Явно имате подчертано отношение към кулинарията и виното. Откъде идва то?
Не мога да кажа, че в семейството ми е имало някакви ценители. Но истината е, че винаги е имало вино на масата ни, макар и от онова непрофесионално домашно вино, което дядо ми правеше от асмата ни в Банкя. От малки знаехме, че има нещо, което ни обединява - че в него е вложено много. Високо ценя такива неща, в които хората влагат от себе си. Иначе отношението ми към вкусната храна е създадено у мен най-вече от майка ми. Даже по онова време, когато беше трудно да се изхрани едно семейство с трима мъже (както сме ние), тя постигаше невъзможното - с малко средства и с много въображение и любов. При готвенето, както и при всичко останало, винаги си личи, когато е направено с любов. А не просто така.
Как ви хрумна да сравнявате музиката и кулинарното изкуство в рекламите за Златния цикъл на симфониците?
Да, чудеха се някои хора. Те смятаха, че музиката е възвишено изкуство, а кулинарията - нещо земно, чисто и просто свързано с храненето. Но според мен музиката и кулинарното изкуство са много близки, защото по някакъв начин задоволяват потребностите на нашите сетива. Едното изкуство е свързано със слуха, а другото - с обонянието и вкуса, които са не по-малко важни. Така че това да откриеш една комбинация от звуци, която ти е била непозната или комбинация от музикални инструменти, свирещи заедно - онова, което композиторите правят, когато създават една пиеса за оркестър, то е много подобно на работата на готвачите, които по един изобретателен начин се опитват да комбинират различни съставки, за които смятаме примерно, че взаимно се изключват или пък никак не се допълват.
Те балансират всичко така, че всяка подправка да има своето място и характерът на всеки продукт да е подчертан и да бъде максимално добре усетен. Това изисква много голям майсторлък, чувство за баланс, чувство за експеримент, известна смелост и най-вече въображение. В музиката тези качества високо се ценят. Мисля, че и в кулинарното изкуство много се ценят. Лично за мен, когато чуя едно хубаво музикално произведение, удоволствието, което изпитвам, може да бъде съвсем подобно на насладата от едно хубаво вино и майсторски сготвено ястие.
Значи смятате, че и като творчески процес, и като резултат кулинарията е изкуство.
Разбира се, че е изкуство. Защото хората имат възможност да изразят себе си чрез него. Както е и модата например. Хората, които създават мода, също са хора на изкуството. Защото е продукт на една артистична фантазия. Взимат материи или цветове около нас и правят фантазия от тях. Яденето е същото нещо - фантазия. Хубавото е, че можеш не само да го видиш, ами да го помиришеш и да усетиш вкуса му. То те въвежда в един друг свят - някаква мечта, илюзия създаваш по този начин. Добрите готвачи наистина създават една илюзия или друг паралелен свят. Начинът, по който ти представят едно ястие или още преди това - наименованието на рецептата, заедно с продуктите и технологията, може да бъде много поетичен. Важно е обаче да не звучи по-хубаво от вкуса си. Както е и в музиката. Когато използваме езика, за да опишем нещо, което е друг тип изкуство на възприятие, описанието не бива да е по-ярко от самия изразен елемент, използван от изкуството.
Някой път четеш меню и си казваш: "О, това звучи направо невероятно." Обаче вкусваш и ти се струва, че има нещо не както трябва. Вкусът не отговаря на очакванията ми за изключителност, създадени от описанието на ястието. Това са важни неща според мен. Да се избягват т.н. на английски false advertisement. Трябва да е вярно.
Зависи. Понякога може да бъде единствената течност, която поемам в даден ден и нищо друго - заместител на водата. Друг път е едно приключение. Както когато опитвам досега непознато за мен вино, за което само съм чел или чувал, известно ми е, че идва от регион, който е ценен и известен. Това с четенето нажежава очакването, но съвсем друго е като го опиташ и усетиш. Същото като да четеш за една страна и да отидеш там да я почувстваш. Има неща, които не можеш да опишеш.
Така че виното може да бъде много неща: акомпанимент на една хубава вечеря с много специални хора около теб. Но аз по принцип обичам да ходя по винарни.
