Гъмза
Гъмзата е може би най-чаровният български сорт. Заради мекотата, фината си структура и лекотата, с която се пие. Именно заради това сухите вина от гъмза са може би най-лесни и сигурни за съчетаване с почти всяка храна. Особено ако е отлежавала за кратко в хубав дъб тя придобива един чудесен препечен тон и става подобна на бургундското пино ноар. От там логично е много добра в съчетание с всички печени меса и особено с дивеч. Капризната й природа, която я прави трудна за отглеждане обаче не гарантира добри резултати всяка реколта. Това е всъщност единствената уловка при гъмзата. Понякога може да е твърде свежа, а друг път - с толкова слаба структура, че виното да рухне за няколко месеца.

В такива случаи препоръчително е да я сервираме много добре охладена почти до температурата на бяло вино. Студена, свежа гъмза с горещи агнешки чревца в масло е една от вечните комбинации, с които старата софийска бохема е посрещала с по-голяма лекота живота. Гъмзата е едно от малкото вина, които подхождат и на шкембе-чорбата. Можете да я предложите с миш-маш, омлет със сирене или с чушки бюрек, отново при условие че е сравнително хладна. Иначе типичните за сорта аромати на малина и череша я превръщат в добра компания на меки сирена с плодови сосове (най-добре от споменатите плодове).

Има и още една сортова особеност на гъмза от добра реколта, минала за кратко през дъб. Тя развива деликатен и топъл землист акцент. Бракът й с всички видове гъби в този случай също е изключителен, стига гъбите да не са в сметанов сос или в комбинация с други силни вкусове.

Памид
Памидът, или виното на народа, е дори още по-лек и приятен за пиене от гъмзата и тази му черта превръща и него в добър партньор за много храни. Ниската му киселинност и ясно изразена плодовост го правят идеална компания на по-люти, пикантни мезета - пиле или риба лютика, нервозни кюфтета или сирене по шопски. С всички тези ястия памидът е прекрасен.
Има и още нещо интересно, свързано с този сорт. Това са легендите около карабунарския памид - семшак. Ето как се прави това вино според авторите на "Книга за виното": "Памидовото грозде се бере при пълна зрелост, когато захарите достигнат 25°. При такава зрелост, която не може да се получи всяка година, част от зърната са вече презрели и стафидирали. Набраното грозде се изсипва в полусмачкано състояние, без да се ронка, в каци, където започва да ферментира. В много случаи гроздето въобще не се мачка, а се оставя да се разпадне естествено в процеса на ферментацията, когато над кацата се образува шапка, която се разбива с дърво.

След бурната ферментация виното се източва и се изчаква джибрите да паднат на дъното на съда, виното да се избистри и на повърхността да изплуват семките на гроздето. Това е прочутото младо вино, наречено семшак. То вече може да се пие и неговата употреба съвпада с картун месеца." Този семшак практически е вино с остатъчна захар (т.е. с ясно доловима сладост), а картун месеца означава, че излизат тиквите и започват да се точат тиквениците. Факт е, че памидът дори и когато е съвсем сухо вино, е много подходящ за всички ястия с тиква като печена тиква с мед и канела, всички разновидности на тиквеника и дори някои по-интересни (но много сполучливи) съчетания като да кажем печен заек в тиква.

Широка мелнишка лоза (мелник)
Една от легендите на българското винарство, широката мелнишка лоза е доста специфичен сорт с характерни аромати, отличаващи я от всички останали традиционни български сортове. Ароматите на череша с костилка, ягода и дори бели череши зависят от степента на узряване и начините на винификация на сорта, който всички накратко наричат мелник. При отлежаване в качествени дъбови бъчви те могат да бъдат допълнени или доминирани от тютюн, кожа, билки (суха мента) и пикантни подправки (черен пипер). Съответно ястия с участието на подправки като джоджен, мента или черен пипер биха били добра компания на мелника. Агнешко по гергьовски, бобена или агнешка чорба, капама, бански старец и кървавица са чудесно допълнение към един хубав мелник от добра реколта, който освен всичко се отличава и със сравнително висока киселинност, затова комбинацията му с пикантни меса или ястия, в които участват пикантни меса е толкова сполучлива. Новогодишната пуйка с кисело зеле също би била доста приятна с това вино. По-неутралните регионални специалитети като кюфтета от леща също са сред компанията, която мелникът предпочита, а ако виното от широка мелнишка, което сте отворили е с подчертана плодовост (череши, ягоди или бели череши) можете смело да го предложите с прясно биволско или козе сирене със сладко от бели череши или зелени смокини.

