Ей такива мъдри мисли си редяхме с моя приятел Димитрин Вичев, собственик на "Винарска изба Осмар", докато пътувахме към Унгария през ноември миналата година. Трябваше да разгледаме там някои неща, но последната максима за бъчвата и дъба ме наведе на мисълта, че бихме могли да се отбием в Сигетвар.

Малкото  градче (около 11 - 12 000 жители), разположено недалеч от границата с Хърватска, близо до град Пейч, през Средновековието е играло значителна роля в битките при нахлуването на турците в Средна Европа.  Тук цари приятната атмосфера на Средна  Европа, където през деня всеки е зает с работата си, за да може заслужено да разпусне вечерта пред чаша вино с нещо вкусно и пикантно. И всичко това на фона на унгарската цигулка...

Thrust Hungary като производител на бъчви, вече е известна в България. Виждал бях бъчвите, произведени там, бях опитвал и вино, съзряло в тях. Интересно ни беше да видим как и къде се правят.

Спомняте ли си разказа "Изпит" на Хайтов? "Две години ходих из гората, докато науча от кои дървета стават хубави дъски; една година се учих само да цепя, една година  - само да дялам, две години да рендосвам и сглобявам..."

Точно по същия начин и в днешно време биографията на бъчвата започва там, в гората, с подбора на дърветата, които са навършили най-малко "пенсионна" възраст от 60 - 70 години. "Всяко дърво се подбира поотделно, като естествено предимство се отдава на най-правите", ми разказват домакините ми от унгарската бъчварница.

Пристигнали на производствената площадка трупите се нарязват на по-къси парчета с дължина, колкото дълга ще бъде дъгата на бъдещата бъчва. След това се нацепват радиално с помощта на хидравлични клинове. Бъчвите от цепен материал са за предпочитане, тъй като при цепенето порите на дървото се запазват и по този начин се намалява вероятността от течове в бъдеще.

От всяка цепеница на банциг се оформя по една заготовка за дъга. Всяка заготовка се подлага на щателен визуален контрол - да няма по тях пукнатини, чепове и други недостатъци, които биха направили дъгата (а оттам и бъчвата) негодна.  Дейност изключително отговорна, защото за кратко време трябва да се прегледат множество заготовки - да се прецени дали окончателно да се бракува някоя от тях или да се пренасочи за друго.

Така получените заготовки се подреждат в клади, които се оставят на открито за съзряване на дървото. Оказва се, че подборът на площадка за бъчварница е не по-малко сложен от подборът на терен за лозе. В този район трябва да има всички прояви на климата: дъжд, сняг, слънце, вятър, студена зима и горещо лято... Тяхното редуване води до отмиване от дървото на онези танини, естери и други вещества, които водят до огрубяване на виното и дестилатите. И представете си този процес продължава не по-малко от 2-3 години. Има случаи, както и в лозето, когато годината се оказва сушава. Това автоматично се отразява на зреещия на площадката дъб. В случай на суша дървото се овлажнява допълнително чрез изкуствен дъжд (правят го със специална дъждовална инсталация). После има и друго: за да не се напука пък от силното слънце, през лятото над кладите със заготовки, се разпъва мрежа, за да разсейва преките слънчеви лъчи. Изобщо има си тънкости на съзряването, защото както може би мнозина, занимавали се с дърво знаят, то е особен материал, който изисква много специално отношение.

Преди започване на същинския производствен процес още веднъж се измерва влагата на дървото и то се оставя в специална сушилна камера, където се нагрява леко до 40 - 45 оС. След това то постъпва в халето за обработка най-малко седмица предварително, за да придобие температурата на халето, при която ще се обработва. И тогава се започва...

Първо заготовките минават на машина за оформяне на дъгите. Рендосват се, заоблят се отвън, вдълбават се отвътре и се оформят окончателно по размер (ширина и дължина). След това минават през машина (вече само с компютърно управление), която скосява страничните ръбове, за да може при сглобяване на дъгите да се получи кръговата форма на бъчвата. Обработените дъги се подреждат на специална платформа, на която един слой дъги прави една бъчва и са точно напасвани една спрямо друга. Платформата се придвижва до работниците, които сглобяват бъчвите. Всеки от тях взема по един слой дъги и сглобява така наречената "пола". Това е бъдещата бъчва, стегната само в единия край с работни обръчи, която в този момент наистина прилича на дамска пола, силно разширена в долния си край. Започва процесът на обгаряне, или изпичане, който е една от най-строго пазените тайни на занаята. При него с помощта на огън и вода влакната на дървото омекват и дават възможност дъгите да се свият и бъчвата да придобие окончателната си форма. Във вътрешността на "полата" се пали огън от същия материал, от който е направена бъчвата. Температурата на изпичане обаче и неговото времетраене са лична тайна на всеки бъчвар. Там се крие майсторлъкът и почеркът на всеки от тях.

В резултат на изпичането в дървото се образува комплекс от вещества, които бъчвите отдават на виното или дестилатите и заради което са толкова важни в технологията. В зависимост от степента на изпичане бъчвите биват леко, средно, средно плюс и силно изпечени. Означенията на латински са (L, M, M+  H). Всеки винар сам избира типа бъчви, но обикновено, в зависимост от степента на изпичане, бъчвите са подходящи за съзряване на по-леки или по-натоварени вина.

Докато се разхождам из производствената площадка разбирам, че фирмата е основана през 1992 г. от Ласло Молнар - американски бизнесмен от унгарски произход. В началото произвеждали само дъги. От 1998 започнали производството и на бъчви, а в края на 2006 година била изработена и продадена стохилядната бъчва! Бъчвите на Trust Hungary, основно са тип барик; можете да ги срещнете в над 30 страни от цял свят - Канада, САЩ, Чили, Нова Зеландия, Южна Африка, България... От 2000 година насам във фирмата има и френско участие, с което се разширява асортиментът както като вид бъчви, така и като разновидности на дъба. За качеството на бъчвите говори и фактът, че само 5% от тях се продават в Унгария. Но да се върнем на производството.

След изпичането дъгите се огъват, докато приемат формата на бъчвата. Междувременно от същия материал са подготвени и дъната. Те се поставят и бъчвата е готова.  Почти... Следва напълване с вода и надуване със сгъстен въздух до 5 - 6 атмосфери! По този начин бъчвата се проверява за пропускливост, евентуални течове и т.н. Щом всичко с бъчвата е в ред, тя минава на последно шлайфане и поставяне с помощта на хидравлична преса на истинските обръчи, произведени от шведска неръждаема стомана.
Бъчвите се опаковат във фолио и са годни за експедиция и ползване. Оттам нататък идва ред на виното...