Навсякъде, където пътувам, дори и по работа, винаги се опитвам да отида до някоя изба. Бях в Оукланд, на Северния остров на Нова Зеландия и точно в самия залив на пристанището има остров, който се казва Уасеке, където правят страхотни, уникални вина. Имах възможност да прекарам към 7 часа там, взимат те с ферибот, там те чака автобус, който те развежда из четири-пет винарни. Там дегустираш виното, разглеждаш инсталациите, проследяваш процеса, ако искаш можеш да обядваш, можеш да си купиш вино естествено. Опитах фантастични червени вина. Разбира се и совиньона от Марлбъро е просто невероятен. Това е първото вино, което ми напомня с мириса на едно място - на "Евлоги Георгиев" между "Антим І" и Консерваторията има един двор, целия обрасъл в бръшлян и други сенколюбиви растения - ей така мирише онзи совиньон, като този двор - на мокра почва, на мъх... Дълго се чудих на какво ми мирише. Не е на едно нещо, а на цяло място. Там има и кестени, и какво ли няма. Интересни асоциации може да ти навяват вината.
Иначе в Калифорния съм ходил, разбира се - в Сонома и в Напа. Също в Южна Франция съм бил, в Чили, в Аржентина. Като че ли съм най-впечатлен от Напа обаче. Американците са успели да превърнат всичко това в една страхотна реклама не само за виното, ами за цял един свят - те продават не само вино, те продават гледката, която се вижда от дегустационната зала, дизайна - а ла италиански или а ла френски стил. Те продават целия продукт в пакет - ти опитваш виното и автоматично, всеки път щом пиеш от това вино, го свързваш с мястото. Не само виждаш етикета на бутилката, ами знаеш кътчето, от което идва. И всяка винарна си има различен специфичен облик. По принцип обичам да си купувам вино и вероятно съм потенциален колекционер, но засега не мога да задържам вината. Имам само 6 бутилки Amarone, които веднъж не можах да се въздържа да не купя и май са много добра инвестиция. То е просто нещо фантастично.
Какво значение влагате в лукса?
Виното в света вече е по-някакъв начин олицетворение на тенденцията към всичко луксозно. За хората вече не е достатъчно да имат много пари, те се стремят да ги влагат в луксозни стойности. Много са онези престижни неща, в които обичат да си влагат парите. Музиката е едно от тях; хубави хотели; грижи за тялото; спа-центрове или балнеолечение; вино; хубаво ядене. Има вече достатъчно заможна средна класа, а луксът е блян за хората, които не могат да си го позволят. Ето големите модни къщи, или фирми за чанти примерно - тяхната цел е постоянно да създават нещо скъпо и суперлуксозно, което не всеки може да си позволи.
Богатството е да можеш да си купиш нещо, което има престижна марка. И със забогатяването на средната класа най-луксозните неща стават все по- и по-скъпи. Тази гонитба всъщност е нещо много хубаво, защото повдига стандарта и усещането за живота, за такива сетивни неща. Това е ключът за продажбите в много сфери. Ти ако не успееш да продадеш класическата музика като един луксозен артикул, просто ще умреш от глад. Защото иначе няма да има никакъв интерес. Интересуват се само, ако знаят, че това ще ги направи по-добри личности. То е едва ли не нещо, което създава баланс на онези сфери, които са вътре в теб. Музиката те прави по-голям естет и изобщо е грижа лично за себе си. И е нещо уникално. Така е и с виното. Всяко по-добро вино е вече уникат.
А вие лично обичате ли луксозните неща?
Аз обичам луксозни предмети. Кой не ги обича. Обичам да ми е луксозно. Не робувам на някакви марки, но ми е приятно да имам уникални неща. Не обичам да отида някъде и някой да е със същия пуловер например. Свързан си с неща, които все пак трябва да отразят кой си ти. Не че има някакво значение, но ако имаш избор, защо да не си избереш хубавото и единственото, ако то ще те накара да се почувстваш малко по-щастлив, по-специален и по-себе си.
Тогава къде е границата между духовната и материалната култура?
