Използването на дъбов чипс в много винарски страни е широко прилагана алтернативна енологична практика. С този метод се добавя дървесина във виното, която му дава своите есенции, аромати и присъщите органолептични качества на дъба, без да се налага то да отлежава в бъчва. По принцип тази практика е напълно противоположна на класическия стил на винопроизводство в старите европейски страни.

Ето защо проблемът с употребата на дъбови кубчета, стърготини, пудра и прочие, при винопроизводството се превърна в един от най-спорните въпроси в света на виното и донякъде в ябълка на раздора между Новия и Стария свят. Наистина, имаше период, в който с чипса се злоупотребяваше и някои вина от Новия свят, вместо разкрасени от дъба, изглеждаха прекалено гримирани. Но вкусовите предпочитания на потребителите отново се върнаха към чистите плодови аромати и вкусове във виното и модата на прекомерно напудрените вина поотмина.

Производителите в Европа не са твърде словоохотливи на тема "чипс". Причината е вероятно, че на Стария континент тази практика не се счита за особено престижна. Така или иначе обаче дъбовият чипс се използва по цял свят, само че най-вече за по-ниските категории вино, разбира се с цел цените им да бъдат конкурентни.

Всъщност въпросът с чипса се свежда най-вече до простичката икономическа зависимост между качество и цена. Чипсът е един икономичен начин виното да се обогати с благородните и ценни нюанси, които дъбът придава на Бакхусовата течност от край време. За получаването на вина, приятни за консуматора и на достъпни цени, много винопроизводители прибягват именно до чипса.

Два са факторите, които влияят и определят практиката на широко използване на чипса в страните от Новия свят. Първият е икономически. Инвестициите в барици, в уреди и оборудване за пълнене и преточване, работна ръка, инсталации за почистване и поддръжка, превръщат традиционния метод в коренно различна система, що се отнася до разходите, в сравнение с използването на чипс.

Вторият фактор е законодателството. Важно е да си припомним, че само допреди няколко месеца в Европейския съюз регламентите засягаха производството на вино единствено по традиционния начин. А практически във всички останали винарски зони по света, производството с дъбов чипс, беше добре регламентирано.
Едва на 11 октомври миналата година Европейският съюз разреши официално ползването на чипс за вино. И то при определени условия.

На 11 октомври 2006 Европейската комисия одобри регламента, с който позволява използването на дъбов чипс при винопроизводството. Изпълнителният орган на ЕС ратифицира нормативата, съгласувана предварително от експертите на 25-те, която поставя условията, при които е разрешено използването на дъбов чипс. Производителите от Европейския съюз ще могат да добавят дървесина на виното, ако спазват определени изисквания за етикетите, за да избегнат нелоялната конкуренция с онези изби, които ползват дъбови бъчви или ферментатори. Само вината, при чиито производствен процес са използвани бъчви, дъбови ферментатори или друг дървен съд, ще могат да носят етикет с определенията: "ферментирало", "отлежало" или "съзряло" в дъб или в барик. Тези индикации ще бъдат забранени за вината, на които е добавян чипс, пудра или дървесина под друга форма. Освен това в регистрите на лозаро-винарския сектор и в транспортните документи, придружаващи вината, правени с чипс или пудра, ще трябва да се упомене прилагането на тази еноложка практика. В регламента се уточнява, че добавянето на чипс или дъбови парченца за изработката дава на виното вкус "на дървесина", подобен на онзи, с който са характерни вината, старели или ферментирали в дъб. По тази причина, "за средния потребител е трудно да определи дали виното е направено по единия или по другия метод", което може да доведе до нелоялна конкуренция. Прибягването до чипс може да бъде от икономически интерес за производителите и да се отразява на крайната цена на виното. Това обаче  води до риск от измами за крайния потребител, ако етикетът на вино, което е настойвано с чипс, съдържа неясни изрази, навяващи на мисълта, че е старяло в дъбови бъчви. Според нормативите, изискванията за етикетите са начин да се избегнат подобни измами, както и нелоялната конкуренция. Българското законодателство сега е напълно хармонизирано с европейското. Така че у нас практически използването на дъбов чипс вече е легално, въпреки че това все още не е залегнало в съответните нормативни документи.

