Правили ли сте проучвания на българския пазар? Имате ли представа какви вина се търсят у нас?
Нямахме много време да правим проучвания. Трябва да призная, че по отношение на вината не познаваме добре България. Вашата страна е известна като голям износител на вино, но французите и особено тези от Бордо като че ли изпитваха известни притеснения да навлязат на този пазар или поне не бързаха да го направят. Ако дадена страна е износител на вино и едновременно потребител, по-вероятно е да няма място за нови вина по рафтовете. Има два различни подхода за атакуване на нови пазари. В единия пазарът е едновременно производител и потребител на вино, а в другия не е и затова подходът в двата случая ще бъде различен. На пазар, който не е производител, може да се предлагат вина от всички ценови гами. По мое мнение обаче в България не можем да предлагаме евтини френски вина, а по-скоро вина с по-високо качество, за да допълним това, което вече се предлага. България не представлява някакво изключение.

Швейцария е също производител на вина и купува само най-доброто от Бордо. Съединените щати произвеждат вино, но купуват само най-доброто от Франция. Примери има много. България ни интересува като пазар, защото можем да развиваме качествените вина. Може би това ще отнеме повече време, но вече сме започнали. България е позната като износител на добри вина и мисля, че тепърва ще имате възможност да се доказвате. Знам, че във вашата страна има голямо разнообразие от тероари, също както и в Бордо. Нашата работа се състои в това да правим качествени продукти с онова, което ни предлага природата. Навсякъде по света хората могат да правят вино, но не навсякъде то е качествено. А трябва да се знае, че качествените продукти струват по-скъпо.

Много се говори напоследък за конкуренцията, на която са подложени френските винопроизводители от страна на винарите в новия свят. Смятате ли, че френските наименования са достатъчно разбираеми за потребителите?
През последните 10-15 години всички страни с традиции във винопроизводството като Франция например, но и други, като Австралия, бяха обект на огромен интерес и много хора с пари инвестираха в производството на вино. За съжаление обаче това не винаги ставаше там, където има смисъл. В резултат на това днес сме изправени пред проблема на свръхпроизводството, и то не на най-добрите вина. Защото винаги, когато има свръхпроизводство то се отнася предимно за нискокачествената продукция. При качествените продукти не може да има свръхпроизводство.

Новият свят донесе един нов поглед към виното. Оказа се, че не е достатъчно да си страна с традиции във винопроизводството, а са нужни и умения за развитие. Страните от Новия свят успяха да се развият, защото бяха принудени. От един момент нататък те започнаха всичко от начало. А кой всъщност гради репутацията на новия свят? Това са хора, които излизат от нашите европейски университети. Те са учили в Германия, Франция, Италия и в Новия свят имат възможност да работят по по-различен начин, което пък движи сектора напред.

А Франция как се справя с кризата?
Франция, и особено Бордо, направи вече своята културна революция. През десет години например се прави класация на всички Grands crus в Сент Емилион. Последният списък бе одобрен през 2006 и в него има две нови Premiers Grands Crus Classés. При Grands Crus Classés и при Grands Crus също има промени. В един момент в Медок имаше също прекалено много Crus bourgeois за предлаганото качество, но днес вече са премахнати почти половината от Crus bourgeois. Създадено бе и ново наименование - vins de pays de l’Atlantique, което ще се появи с реколта 2006. Най-класическите методи за справяне с кризата са изкореняване на лозята и дестилацията, но това не са най-достойните разрешения. Ако действително обичате това, което правите, със сигурност ще намерите по-подходящ начин за справяне с кризата. Напоследък хората търсят все повече свежи и лесни за пиене вина, с по-плодов характер и вече могат да ги намерят при нас.