Европейският парламент се обяви срещу предложените от еврокомисията мерки за борбата срещу свръхпроизводството на вино в ЕС. На редовната си сесия в средата на месец февруари Европейският парламент призова за внимателно провеждане на реформата на лозаро-винарския сектор в ЕС. В доклад, приет с 484 гласа "за", 129 "против" и 24 "въздържали се" депутатите заявиха, че държавите-членки трябва да имат право да ограничават изкореняването на лозята. Докладът по инициатива на Катерина Бацели от Гърция критикува Европейската комисия, че с предложеното преструктуриране на европейския лозарски сектор "ще доведе до съсредоточаване на производството в няколко крупни лозаро-винарски стопанства и до уеднаквяване на произвежданите вина, което би застрашило многообразието на европейските вина, както и икономическото, социално и културно богатство на редица европейски региони".

Еврокомисарят по земеделието Мариане Фишер-Бьол обяви намеренията си за реформиране на винения сектор още през лятото на 2006. Целта на реформата е да ограничи свръхпроизводството и да възстанови реномето на европейските вина на фона на сериозната конкуренция от Новия свят. Най-радикалните мерки предвиждат 12%-но намаляване на лозовите насаждения в държавите членки, което ще стане чрез изкореняване на 400 000 ха лозя в период от 5 години. На заседанието на Съвета на министрите по земеделие и рибарство, което се проведе в края на октомври 2006 в Люксембург, всички страни-членки подкрепиха необходимостта от задълбочена реформа във винарския сектор.

Първият етап на реформата ще бъде свързването на предлагането с търсенето, като на по-слабо конкурентните играчи в сектора ще бъдат предлагани щедри финансови помощи, за да се насочат към други видове производства. Във втория етап целта ще бъде повишаване качеството на европейските вина чрез намаляване на общата сума, с която винопроизводството ще се субсидира от евробюджета. Брюксел предвижда да отпадне изискването за минимално съдържание на алкохол във вината от Стария континент, заради което в момента много производители добавят допълнителна захар във виното. Опростени ще бъдат и правилата за етикетиране, като бъдат въведени две класи вино: обикновено и със защитено географско наименование за произход. По този начин се предвижда да отпаднат обозначения като domain и chateau, които според Брюксел само объркват потребителите, но пък на етикетите ще е описано точно от кои сортове е произведено виното и в кой регион.

По време на февруарската си сесия европейските депутати предложиха реформа да протече в две фази: от 2008 до 2011 и от 2012 до 2015. Според тях приоритетни трябва да бъдат уравновесяването, оздравяването на пазара, подкрепата на производителите и лозаро-винарските райони. По въпроса с изкореняването на лозята, евродепутатите считат, че окончателното изоставяне на лозята не трябва да бъде поставяно в центъра на реформата. Според тях всяка държава-членка или регион трябва да има възможност да определи гъвкава горна граница за изкореняванията във всеки регион и да избира кои категории вино ще имат предимство в програмата за изкореняванията. Евродепутатите предлагат окончателното изоставяне да се ограничава в следните случаи:

- лозя в планински, крайбрежни и островни райони, произвеждащи най-вече вина с географски указания
- лозя, намиращи се върху неравни терени, където трябва да се предотврати ерозията на почвата и загубата на биоразнообразие, или в традиционни райони с историческо значение
- лозя, чието прекомерно намаляване би заплашило съществуването на цял лозарски район или на защитено наименование за произход (КНП)
- лозя, които са получили структурни помощи по общностни програми
- случаи, при които изоставянето на лозарството създава екологични рискове.

Дестилация
Европейските депутати считат, че "общественото съхраняване на алкохол трябва да бъде забранено", но в същото време се обявяват срещу незабавното премахване на механизма за дестилациите и другите мерки за подкрепа на пазара. Тези мерки, казват депутатите имат нужда от подобряване, но "не е целесъобразно да се премахват без разумен преходен период". По време на преходния период трябва да има постепенно намаляване на средствата, отделяни за мерки за интервенция на пазара, като същевременно се въведат стъпки за подобряване на качеството и насърчаване на търговската реализация на европейски вина, се казва в доклада. Евродепутатите предлагат по време на преходния период съществуващите видове дестилация да бъдат сведени до "задължителна дестилация", която ще се задейства в случай на криза и "доброволна дестилация", отнасяща се до алкохолните напитки за директна консумация на основата на вино (винен ликьор, бренди).

Винарски практики
Евродепутатите признават, че добавянето на захар (практикувано в централната и северната част на Европа) или на концентрирана мъст (в Южна Европа) оказва "пряко влияние върху нивата на производство", но все пак смятат, че тези практики трябва "да бъдат позволени във винарските региони, където са традиционни и където няма структурни излишъци". По-специално, според депутатите, не трябва да се забранява добавянето на захар, "защото това ще създаде дискриминация спрямо страните членки, разположени в региони на ЕС, където лозаро-винарството е по-трудно заради неблагоприятните климатични условия". Помощите за използване на концентрирана гроздова мъст трябва да бъдат запазени, защото, според евродепутатите те предпазват историческите винарски практики. Европейският парламент настоява за продължаване на забраната да се използва вносна гроздова мъст и смесването й с мъст от ЕС.

Етикети на вината
В доклада на евродепутатите се посочва, че прибягването до ограничени в ЕС практики (като използването на дъбов чипс) трябва да бъде ясно посочено върху етикетите на вносните напитки. Представителите в Европейския парламент настояват "защитените географски означения и контролираните наименования за произход да получат по-добра защита в рамките на преговорите на Световната търговска организация и двустранните споразумения". В доклада се настоява и за хармонизация между всички страни-членки на ЕС при използването на езиците върху етикетите, за да се избегне ненужния превод на специфичните термини.

България и Румъния
Евродепутатите подчертават, че реформата трябва да вземе предвид разширяването на ЕС с България и Румъния - "две страни със значимо винопроизводство, които ще трябва да се приспособят както към новите пазарни и интервенционни мерки, така и към контрола и наблюдението на новия режим".
Еврокомисарят по земеделието Мариане Фишер-Бьол обеща да проучи внимателно препоръките на депутатите. Очаква се ЕК да представи до няколко месеца предложение за закон, отнасящ се до реформата на винения сектор.

Европейският винен сектор в цифри
ЕС е най-големият световен производител на вино, като на територията му са разположени 45% от световните лозови насаждения (3,4 млн. ха) и 60% от производството на вино в света (180 млн. хл средно произвеждани годишно през последните 5 години). ЕС е също най-големият потребител на вино с 60 % от световната консумация, най-големият вносител (12 млн. хл през 2005) и най-големият износител (13 млн. хл през 2005).

В рамките на ЕС, най-големият производител на вино е Франция с 55 млн. хл годишно. Следват Италия с 51 млн. хл и Испания с 43 млн. През последните 10 години зрелищно се е увеличил вносът в ЕС на вина от четирите големи световни производители: Южна Африка (+770%), Австралия (+500), Чили (+270) и САЩ (+160%).

Консумацията на вино в ЕС намалява с около 750 000 л годишно (-0,65%), а според Европейската комисия, излишните количества възлизат на 15 млн. хл или 8,4 % от производството на ЕС с 27 страни-членки. Лозарството представлява 1,6 млн. стопанства в Европа, като заработва 5,4% от общия оборот на земеделието в ЕС, а в същото време поглъща едва 2,5% от разходите на Европейския земеделски гаранционен фонд.