Едно ново стилово начало за българското вино.
Два дни преди Коледа на 2000 г. по магазините в София се появяват първите бутилки Maxxima. Ефектът е разнопосочен, но във всички случаи зашеметяващ: оценките на винари и ценители варират от тотално отричане до възхита. Решихме да потърсим отговора на този винен феномен от най-достоверния източник - самата Адриана. Ето какво ни разказа тя:
"Началото на Maxxima е поставено не другаде, а в Бордо! През юни 1999 отидохме с няколко колеги на изложението Vinexpo. Там имахме два дни на разположение и решихме да си определим първия от тях за новия свят. Австралийците тогава бяха на много голям общ щанд.

Избрахме си един от производителите и му казахме, че искаме да опитаме вино, което да е впечатляващо, така както той го разбира. Опитахме доста, но така и не попаднахме на онова, за което бяхме дошли. Тогава той извади една бутилка. Щом я опитах, веднага разбрах, че това е виното, което искам да направя и... решението беше взето за части от секундата. Дори си спомням, че възкликнах на глас: "мечтая си за мига, в който и ние ще направим такова вино! А Огнян Цветанов се усмихна и каза, че ако е на сериозно, значи нямаме никакво време за губене. Тръгнахме си на следващия ден без да видим нищо друго."

Решението е взето за секунда.
Виното, което се оказва първопричина и тласък за появата на Maxxima (по това време общ проект на Адриана Сребринова и Огнян Цветанов) е E.&E. Black Pepper Shiraz от Barossa Valley, но, както тя допълва, "това беше само капката, която преля една вече пълна чаша." Тя споделя още, че впоследствие, връщайки се назад, си е мислила, че явно преди този решителен момент в Бордо всеки от тях е бил изминал своя път, бил е узрял за идеята Maxxima.

Макар вината на новия свят да я вдъхновяват, тя всъщност е закърмена с френската традиция. През 1983 посещава Château Haut-Brion, където вижда отблизо вина от световна величина, фигуриращи във всички топкласации. Това са първите й впечатления и първото й докосване до големите вина. "Това, което не мога да забравя от тогава, споделя сега Адриана, е характерът, физиономията на тези вина. Всяко от тях имаше своя собствена физиономия. Можеш да обикаляш с часове, да ти втръсне, но след това помниш всяко едно. Явно това е била една неосъзната цел - вината ни да имат свой собствен облик.
Искаме това, което правим, да се помни, да се отличава и да впечатлява. Вложихме големи усилия, след като се върнахме от Бордо, без да губим време. Направихме го като един експеримент, защото бяхме хора без лозе, без изба и без особени ресурси... Да пуснеш продукт, зад който стоиш, който да показва най-добрата изява на най-добрия сорт от най-доброто място - ето това, струва ми се, е едно от  обясненията какво всъщност представлява Maxxima".

Експериментът Maxxima се оказа успешен в България
Защо експериментът Maxxima, както го нарича Адриана, се оказа успешен за България? Всъщност, не беше трудно да се случи всичко това, защото публиката ни вече беше готова за такъв тип вина. Вина, които правят впечатление от първата глътка. И без да се използват ароматно-вкусови дескриптори, те могат да се опишат като вина, които стават за консумиране както веднага след покупката, така и след 5-10 годишно отлежаване в бутилката, т.е. притежават и потенциала за благородно съзряване. "Нас ни плени Black Pepper, защото точно то отговаря на това наше виждане. По принцип и двамата никога не бяхме правили какви да е вина. Дори когато се занимавахме с промишлено производство, не сме изповядвали принципа "каквото стане". И тогава съм се опитвала да направя най-доброто от това, с което се разполагаше. Избираш си и лозето, и гроздето. До ден днешен е така. Търси се човекът, с когото да говорим един и същи език. Хората пък инерционно си търсят добива... Затова за мен е особено важно, че работим вече няколко години с едни и същи хора. Не сме чак толкова големи и можем да си позволим да избираме."

