"Преструктурирането на лозарския сектор ще доведе до  съсредоточаване на производството в няколко крупни лозаро-винарски стопанства и до уеднаквяване на произвежданите вина".

"Предлаганите радикални мерки не гарантират опазването на  историята, културата и традициите на европейското винарство".  

"Реформата може да доведе до снижаване на европейските критерии за качество на виното и до обърквания по отношение на географските индикации".

Това са само част от скептичните реплики, с които европейският парламент посреща предложението на Комисията за реформа на Общата организация на пазара на вино, озаглавено "Към устойчив европейски лозаро-винарски сектор". Вниманието на парламентаристите е привлечено от радикалните мерки, мотивирани от необходимостта за засилване на динамичността и конкурентноспособността на сектора.  Анализът на работните документи на Комисията, външните проучвания и проведените консултации показват, че европейският пазар на вино е изправен пред агресивния натиск на търговската политика на новия свят.

Предлаганата реформа предоставя възможности за възстановяване на конкурентноспособността, но европейските законодатели  считат за необходимо да получат достатъчно информация и да предвидят социалния ефект, който тя би произвела. Защото независимо от прогнозните статистики за промяна в пазара на вино Европейският съюз продължава да заема първо място в света по производство, консумация и износ на вино. Лозарството е ключов елемент в европейския земеделски модел, делът му в стойността на земеделската продукция  е 5,4%, като същевременно ползва едва 2,5% от Европейския фонд за гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА). В този контекст всяко преразглеждане на общата организация на пазара трябва да предвижда стабилизиране на лозарските региони, регулиране на търсенето и предлагането, запазване на европейската лозаро-винарска традиция и автентичността на вината.

Парламентът не приема анализа на Комисията относно намалението на вътрешното потребление на вино и счита, че ако това  е основна трудност пред сектора, то препоръчваните мерки не са насочени към нейното отстраняване. Определя предлагания план за изкореняване като "безогледен", "неоправдано посегателство върху европейското лозарско наследство," и "непригодно средство за избягване на свръхпроизводството". Парламентът преценява, че изкореняването на големи площи лозови насаждения би довело до намаляване на заетостта, без гаранции за повишаване на качеството и регулиране на свръхпроизводството.

Предвиденото в предложението на Комисията преструктуриране на лозарския сектор би довело до съсредоточаване на производството в няколко големи лозарски стопанства, до уеднаквяване на произвежданите вина, намаляване на  многообразието и би повлияло негативно върху икономическото, социалното и културно развитие на някои европейски региони.

Независимо от общо критичния тон Парламентът подкрепя усилията на Комисията и предлага общите принципи на реформата да бъдат съсредоточени в опростяване на нормативните разпоредби. Целта е постигане на законодателство, което отчита културните аспекти, запазване на общностния бюджет, засилване на ролята на организациите на производителите, насърчаване на кампании за популяризиране на вината, произвеждани в ЕС и информиране на потребителите. Стремежът е и постигане на съвместимост между лозаро-винарския сектор и общата селскостопанска политика, допълване на общите правила на ООП (Обща организация на пазара) с програма за структурна подкрепа, която да засили конкурентноспособността и устойчивостта на сектора.

Парламентът счита, че реформата трябва да се осъществи на два етапа (от 2008-2011 и 2011-2015) като се  вземе и предвид разширяването на ЕС с България и Румъния - страни традиционни винопроизводители, които ще трябва да бъдат присъединени към пазарните и интервенционни мерки, увеличаването на продукцията на Новия свят, въздействието на търговските споразумения страна по които е ЕС и  въздействието на международните преговори в рамките на СТО (Световната търговска организация).

Визиите за устойчив лозаро-винарски сектор разделят позициите на страните членки по няколко линии. Веднъж южни срещу северни и втори път стари членове, млади членове и ново присъединени. Противопоставянето между южни и северни страни винопроизводители се отнася най вече към предложението за забрана за добавянето на захароза като разрешена под контрол енологична практика. За страните с по-благоприятни климатични условия е приемлива аргументацията, че добавянето на захароза пряко се отнася до увеличаването на произведените количества вина. От своя страна северните страни защитават позицията, че забраната за добавяне на захароза ще постави в дискриминационно положение страните с по-неблагоприятен климат. България защитава позицията за отпадане на предлаганата забрана за добавяне на захароза, като счита, че съществуващите контролни механизми осигуряват достатъчна проследяемост и превенция по отношение на увеличаването на количествата произвеждано вино.