Мисля, че вървят заедно. Факт е, че и за двете се използва думата "култура". Ето, в миналото хората, които са имали големи материални възможности, са осъзнавали, малко или много, че имат задължение да инвестират в собствената си култура. За богатите фамилии е било въпрос на чест да образоват децата си и да бъдат меценати. Сега у нас са малко хората, които биха похарчили парите си, за да трупат духовна култура, но може би пък греша. И може това да започне да се променя. А вероятно и обществото ни е в такъв стадий.
Преди висшето общество все пак е налагало някаква култура, някакви маниери. Докато сега светският живот на някакъв елит е свързан с парадност, шоу, поп идоли и т.н. Сякаш няма място в България за сериозните интелектуални среди. Честно казано, аз съм живял в социализма до двайсет и петата си година и тогава определено имаше повече значение какъв човек си - дали си умен и талантлив, отколкото какво е материалното ти състояние. Гледам ги децата, от малки смятат, че ако не си облечен като техните модели или не караш нова лъскава кола, просто отпадаш в друга категория. Като че ли взехме най-лошото от всички други държави и общества.
Като среда, която ви заобикаля и ежедневие, къде се чувствате по-добре - в Щатите или тук?
Там се живее много по-лесно. Много повече се работи и всеки си върши работата наистина професионално и концентрирано. Без героични актове като у нас (Дайте въпреки всичко да направим еди какво си!). Там се работи методично и с правила. Може да нямат голямо въображение, може да не са изобретателни като нас, но можеш да разчиташ и всичко да е планирано. За моята работа това е важно. Аз си знам програмата за две години напред, по дни и часове. И така можеш да планираш свободното си време, което е най-големият лукс. Тук у нас всичко е екстрено.
Имате ли любими места, свързани с пътешествията ви по света?
Последното ми най-ярко преживяване беше сега през декември в Мароко - бях в Маракеш и в Сахара. За първи път се сблъсках с тази култура и с тяхната кухня, която според мен е нещо страхотно. Заради две неща: заради един вид гювеч, т.нар. тажин, в който слагаш каквото си искаш и заради особеностите на съда в него става най-фантастичното задушено-печено, направо мозък. Подправките им са нещо страхотно. Аз си купих и съда, и подправките, и целия януари това съм готвил. Някак вкусовете не се смесват, а се допълват. Сякаш разрязваш дърво и вътре всеки годишен кръг има различен вкус. Освен това готвят с една много интересна мазнина, олио от арган. Това е типично тяхно дърво, чиито плодове първо се изяждат от кози, те ги преработват, за да може външната им част да се размекне, а после се изваждат само семената и от тях правят олио, което, казват, било адски полезно. То придава много специфичен и странен вкус на ястията. И никога не бях чувал, но мароканците имат много интересни вина. Лозята им са в подножието на Атлас.
В Азия бях последно в Корея, в Сеул и много ми хареса - там хората са много топли и отворени, няма я тази маска на японците. Абе месоядна нация, има разлика. Научиха ме как да ги разпознавам по линията на челюстите. При месоядните нации долната челюст е много силно изразена и оформена, докато при онези нации, които ядат предимно риба, мандибулите са гладки и с меки линии. В Китай има области, където са силно месоядни и физически много се различават от другите. Те ядат какво ли не: стъргани сушени медузи, птичи гнезда, пържени червеи - и аз съм опитвал, не е лошо. А в Тайван ме водиха на един среднощен "змийски пазар", където специалитетът е чаша прясна змийска кръв. Била страхотно полезна за мъжете. И японците се тълпяха за нея. Но на мен ми стана просто лошо.
Има ли думата "вдъхновение" смисъл за вас в ежедневната работа?
Абсолютно всичко е вдъхновение. Без вдъхновение си за никъде Моето вдъхновение е едно на ръка, но аз се стремя да вдъхновявам другите. Защото работя с хора, които ако не работят с вдъхновение, то просто няма смисъл. Така че на мен вдъхновението ми е задължение... което изпълнявам с огромно удоволствие.
Постигнал ли си мечтите си, щастието?
Ами постигнал съм го. Смятам, че съм много щастлив човек. Съдбата не е изправяла пред мен някакви сериозни трудности. Щастлив съм, съзнавам го. И съм благодарен на съдбата.