Мавруд
Маврудът без съмнение е един от най-ценените ни местни сортове за червени вина. Вината, произведени от този сорт, са с наситен рубинен цвят, достатъчна запасеност на танини и киселини и специфичен, много приятен аромат, в който се долавя къпина, зряла черница и лозов ластун (мустачките на лозата). Идеалните вина, получени от него, се развиват отлично в контакт с дъбова дървесина и вследствие на това в добрите мавруди ще откриете мощни и завладяващи аромати на тъмен шоколад, кафе, конфитюр от черни плодове, ванилия, дим и ликорис. Най-плътното и най-потенциалното от българските сортови вина - мавруд, без съмнение ще бъде подходяща компания на повечето от месните блюда - кавърма, пастърма, суджук, яхнии, кебапи или скара, но опитът е доказал, че изключително добре си партнира с телешка и свинска кайма и базираните на тях ястия.

Нашата традиционна мусака (с канела или без) е фантастична с един сочен мавруд, отлежавал в хубава дъбова бъчва, а сърмите от кисело зеле са не по-малко достойни за компанията му. Ако маврудът, с който разполагате не е така сочен и плътен обаче, и по-скоро преобладават свежите растителни нюанси в аромата и вкуса му, тогава най-добрия избор би бил лучник, зелник, баница с праз, баница с яйце и сирене, тутманик, баница със спанак, соленки с ким или с други думи повечето от тестените печива в българската кухня.

Червен мискет
Червеният мискет е много интересен, макар и не толкова популярен като мелник и мавруд, български национален сорт, който притежава собствена физиономия и генотип, извайван в продължение на стотици години на територията на страната ни. При него се наблюдава една интересна особеност - зърната му са розово-червени с лек виолетов оттенък, с восъчен налеп, напръскан с характерни тъмнопурпурни точици, откъдето идва и името му. Онези, които го познават, много го харесват, защото червеният мискет може да даде доста модерно и търсено вино за бърза консумация. Вината са бели и в добри реколти сравнително свежи, с приятен аромат, в който се долавя тревист акцент, смола и понякога цветисти нотки, фини, елегантни, лесни за възприемане, а същевременно типични.

Има една характерна и изключително приятна горчива нотка в края на вкуса, която напомня далечно кайсиева ядка. Съвсем естествено като леко бяло вино той е добре да се комбинира с по-леки, предимно вегетариански храни и салати. Бобена салата, картофена салата, салата "Снежанка" с орехи или прясно разбит тарама хайвер, умерено подправен, биха си подхождали с един силно охладен мискет. Патладжани, тиквички и гъби на скара (при условие, че не са с много агресивен лимонов дресинг) също са много приятна компания на това вино. Типичните за нашата кухня зеленчукови кюфтета - от тиквички, картофени, спаначени, магданозени или копривени (впрочем и почти всички ястия с основен участник коприва) са доказано успешни партньори на това деликатно и елегантно вино от българския сорт червен мискет.

Димят
Белият винен сорт димят се свързва най-вече с прочутите някога евксиноградски вина и коняци и е основният сорт у нас, от който се произвежда винен дестилат с много добро качество.

Чистият димят дава хармонични и свежи бели вина. За разлика от повечето бели сортове с ниска киселинност, той се отличава с доста по-високо съдържание на киселини. По този начин при добра зрялост се получава хармония между захари и киселини, нещо, което не е много характерно за останалите ни местни сортове. От димят засега се произвеждат вина с общо взето трапезни качества, без кой знае каква атракция, но леки и приятни за пиене. Ако виното е направено от добре узряло грозде, дори да не е било в контакт с дъбова дървесина, то притежава специфична, много деликатна нотка на ванилия. Добрата му свежест и тази характерна черта на аромата (особено ако е засилена и от умерен дъб) го превръщат в логична компания на тестени десерти като козунак, щрудел, макарони на фурна, еклери с ванилов крем, крем-пита, толумбички, локумки или курбийки с ванилия. Добрата му свежест гарантира, че той би се справил отлично със зеленчукови салати, разядки или супи. Можете да го предложите и като компания на пържена риба, подлучени тиквички или постни лозови сармички.