Впоследствие Франция каза категорично "не" на дъбовия чипс, но само що се отнася до най-високата категория вина от AOC (или контролирано наименование за произход). Забраната обаче "не засяга развитието на експериментите, започнали тази година (т.е. 2006) и чиято цел е да се задълбочат познанията за еволюцията на танините на виното при прилагане на тази практика". От общо 473 френски деноминации за произход, седем вече имат нужното разрешение да експериментират с чипс с ограничени количества вино. Става въпрос за Bordeaux, Bordeaux Superieur, Medoc, Haut-Mеdoc, Cotes du Rhone, Muscadet и Anjou. Прави впечатление включването на деноминации като Haut-Mйdoc, с голяма традиция в отглеждането на вина в дъб и район с такива престижни шата като La Lagune, La Tour-Carnet, Belgrave, Camensac или Cantemerle (всички те cru classй).
В началото на тази година Регулаторният съвет на DOC Риоха в Испания също отхвърли използването на чипс във виното. Въпреки че едва ли на някой сериозен производител ще му хрумне да предлага Риоха гран резерва, произведена с чипс, вместо да е отлежавала 24 месеца в дъбови бъчви, според изискването, очевидно е най-добре е да има точни правила.

И така, ясно е, че в Европа въпросът има други измерения, свързани с вековни традиции във винопроизводството, с морал и с култура. Повечето от френските производители все още смятат за богохулство използването на чипс. Само че механизмите, които действат в световния пазар на виното, безмилостно принуждават и най-големите консерватори да се замислят за алтернативни практики.

Видове чипс Дъбовият чипс предлага различни решения като начин на използване, форми, размери и вид дъб. Огромен процент от предлагания по света чипс е от френски или американски дъб. Американският дъб има по-пореста структура и се счита, че внася повече танини, докато френският е по-компактен като дървесина и докато първият е характерен с нюанси на ванилия, кокос, кафе и индийско орехче, френският дъб обикновено развива по-пикантни нотки на кедър, карамфил, пипер, шоколад и други. Понякога технолозите смесват двата вида дъб, ако искат да получат по-комплексен аромат. Чипсът се предлага също в три степени на изпичане, както и бъчвите: леко, средно и силно. Степента на изпичане или смесването на чипс с различна степен на изпичане определят комплекса от вкусови и ароматни нюанси, който енологът иска да постигне във виното. - Пудрата е дъбова дървесина на прах, която може да се добавя директно към виното или мъстта в процеса на ферментация, поради бързата екстракция на ароматни и вкусови компоненти, които съдържа. - Люспите са неуниформени частици от около 6 до 9 мм. По време на мацерацията внасят по-бавно своите есенции във виното, понеже имат по-голям обем и повърхност от пудрата и са добро решение при едно перфектно филтриране. - Кубчетата са със страна по около 1 см. Благодарение на широката си контактна повърхност с виното имат по-висок рандеман на обем. И са полезен материал, ако трябва да се правят по-прецизни сметки за рандемана. - Дъбовите дъги са правоъгълни дъбови дъски, дълги 1 м и широки около 8 см, които често се свързват в групи по няколко, в зависимост от обема на виното, с което трябва да взаимодействат.  - Вложките са около 33 cм дълги и 3 cм широки. Те се вкарват през отвора за пълнене на бъчвата, за да взаимодействат с виното в процеса на "отпочиване".

Като най-общо правило може да се посочи една доза от 2 до 5 грама дъб на литър вино. Но правилото е наистина твърде общо, понеже по преценка на енолога контактът на дъба  с виното може да се повтори няколко пъти. Първият контакт обикновено се осъществява по време на ферментацията в големи резервоари. Комбинираната система на микрооксидация с използване на елементи от дъбова дървесина позволява производството на големи количества като същевременно понякога се постига много добра органолептична еднородност и качества на виното. В тези случаи най-често се използва дъбова пудра или люспи.

След това по време на отлежаването на виното, използване не дъбов чипс в различните формати и степени на изпичане, позволяват на енолога да контролира по доста прецизен начин нюансите, които би искал да придаде.
Ако се използват бъчви (барици) в процеса на винификация и на стареене на виното, известно е, че след няколко години, дървесината, що се отнася да ароматите, става неутрална. При виното, съхранявано в дъбови бъчви, ще продължи естествения процес оксидация при стареенето, а чрез използване на чипс то може да получи и оригиналните ароматични есенции от дъба.