вино се прави с три наименования за произход. Северозападно от Янина, в Дица, се прави сухо или полусухо леко пенливо вино. В подножието на Олимп, в Рапсани, се правят червени вина с основен сорт ксиномавро, докато в Анхиалос, близо до Волос, преобладават белите, получени от родитис и саватиано.

Пелопонес
В южната част на полуострова има много наименования. В лозята на високото плато край Триполи преобладава мошофилеро, от който се прави ароматното бяло вино Мантиниа. Край Коринт агиоргитико е основният сорт за червеното Немеа. Това вино с плодов характер има добър потенциал за отлежаване в нови бъчви. Патра е наименование за сухите бели вина от сорта родитис, отглеждан по хълмовете около едноименния град. Мускатът от Патра е ароматно ликьорно, докато мавродафне от Патра е подсилено червено вино, което отлежава продължително в бъчви.

Островна Гърция
Кефалония е единственият от Йонийските острови, който има наименования. Основното е Робола - сухо и мощно бяло вино. В Егейско море, на Лимнос и Самос се правят много добри вина от мускат. Основните наименования на Цикладските острови се намират на Парос и Санторини. На първия остров се прави сухо червено вино от мандилариа и белия сорт монемвасиа. На Санторини произвеждат сухо бяло и мощно вино от асиртико, както и десертното бяло Вино Санто. На остров Родос се правят сухи бели вина от атири и червени от мандилариа. Тук обаче се правят и трапезни пенливи вина по различни методи. Наименованията за сухи и десертни червени вина на остров Крит са три: Арханес, Дафнес и Ситиа. В Пеца се правят червени и бели вина. Котсифали, лиатико и вилана са местни критски сортове, от които се получават мощни вина.

Класификация
В началото на 70-те години Гърция въвежда система за контролираните наименования по подобие на повечето европейски страни. Районите и стиловете на производство се определят от различни критерии, сред които използване на традиционни сортове за всяка област. Критериите се отнасят още до тероара, добивите и винификацията. Гръцката система за наименованията се състои от четири отделни категории.

Означението O.P.A.P. (Onomasia Proelefseos Anotéras Piotitos) се отнася за висококачествените сухи вина с наименование за произход. Съществуват общо 27 наименования за белите и червените вина от тази категория. Означението O.P.E (Onomasia Proelefseos Eleghomeni) се отнася също за висококачествените вина, но единствено за сладките, като мавродафне от Кефалония или Патра, мускат от Патра, Лемнос, Кефалония и Родос, както и сладкото вино от Самос. Производителите на вина с O.P.A.P. и O.P.E могат да поставят и означението Reserve при белите вина, отлежавали 2 години (от които поне 6 месеца в барик и 6 в бутилка) и червените, отлежавали поне три години (със същите изисквания за барик и бутилки като при белите).

Grand Reserve може да се изписва при белите вина, които са отлежавали над 3 години (от които поне 1 година в барик и 1 в бутилка) и над 4 години при червените (поне 2 в барик и 2 в бутилка). Повечето от вината с последното означение са подсилени. Означението Topikos Inos е еквивалент на регионално вино. В тази категория влиза означението "традиционна категория", което се отнася за вината Рецина и Вердеа. Означението Epitrapezios Inos се отнася за трапезните вина, като производители могат да добавят Kava (отлежало в изба) за белите вина, отлежавали 2 години (от които поне 6 месеца в барик и 6 в бутилка) и за червените, отлежавали поне три години (от които 6 месеца в нови дъбови бъчви или едногодишни барици и 2 години в бутилка).

По-важни производители: Nikos Douloufakis, Tsantalis, Samos Cooperative, Nicos Lazaridis, Sotiris Lyrarakis, Kourtakis, Boutari, Hatzimichalis