Унгария е страна с богати и дълги винарски традиции, а днес е завиден пример за възраждане на винарството в сърцето на стара Европа. Още през 1640 в Унгария се е знаело кои са най-добрите парцели и най-подходящите сортове за онези стилове вино, които предпочитали унгарците. Известно е, че калвинисткият проповедник Мате Сепши Лацко, капелан на владетелската фамилия Ракоци, развил стъпка по стъпка стила "Токай асу". Към 1650 постигнал съвършенство в този специфичен стил вино, и то повече от един век преди в Рейн и два века преди в Сотерн да разработят подобни техники.

По социалистическо време репутацията на унгарското вино спада драстично. След политическите промени от 1989-90 започва динамично развитие в бранша и, разбира се, процесът съвсем не е безболезнен. Още към края на 80-те години възраждането на унгарското винарство започва от малки частни производители, най-вече в регионите Вилани, Шексард, Егер и Токай, които се заемат да възродят старата слава на унгарското вино. Малко по-късно се появяват чужди и унгарски инвестиции първо в Токай, а после и в другите области, благодарение на които в унгарското лозарство и винарство навлизат последните технологии. Развитието на винарството през последните 15 години дава надежди за едно много добро бъдеще.

Лозята покриват едва 100 000 ха от унгарската територия, което е съпоставимо с Бордо. Северните региони се отличават предимно като производители на бели вина, докато на югозапад, в Южна Трансданубия червените вина са онези, които градят репутацията на производителите. Унгарските лозаро-винарски райони официално са 22, но по практически причини се групират в по-големи области: Токай-Хедяля, Егер и Матра, Северна Трансданубия, Балатон, Южна Трансданубия и Унгарските равнини. От 22-та лозаро-винарски района три се намират в равнините между Тиса и Дунав. Те обхващат цели 45% от площите, заети с лозя. От останалите 15 са в Трансданубия (тоест западно от Дунав), а Токай, Бюк, Егер и Матра са в Североизточна Унгария.  

Местните унгарски сортове включват фурминт, харшлевелю, кейкнелю, юхфарк, иршай оливер, черсеги фюсереш, кирайилеаника  и леаника. Най-разпространените международни сортове, отглеждани в Унгария, са каберне совиньон, каберне фран, мерло, пино ноар, шардоне, совиньон блан, пино гри, трамини (гевюрцтраминер). Важно значение за винарството имат и сортовете, характерни за Централна и Източна Европа като кейкфранкош, цвайгелт, кейкопорто, кадарка (гъмза) и оласризлинг (велшризлинг или италиански ризлинг, който е твърде различен от рейнския ризлинг).

Законът за виното в Унгария определя четири основни категории вина, чието разделение е по линия на: - естественото съдържание на захар;  - естественото съдържание на алкохол; - зоната на произход; - отсъствието или присъствието на географско контролирано наименование за произход; - отсъствието или присъствието на индивидуална класификация. Така унгарските вина се делят на: Asztali bor (трапезно вино), Tájbor (регионално вино), качествено вино от определена лозарска зона (наименование за произход) и вино с контролирано наименование произход.

Токайските вина имат отделна класификация, като според метода на производство те са Tokaji Aszu (токайско асу), Tokaji Aszú Essencia (токайско асу есенция), Tokaji Essencia (токайско есенция), Tokaji Szamarodni (токайско самородни) - Édes (сладко) и Száraz (сухо), Tokaji Máslás (токайско машлаш), Tokaji Fordítás (токайско фордиташ). Освен това съществува и категорията Muzeális bor (музейни/отлежали), които са качествени вина с контролирано наименование за произход, отлежали най-малко 5 години и заслужаващи специално отличаване заради реколтата, произхода и органолептичните им качества. Те са със стриктен контрол върху количеството и качеството и се продават с държавен етикет и/или индивидуален етикет с номер и печат от Националния институт за оценка на виното.