Материалът е важен, но определящ е човекът и неговата философия.
И така стигаме до въпроса, който може би много от хората са си задавали, а именно къде е домът на Maxxima.
"Макар че Maxxima се роди в Брестовица, след това вината се правеха на други места, за което искам специално да благодаря на колегите от "Магура", "Асеновград" и "Хан Крум". Те ни разбираха,  подпомагаха и най-важното - запазихме стиловите особености."

Адриана Сребринова смята, че талантливият винар не е този, който знае много, а онзи, който взима правилни решения. И вижда напред във времето, защото виното повече от всеки друг продукт живее в бъдещето (и в сърцето на винаря), казва ни тя. По принцип всеки винар взима решения, но важното е на базата на какво и в името на каква цел. Тоест,

Трябва да имаш концепция.
Maxxima бе първото българско вино, което постави нови стандарти в стила и качеството. Оттогава измина доста време, всъщност цели седем години и критериите се променят. Както нашите, така и на консуматорите. Основната серия на Maxxima е Резерва, но върхът дойде с Прайвит Резерва, в което концепцията е съвсем различна.

Всеки си има кумири, всеки си има цел. Black Pepper беше онази капчица, която, както казах, отприщи фонтана. През 2000 г.  на Prowein в Дюселдорф на щанда на калифорнийските вина най-силно ни впечатли Beringer. Там имаше представител на избата, който, щом разбра, че сме винари, извади 7-8 вина изпод щанда. До един момент си водих бележки, но после имаше само удоволствие и възхищение. И така Прайвит Резерва стана една възможна крайна цел. Две години след това се убедихме, че не грешим, защото в нея вече присъстваше мечтаната допълнителна дименсия, която я отличава от другите вина. Така разбираш, че виното е и предмет на личностна изява и отразява чувството за естетика и настроенията на този, който го прави. Едно от предизвикателствата и незаменимо удоволствие в тази работа е, когато много опитни експерти-дегустатори от чужбина дегустират вината, забравят ароматно-вкусовите дескриптори и започнат да описват стила и какви са били вижданията на винаря.  А това значи, че  ние говорим на един език и посланието е било разбрано." "Съвършено различен тип производител", както се изказа един такъв експерт.

Но по принцип всяка година е различна. Купуваме от едни и същи лозя, ние си берем гроздето и въпреки това е различно. При Прайвит Резерва имаме три сорта - каберне совиньон, мерло и каберне фран. Имаме три вида дъб - френски, американски и български. В един момент осъзнаваш, че възможностите за избор при купажирането и отлежаването пред теб са огромни..."

Разпитваме я за начина й на живот, за това какво я вълнува извън виното и така разбираме, че тя се възхищава още и на изобразителното изкуство. Хобито й са картини на наши художници. Заговаряме се на тази тема и тя споделя, че предпочитаният й материал е маслото, а ако трябва да нарисува Maxxima като картина, би избрала светли, весели тонове.
"Това е вино, което отразява настроение и е направено да създава настроение. То и неговото правене трябва да става по този начин, иначе всичко губи смисъла си", казва Адриана.

Днес вече всички вина Maxxima се произвеждат от "Максима селларс" Пловдив в наети производствени мощности в различни изби. Така винарят (както тя предпочита да нарича себе си) може да разчита на най-прекия път към избраните  гроздопроизводители.

"Вероятно Maxxima ще се сдобие скоро със собствен дом, но даже и тогава малко от основните идеи и принципи ще се променят, и то не драстично. Уайнмекърът и неговите вина ще останат верни на хората, които ги познават и обичат, доверява ни тя.

"Виното се прави с настроение, с радост, с любов",
ето какво е веруюто на тази забележителна дама. Виното се ражда още когато го обмисляш и докато го правиш, вие си разменяте мисли, продължава да разказва тя развълнувано. То ти подсказва как и откъде да го погледнеш, какво трябва или не трябва да се направи. Разбира се само, ако имаш ясно виждане какво вино искаш да получиш. Мисля, че успяхме да покажем на ценителите какъв стандарт трябва да се следва. Maxxima не е родена случайно, тя беше нашата цел".