Споровете (които съвсем условно могат да бъдат наречени такива) между стари, млади членове и новоприсъединени са свързани с идеите за разпределение и пренасочване на средствата към Стълб II на ОСП (Обща селскостопанска политика) и към Национални пакети.

По отношение на България предложението на Комисията най-общо би могло да бъде определено като поредното предизвикателство пред българските винопроизводители, дотолкова доколкото присъединяването ни към европейски пазар се осъществи в  момент, когато тече дискусия за цялостна промяна на общата организация на пазара на вино. В известен смисъл това прави ситуацията доста динамична, защото винопроизводителите очакват известно либерализиране на процедурите непосредствено след като да приели строгите ограничения на европейските регламенти.

Европейският винен сектор в цифри ЕС е най-големият световен производител на вино, като на територията му са разположени 45% от световните лозови насаждения (3,4 млн. ха) и 60% от производството на вино в света (180 млн. хл средно произвеждани годишно през последните 5 години). ЕС е също най-големият потребител на вино с 60 % от световната консумация, най-големият вносител (12 млн. хл през 2005) и най-големият износител (13 млн. хл през 2005). В рамките на ЕС, най-големият производител на вино е Франция с 55 млн. хл годишно. Следват Италия с 51 млн. хл и Испания с 43 млн. През последните 10 години зрелищно се е увеличил вносът в ЕС на вина от четирите големи световни производители: Южна Африка (+770%), Австралия (+500), Чили (+270) и САЩ (+160%). Консумацията на вино в ЕС намалява с около 750 000 л годишно (-0,65%), а според Европейската комисия, излишните количества възлизат на 15 млн. хл или 8,4 % от производството на ЕС с 27 страни-членки. Лозарството представлява 1,6 млн. стопанства в Европа, като заработва 5,4% от общия оборот на земеделието в ЕС, а в същото време поглъща едва 2,5% от разходите на Европейския земеделски гаранционен фонд.

За традицията и организацията на винопроизводството в България е от особено значение какво ще бъде решението по отношение на задължителната дестилация. Приеманото за радикално предложение за отпадане на задължителната дестилация като пазарна мярка е подходящо и приемливо за българските винопроизводители. По мнение на Европейския парламент въпросът за дестилацията се е превърнал във финансово най-тягостната и обсъждана част от общата организация на пазара. От своя страна традиционното производство на вино в България е свързано и с дестилиране на вторичните продукти и на вино с цел получаване на гроздови, джиброви и винени ракии - практика, която съответства на общото намерение на Комисията за използване на дестилацията като механизъм за управление на пазара, опазване на околната среда и повишаване на качеството, без финансиране. Произвежданата в България ракия има достатъчна известност и пазарен дял, и в този смисъл  не изисква финансово подпомагане, напротив - за българските винопроизводители е по-изгодно да извършват самостоятелно дестилация на вино и вторичните продукти, отколкото да предават последните на лицензирани дестилиерии по фиксирани цени.

България подкрепя и предложението на Комисията за либерализиране на правилата за означаване и търговско представяне на вината и допускане на отбелязване на сорт при етикетирането на трапезни вина.

Като цяло България подкрепя предложението на Комисията за цялостна (или дълбочинна) реформа на общата организация на пазара на вино. В полза на българските винопроизводители биха били препоръчаните от Парламента на Европа опростяване на законодателство при отчитане на културните разлики, запазване на териториалния подход с цел насърчаване развитието на лозарските региони, запазване автентичността и насърчаване на  производството на отличими вина, повишаване на конкурентноспособността и устойчивостта на сектора по отношение на търговската политика на новия свят, убеждаване на потребителите относно качествата на европейските вина, гарантирано от стриктно прилагани и прозрачни контролни механизми.

Може би в този смисъл присъединяването ни точно в този момент на дебатиране и широко публично обсъждане на необходимостта от реформи, освен всички друго, е и особено късметлийско за българското винопроизводство.