Ако напишете ключова дума "гроздова ракия" в мрежата ще излезе какво ли не. Но вижте в някой форум колко се разнежват хората при мисълта за ракия. Какви ли не излияния се пишат. И то без да прозира в тях и грам алкохолна пристрастеност. Някои от нас не обичат ракия и са толкова отдадени на света на виното, че заемат антиракиена позиция. Но аз съм повече от убедена, че българската традиция с ракията е истинска културна ценност. А и двете напитки дори се допълват взаимно. Че те имат и еднакъв произход. Да не говорим колко важен елемент е върлата, люта, силна ракия в нашия фолклор.

На мен отдавна ми е по сърце и ароматът, и вкусът, и "огънят" на гроздовата ракия. И то именно както нашата традиция повелява - за аперитив и с мезе. По-точно със салата или с туршия. Като видя нарязана сърцевина от кисело зеле, поръсена леко с червен пипер и олио, веднага ми се допива истинска чиста гроздова ракия. И пролетно време - щом видя свежа зелена салата с репи, моментално си представям чашка ледено-запотена гроздова. С приятели, разбира се.

Че не бива да се прекалява с ракията спор няма. Кой изобщо харесва пиянството? Една приятелка и до днес ми напомня как съм казала "как бих изпила сега две малки ракийки!". Точно две малки - много по-примамливо от една голяма. Неслучайно класическите ни чашки за ракия са малки, както и юзчетата.

На така наречените "западняци" преди да попаднат у нас и през ум не им минава, че могат да пият ракия за аперитив. Но съм ставала неведнъж свидетел как след два-три опита, направо се пристрастяват към тази наша традиция. Дори французи, италианци и испанци, които са всеизвестни гурмани и имат кулинарно самочувствие до небето (разбира се, с основание) - и на тях им харесва обичаят да се започва вечерята или обяда с ракия и шопска салата.

Никога не е излишно да се натърти - гроздовата ракия трябва да е хубава, истинска, чиста. За мен например това означава прозрачна, бяла, непарфюмирана или поне не прекалено и като сълза - силна и мека. Алкохолът естествено трябва да пари, но ако дестилатът е добре балансиран, това е усещане е приятно. От добрата ракия, ако малко превишиш най-разумното количество, получаваш първо чувство за слабост в лактите и коленете. А не в главата.

Има ценители, които определено предпочитат по-отлежали ракии, по-ароматични, доста оцветени от дъба. Това е въпрос на вкус. Такава ракия също е великолепна напитка. Но ми се струва, че тези ракии - отлежали и придобили специфични аромати и цвят от дъба или черницата, са по-подходящи за  дижестив. Честно казано, в нито една от днешните фабрични ракии не мога да открия гроздето така, както се усеща то в една хубава домашна ракия. Основанията за сегашното законово положение, при което старовремската гроздова ракия не може да се нарече гроздова са свързани с безопасност за здравето на консуматорите. В ракиите от джибри съдържанието на метилов алкохолен е по-голямо.

Колко жалко обаче, че без писан закон не става! Много срамни неща се случиха в страната ни през последните 16 години. Но без съмнение едно от най-позорните явления беше ракията-менте, която убиваше хора. Оптимистично звучи това "беше" и дано миналото време да отговаря на истината. Да, времената бяха и продължават да са трудни. И все пак, какви бяха тези хора, които от алчност правеха отрови за ближните си? Тепърва ще трябва да откриваме дълбоките причини. Истината е, че от една традиционна напитка и предмет на национална гордост, ракията в един период стана заплаха за нас. Пак казвам дано този позор да е останал завинаги зад гърба ни!