Тероар и сортове
Всички познаваме специфичната форма на Апенинския полуостров, където се намира Италия. Тя е издължена от северозапад към югоизток и наподобява ботуш, ограден от всички страни с морета. Заради тази си географска особеност има изключително богато разнообразие от климатично обособени подобласти и райони. Например в най-далечните северозападни провинции, където Италия граничи с Франция, климатът може да се окачестви като континентален, докато в централните и южните части, чак до тока на ботуша в Калабрия той е средиземноморски, в широкия смисъл на думата. Генерални обобщения за дълга и тясна ивица от 1 200 км, разпростряна върху около 10 градуса географска ширина е трудно да се направят.

Релефът, който също варира от алпийски в северната част до хълмисто-равнинен или равнинен на юг допълнително разнообразява климатичните особености на Италия. Почвите са съвсем отделна и безкрайна тема. Най-общо варовикът доминира в почвения състав на отличниците Пиемонт, Тоскана, хълмистите части на Фриули и Саленто в Пуля. Другият много срещан тип почви на полуострова и някои от островите са вулканичните (в Соаве, Кастели Романи, югозападно от Рим, Кампания, Базиликата и Сицилия).

Заедно с Франция това е страната гигант в производството на вино, като по-голямата част от него се продава извън границите на Ботуша. Общата площ на лозята възлиза на 1 милион хектара. Допреди 15 години всяка година Италия е произвеждала по 75 милиона хектолитра вино, което отговаря на трудно представимото количество от 10 милиарда бутилки - повече, отколкото всяка друга страна по света. По това време всяка пета бутилка е италианска. Днес страната е разделена на 20 провинции. Производството на вино във всички тях общо възлиза на около 60 милиона хектолитра.

Исторически погледнато, жителите на италианския полуостров рядко са имали дълги периоди на спокойствие и благоденствие, макар че от древността до късното Средновековие са били водеща икономическа и политическа сила. Но през XIX и началото на XX век Италия преживява силен упадък. Лозарството и винарството - също. Произвежданото вино се изнасяло в наливно състояние зад граница. Истинската революция на италианския винен сектор започва през 60-те години на XX век, когато се разпадат много от кооперативните съюзи. Тогава повечето производители отказват да правят второкласни вина, предназначени за най-ниските рафтове.

Италия е страната с може би най-голямо разнообразие на местни сортове. Всички те обаче, с изключение може би на долчето и по-голямата част от белите, са сравнително къснозреещи. Небиоло, барбера, рефоско, корвина, лагреин, санджовезе, саргантино, алианико, негроамаро и неро д'Авола изискват почти постоянна жега през лятото и ранната есен, за да узреят добре; ето защо технологичната им зрялост не е гарантирана и е зависима от климатичните условия, особено около гроздобера.

Класификация
До 60-те години на миналия век вината на Ботуша не са били  изследвани подробно (освен с редки изключения), нито подлагани на технически анализи за строеж на почвата, климатични особености и т.н. Затова, макар и впечатляващо като количество, голяма част от производството не е било с гарантирано качество. Заварени на този етап, италианците предприели напълно логичната стъпка - опитали се да обособят зони и райони с различни климатично-почвени условия и да рекламират техните имена като по-специални, по-добри, по-качествени. Така се стига до президентски указ от 1963 за контролираните наименованията за произход, познат като законът Denominazione di Origine Controllata (DOC). След него идеята за вино от контролиран район рязко набира скорост - все повече производители установяват, че постоянното качество, което името задължава, се продава най-добре.

