Освен че е може би най-прочутият винарски район в света, Бордо води и по площта на лозята си. Със 115-те си хиляди хектара френската област има повече лозови насаждения от тези в Германия и четири пъти повече от Напа в Калифорния. В днешно време всеки четири от пет бутилки в Бордо са с червено вино. Независимо в коя посока ще се отправите, излизайки от град Бордо, ще се озовете сред лозови масиви.

Въпреки че всички вина от тази област носят наименованието Бордо (Bordeaux), всеки замък (сhâteau), всеки парцел (cru), всяко наименование се отличава със строга индивидуалност и характер. Основното разделение на областта Бордо е на ляв и десен бряг на река Гарона, която се влива в естуара Жиронд. В самото начало на естуара се влива и друга една река - Дордона, като районът, заключен между двете реки носи името Entre-deux-Mers или "между две морета". Главният град на левия бряг е Бордо, а на десния - Либурн. Географските особености на двата района дават отражение в характера на червените вина. Така например сортът каберне совиньон преобладава в купажите на левия бряг, но десният е истинска крепост за мерлото.

Географското положение е предопределило и размерите на лозовите масиви: още преди векове притежателите на обширните лозя в Медок (Médoc) и Грав (Graves), на левия бряг, се възползвали от търговските връзки на голямото пристанище в Бордо, докато по-скромните по размери Померол (Pomerol) и Сент-Емилион (Saint-Emilion), на десния бряг, се задоволявали с малкото пристанище на Либурн. Някои Grands crus от Песак-Леонян (Pessac-Léognan ) и Грав (Graves) произвеждат прекрасни сухи бели вина, въпреки че тази категория остава запазена марка на обширната област Entre-deux-Mers. В югоизточната част на Бордо, от двете страни на река Гарона, се правят много добри десертни вина в прочутите райони Сотерн (Sauternes) и Барсак (Barsac) на левия бряг, и в по-малко известните наименования на десния бряг Сент-Кроа-дю-Мон (Sainte-Croix-du-Mont) и Лупиак (Loupiac).

Класическите сортове за Бордо са каберне совиньон, мерло, каберне фран и в по-малка степен пти вердо и малбек. Каберне совиньнон е преобладаващ в Медок и особено в Crus classés (AOC Pauillac, Saint-Estèphe, Saint-Julien и Margaux). Мерлото е ключов сорт в Pomerol и преобладава в повечето вина от Saint-Emilion.

Основен сорт за сухите бели вина и най-големите сотерни е семийон, като се купажира най-често със совиньон. Совиньонът обаче се превръща във все по-важен сорт за белите вина от Graves и AOC Entre-deux-Mers.
Всички червени вина от Бордо се винифицират по едни и същи техники и със същите сортове грозде, но въпреки това стиловете са изключително разнообразни. Основен елемент за различията е съотношението на използваните сортове във всяка изба: когато купажът съдържа повече мерло, отколкото каберне совиньон, вината са по-плътни, по-заоблени, по-меки и се развиват по-бързо, отколкото при обратната пропорция. Важен елемент за стила на вината в Бордо е изборът на съотношението на нови барици. Единствено най-големите Grands crus използват всяка година 100% нови бъчви.

Наименования и етикети
Винарският район Бордо е разделен на 57 контролирани наименования за произход (AOC). Най-обширното наименование е AOC Bordeaux, което покрива целия департамент Жиронд (Gironde). AOC Bordeaux Supérieur покрива същата територия, но условията за производство са много по-стриктни. В рамките на тази зона се намират три групи наименования: на запад, на левия бряг се редуват от юг на север AOC Sauternes (Сотерн), Barsac (Барзак), Graves (Грав), Pessac-Léognan (Песак-Леонян) и Médoc (Медок). На изток, на десния бряг се намира Libournais (Либурне) с наименованията AOC Saint-Emilion, Pomerol (Померол) и Fronsac (Фронзак); Bourgeais (Бурже) и Blayais (Блaйе).

Между долините на река Гарона и река Дордона се простира наименованието AOC Entre-deux-Mers (Антр-дю-Мер). Лозята в Медок са разпределени между AOC Médoc, част от което е и AOC Haut-Médoc (О-Медок) и престижните наименования Saint-Estèphe (Сент-Естеф), Saint-Julien (Сен-Жюлиен), Pauillac (Пойяк), Margaux (Марго), Moulis (Мулис) и Listrac (Листрак). Вината от Бордо най-често са вина от определени райони или крю (crus), чийто етикети носят име на замък, но статутът им остава свързан с даденото наименование, откъдето е произходът им. Така например Château Lafite е с AOC Pauillac, а Château Pavie е с AOC Saint-Emilion.

Основните области в Бордо си имат своя собствена класификация, която отразява огромното тероарно разнообразие, но и която се основава преди всичко на престижа. Първата официална класификация е направена през 1855, по време на Световното изложение в Париж. Винарите от Бордо поставили в този списък единствено червените вина от Медок, в низходяща градация от първа до пета група. Критерият за мястото на всеки от производителите бил средната цена на вината през ХІХ век. Оттогава насам имотите на някои от замъците били разделени, други увеличили именията си, но класификацията останала неизменена до днес.

Трябва обаче да се отбележи, че единствената промяна е направена през 1973, когато Château Mouton-Rothschild минава от втората в първата най-висока категория. Критиците на тази класификация изтъкват като свои аргументи редицата промени, настъпили в имотите на производителите за последните 150 години, но пък защитниците подчертават, че най-голяма тежест има йерархията на първоначалните тероари. Изключение в класификацията от 1855 представлява и Château Haut-Brion, който е Premier Cru в Песак-Леонян, но е включен в списъка с червени вина от Медок.

Останалите лозови масиви в Бордо са описани в по-скорошни класификации:
За Сент-Емилион през 1955 и ревизирана през 1996; за Сотерн-Барзак през 1855, а за Грав през 1959. По принцип имение, включено в класификацията на съответната област, не би трябвало да променя нищо в тероара, признат в момента на класирането. Практиката обаче показва, че всяко лозе, придобито от съответното имение, може да се включи в купажа.