Тероар и сортове
Португалия е един от винените парадокси на Европа. Тя е най-известна с корковата си индустрия и след това с производството на подсилено вино, кръстено на едноименното пристанище Порто. До неотдавна никой не гледаше на сухите португалски вина по-сериозно, а и с изключение на доста обикновеното, но добро трапезно виньо верде, такива просто не съществуваха. Днес вече страната е сред любимите на ценителите на вино и може да се каже, че олицетворява (заедно с Испания, Гърция и някои от страните от Източна Европа) новата винена вълна на стария континент. Нейните вина вече се отличават с плътност, силна концентрация и сочност и нямат нищо общо с аматьорските опити на ниво домашно вино от миналото. Модерни технологии, перфектна хигиена и съвременни виждания са в основата на прогреса, който страната реализира във винено отношение.

Португалската република се намира в Югозападна Европа, на Иберийския полуостров. Тя е най-западно разположената държава на Стария континент. Португалия граничи единствено с Испания на север и изток, а на юг и запад - с Атлантическия океан. Атлантическият архипелаг, Азорските острови и Мадейра са също част от Португалия.

За толкова малка площ е учудващо колко разнообразни вина се произвеждат там. Формата й наподобява правоъгълник, който е с дължина от около 600 км и с ширина не повече от 200 км. Климатът е изцяло морски, тъй като влиянието на Атлантика се усеща във всяко кътче. Лятото е топло и изключително слънчево, а зимата - влажна и хладна. През лятото жегите често надвишават 35°С. Средната годишна температура в северната хълмиста част е около 10°С, докато в южните низини тя е 17,5°С.

На територията на днешната Португалия е имало човешко присъствие преди 3100 години, много преди римляните да завладеят провинцията и да я присъединят към пределите на империята си. Освен тях още германските племена и маврите са оказали влияние върху формирането на езика, културата и етническото разнообразие на нацията. Както знаем от историята, Португалия е била гигантска трансконтинентална империя през XV и XVI век с мащабно икономическо, политическо и културно влияние върху колониите си в новия свят. В съвременната история на страната може би най-важното събитие е присъединяването на страната към евросъюза през 1986.

Типичните португалски сортове са се развивали доста изолирано. Едва няколко сорта са успели да пресекат границата на страната, но като цяло португалското съкровище от местни сортове е останало непокътнато. Дори до днес много от лозята си остават до известна степен terra incognita. Едва след 1986 някои тамошни винари започват да се занимават с по-задълбочени анализи и сортова селекция, за да могат да кажат години по-късно, че са опознали истинската специфика и потенциал на местните си сортове. От белите такива са лоурейро и албариньо (във Виньо Верде), бикал (в Байрада), енкрузадо (в Дао), аринто (в Буселас и в цяла Южна Португалия) и антао в Алентежо.

Сред най-известните и значими червени португалски сортове са турига насионал (в Дуро и Дао) и испанското темпранийо (познато тук като тинта рориз в Дуро и арагонез в Алентежо), бага (в Байарда), кастеляо (по-познат преди като перикита) и тринкадейра (в Алентежо). Обичайните заподозрени каберне совиньон и шардоне също присъстват в по-модерните лозя, но като че ли сирата е по-любима на винарите, особено в южната част на страната.

Класификация
Португалия е имала регламентиран закон за виното може би преди всяка друга европейска страна (с изключение на Токай в Унгария). През 1756 маркизът на Помбал пръв очертал граница около лозята  по долината на Дуро, за да ограничи първата зона за контролирано производство на порто. Bucelas, Colares, Carcavelos, Dão, Madeira, Setúbal и Vinho Verde били също провъзгласени за Região Demarcada (RD или маркиран регион), статут, който по-късно придобили Bairrada, Algarve и Douro. След присъединяването на страната към Европейския съюз тези RD били преименувани на DenominaÇão de Origem Controlada (DOC), което съответства на нашето контролирано и гарантирано наименование за произход.

Под него в качествената стълбица е IndicaÇão de Proveniencia Regulamentada (IPR), тоест деклариран географски район. След това има и просто регионално вино, без ДГР апелация, това е т. нар. Vinho Regional.
Най-ниската категория е Vinho de Masa, тоест трапезно вино.

Апелации
Algarve, Bairrada, Bucelas, Colares, Carcavelos, Dão, Douro, Madeira, Setúbal и Vinho Verde.

Забележителни реколти:
За червени сухи вина от долината на Дуро: 2005, 2004, 2000.
За порто: 2003, 2000, 1997, 1994, 1977, 1970, 1963, 1948, 1945, 1935, 1927