Впоследствие през 1992  се приемат допълнителни разпоредби за т.нар. регионални вина (IGT) и оттогава досега италианската система за наименованията е четиристепенна пирамида. Най-ниската степен са трапезните вина, или т. нар. vino da tavola. Могат да бъдат посочени сорт и реколта и обозначени просто с червено или бяло. Допълнителните характеристики като secco (сухо) също са по желание. Следват географските индикации - IGT (Identificazione geografica tipica), тоест регионалните вина. Според разпоредбите в Италия едно вино може да бъде IGT, ако е произведено от един сорт или поне 85% от оторизирани за съответния регион сортове. Което ще рече, че за всяка от двайсетте зони има заявени по един или повече оторизирани сортове. Във Фриули-Венеция Джулия и Трентино-Алто Адидже се правят изцяло чисти сортови вина, но в останалите провинции купажите са по-разпространената практика. Вината IGT се идентифицират с определена територия, повечето от които по-големи от зоните за висшите наименования за произход. Днес с тази абревиатура се продават почти 50% от всички вина от страната, при това голяма част от тях са изключителни. В Италия в момента има 116 вина, които са с географско указание.

Следващото ниво е DOC, което очертава зоните за произход. Указанията на зоните касаят съвсем конкретни изисквания към вината като тип (или типове, защото наименованието някъде може да поддържа няколко типа вино), цвят, сортов състав, минимални алкохолни нива, максимален добив от хектар и съответно максимални хектолитри, основни сензорни характеристики, отлежаване (в дървени или неръждаеми съдове), минимум препоръчително време за стареене, както и специфични обозначения за конкретни подзони (ако има такива), като например classico или superiore. Към днешна дата 297 вина са удостоени със статута DOC.

Върхът на пирамидата на контролираните апелации в Италия е степента DOCG - Denominazione di Origine Controllata e Garantita. Първите контролирани и гарантирани зони са тоскански и пиемонтийски - Brunello di Montalcino, Vino Nobile di Montepulciano, Chianti, Barolo и Barbaresco. Основанията на производителите им са повече от ясни: и петте се радват на дългогодишна заслужена слава не само в страната, а и по целия свят. Днес вече най-елитните вина на Италия на са само пет, а общо 24.

Апелации
Ето и списъка на всички DOCG зони без Пиемонт и Тоскана:

Ломбардия
Franciacorta, Sforzato di Valtellina (илиSfursat di Valtellina), Valtellina Superiore

Венето
Bardolino Superiore, Recioto di Soave, Soave Superiore

Фриули-Венеция Джулия
C.O.F. Picolit, Ramandolo

Емилия-Романя
Albana di Romagna

Умбрия
Montefalco Sagrantino, Torgiano Riserva

Марке
Conero, Vernaccia di Serrapetrona

Абруцо
Montepulciano d'Abruzzo Colline Teramane

Кампания
Fiano di Avellino, Greco di Tufo, Taurasi

Сардиния
Vermentino di Gallura

Сицилия
Cerasuolo di Vittoria

По-важни производители:

Умбрия
Fratelli Adanti, Antonelli, Barberani-Vallesanta, Bigi, Arnoldo Caprai-Val di Maggio, Castello della Sala, Cantine Lungarotti, Palazzone, Pieve del Vescovo

Марке
Boccadigabbia, Fratelli Bucci, Fazi-Battaglia, Fattoria le Terrazze, Sartarelli, Umani Ronchi

Абруцо
Dino Illuminati, Masseria di Majo Norante, Gianni Masciarelli, Tenuta Strappeli, Cantina Tollo, Edoardo Valentini

Кампания
Caggiano, Feudi di San Gregorio, Maffini, Mastroberardino, Montevetrano, Villa Matilde

Базиликата
D'Angelo, Basilisco, Paternoster

Калабрия
Librandi, Odoardi, Fattoria San Francesco, Statti

Пуля
Accademia dei Racemi, Francesco Candido, Castel di Salve, Leone de Castris, Rivera, Taurino, Vallone, Conti Zecca.

Сицилия
Avide, De Bartoli, Duca di Salaparuta, Savatore Murana, Murgo, Planeta, Regaleali, Settesoli

Сардиния
Argiolas, Cantina Sociale Gallura, Sella & Mosca, Cantine Sociale Santadi

Забележителни реколти: 2004, 2001, 1995, 1993, 1990, 1985, 1979