Всъщност един от най-интересните факти, свързани с унгарските вина, е тяхното удивително разнообразие. Унгария е производител на абсолютно всички класически стилове вино, в това число бели, розета, плътни червени и естествено сладки вина. Унгария често е смятана за страна на бялото вино, което по отношение на количеството е вярно. 75% от произвежданите вина са бели, но в последно време червените вина от Шекзард, Вилани и Егер печелят истински овации и слава. И все повече червени сортове се засаждат, за да се правят от тях все по-качествени вина. Избрахме да споменем по няколко думи именно за онези райони, прославили се в последните години със своите качествени вина.

Егер
Извън Токай, който безспорно е перлата на унгарското винарство, Егер някога била най-прочутата винарска зона, поради международната слава на местните Egri Bikavйr (бича кръв от Егер), червени вина с оригинален характер и подчертана самоличност, с мощно тяло и структура, едновременно свежи и ароматни. Егер се намира на около 150 км североизточно от Будапеща, в предпланините на Карпатите, точно между столицата и Токай. Става въпрос за около 3 700 ха лозя, разпръснати по хълмове с източно изложение върху почви с кръстосани и преплетени слоеве от варовиков камък, чакъл, вулканичен туф, глина и шисти. Климатът е умерено континентален и стабилен, и все пак това е най-студеният винен район в Унгария. Тук дори сортове като пино ноар и шардоне могат да дадат блестящи резултати в ръцете на добри производители.

Иначе се предпочита отглеждането на по-приспособими сортове с дълъг вегетативен цикъл и късно зреене, което означава грозде с подчертан ароматен профил, добра киселинност и балансирана зрялост. В някои от масивите с най-добро изложение се отглеждат каберне совиньон и каберне фран, именно за да се постигнат тези параметри. Край тях растат и местните сортове, наследство от бившата Австро-Унгарска империя: кейкфранкош (блауфренкиш), кейкопорто (блауер португизер), кадарка и цвайгелт от червените; леаника, мускат отонел и велшризлинг - от белите. Въпреки че тук се правят и бели вина, червените са онези, които дават характер и слава на тази зона.

Вилани
Този южен унгарски район на 220 км от столицата е най-топлият в страната. Лозята тук се простират върху около 1900 ха по югоизточния склон на планинското възвишение със същото име - Вилани. Отглежданите сортове не се различават от тези в Егер, но стилът на виното и климатът са различни. Тук гроздето зрее по-рано и вегетативният цикъл е по-кратък, което придава на червените вина по-буен и по-топъл характер - те са плътни, сочни и заоблени. Традиционно кейкфранкош и кейкопорто са двата основни сорта в купажите за тази зона, но днес както производителите, така и потребителите проявяват по-големи предпочитания към сортовете, традиционни за Бордо.

Шексард
Може би това е регионът, който привлича най-много погледи и интерес сред ценителите в Унгария, вероятно защото е подслонил оригиналното вино "бикавер" или бича кръв, а може би и защото е най-успешен и разпознаваем пример на старите австро-унгарски лозя и сортове. А най-безспорната причина е, че тукашните вина си пасват чудесно с местната традиционна кухня, богата, плътна и силна. Климатът и тук е вътрешноконтинентален, но с дълга и топла есен, която улеснява доброто зреене на гроздето.

Върху тукашните песъкливи почви от льос и варовик не процъфтяват особено белите вина от велшризлингинг, грюнер велтлинер, шардоне, траминер или мюлер-тюргау. За сметка на това те са много подходящи за отглеждането на класически червени сортове. По принцип местните червени вина се отличават с един пикантен характер, благородни танини и балансирана свежест. Специалитет тук е Шексардска бича кръв (Szekszardi Bikaver), купаж, в който преобладава най-разпространеният в зоната сорт, кейкфранкош. Сортът кекопорто също допринася за високото качество на купажа, но кадарка е сортът, който днес блести, възкръснал от пепелта, в която бе захвърлен през втората половина на ХХ век.

Бадачони
По зелените хълмове, които обточват северния бряг на езерото Балатон, можем да открием най-добрите сухи бели вина на Унгария, а и най-интересните сортове: сюркебарат (пино гри), мускат отонел, велшризлинг, совиньон блан, шардоне и любопитния кейкноел. Те се отглеждат на вулканични почви, които придават на вината един подчертан и неповторим минерален характер. А произвежданите тук типове вино варират от по-свежи, леки и ароматни, през ферментирали в дъб, до вина от късен гроздобер и различни прекрасни сладки вина.

Токай-Хедяля
"Вино за крале, кралят на вината." Така френският крал Луи ХІV възкликва, след като отпива за първи път глътка бяло вино от Токай.
Токайското вино се произвежда в район на около 130 км от Будапеща. Той е благословен с идеални климатични условия за винопроизводство. Токайските лозя са около 13 500 акра и са разхвърляни в 26 селища от района. За производството на виното се спазват стриктно правилата, регламентирани още през XVI век. Виното се прави от три бели сорта: фурминт, мушкотай (жълт мускат) и харшлевелю. Лозята растат върху глинеста почва, под която има вулканични скали. Най-добрите лозя са в покрайнините на града Токай, където се е формирал уникален микроклимат. Есенно време заради утринните мъгли и следобедното слънце гроздето развива благородна плесен (botrytis cinerea).

Токайско асу По време на гроздобера берачите използват две кофи. В едната те събират гроздовете, а в другата отделят с ножица зърната "асу". После те се смилат през мелница "асу". Полученият пулп се прибавя към младо сухо вино от сортовете фурминт и харшлевелю. В буре "гьонци" (136 л.) се добавя пулп в доза от 3 до 6 puttony (футия, кош за бране на грозде), който се настойва от 36 до 48 часа при периодично разбъркване. При това виното извлича  гроздовата захар, вкусовите и ароматичните вещества на зърната "асу". След това виното се отделя от пулпа. В зависимост от количеството на пулпа се произвежда токайско асу 3 до 6 "путтоньош". За окончателното оформяне на виното са необходими най-малко толкова години, колкото "путтонь" пулп е добавен, плюс още 2 години (5 - 8). Съзряването на виното протича в бурета от 136 до 220 л. Колкото повече "путтонь" има виното, толкова по-сладко е то. Алкохолното му съдържание е около 13,5 об.%.

Свитите и съсухрени зърна се събират и обработват. Въпреки че ботритисът е характерен за много лозя по света, той дава благоприятен ефект само на няколко места като долината на Рейн, Сотерн и Токай. Виното Токай асу е уникално дори сред вината от тези изключителни зони, благодарение на старите местни сортове, от една страна, и на вулканичните почви от друга. Избите, в които се съхранява токайското вино, също са забележителни. Лабиринтите от по около 30 км, издълбани във варовиковите скали, пазят и вина отпреди повече от 300 години при неизменна температура от 8 до 12 градуса. Стените им са покрити с вековна плесен, която при своя метаболизъм поддържа по естествен път влажността на въздуха в границите 78-98 на сто и създава постоянни условия за оформянето на виното.

След перлата на Токай, токайското асу, се нарежда токайското самородни. Освен тях и другите много специални вина - есенция, асу есенция, машлаш и фордиташ, в Токай произвеждат също сух фурминт - бяло вино с изчистен вкус, добре балансирани киселини и аромат, типичен за сорта, сухо харшлевелю - вино с пикантен аромат, мекота във вкуса и елегантни киселини, а също и полусух мускат, който се прави от сорта мускат люнел и има елегантен нежен мускатов аромат и приятно равномерно усещане за сладост.

По силата на Унгарския винен закон Токай е закрит лозаро-винарски район, в който не може да влиза нито грозде, нито наливно вино от друг район.

Токайско самородни се получава, като нормално узрелите и "асу" зърната се преработват и винифицират без разделяне. Качеството на виното се обуславя от съотношението на нормални и "асу" зърна. Ако зърната "асу" са по-малко, захарите ферментират докрай и се превръщат в алкохол, като в резултат се получава сух самородни. Ако зърната "асу" са повече, захарите не могат да ферментират докрай и във виното остава естествена остатъчна захар. В резултат се получава самородни сладък. За постигане на кулминация в развитието виното самородни трябва да съзрява най-малко две години в бурета с обем 136 до 220 л.