Ако погледнеш около себе си, ще забележиш, че 90 % от колегите правят едно доста сериозно отклонение, понякога по-деликатно, понякога не толкова. Това е така, защото клиентът изисква едно, ти друго. Въпрос на принцип... На един приятел синът му казва, че архитектурата не е професия, а диагноза. Ако остане диагноза е хубаво, защото ако гледаш нещо честно и със страст, е по-добре, отколкото да задоволяш общоприетия вкус.

Как става помиряването между архитекта и клиента у нас и отвъд океана? У нас се вижда резултатът в градската архитектура.
Доста хора търсят лесните пари. Има обаче честни хора с изграден вкус, защото той не е константа и се оформя с течение на годините. Вкусът е много разтегливо понятие и никой не може да каже, че той се простира оттук дотук. Има принципи обаче, които се учат в училището и представляват база за построяването на определен вид хармония. Хармонията може да бъде постигната от съзвучия, от контрапункти, може да е комбинации от един куп приниципи. Може да сложиш нещо, което прилича на старото, а може да сложиш и стъкло. Просто зависи как е направено. Сещам се за един куп примери на стъклени сгради прибавени към исторически сгради, които стоят много красиво. Тук ми прави впечатление многотията от изразни средства и материали. В смисъл, че една сграда има и камък, и стъкло, и метал, и окачени конструкции, и въжета, и цвят и... и става като торта.  Да се върна към въпроса за клиентите. Аз лично се опитвам да подбирам това, което работя. Далеч не взимам всичко и предпочитам да получавам по-малко пари, но да не правя компромиси.

А какво точно означава наименованието Paastudio?
Не е точно фиксирано, но може да значи progressive art&architecture, може да бъде principal alliance of architecture и въобще всичко, каквото ти хрумне с тези три букви, стига да става въпрос за изкуство и архитектура.

Как определяте вашия стил?
Определяме го като допустим минимализъм. Защото много често минималистичните пространства са много студени и не можеш да преместиш дори една чаша, за да не се развали композицията. При нас минимализмът е по-лежерен, с не много мебели и повече свободно пространство. Другото, което сме въвели като термин, е "деликатната дефиниция на пространството". Това означава, че в общите помещения например отделни части могат да се дефинират без да има стени и въобще вертикално разделение. Защото таванът и покривът създават чувството за "къщичка"и за уют. Избрахме деликатно, защото не натрапва специфично определение. Пространството се прелива естествено, но обитателите му имат подсъзнателна представа за отделните части.

Минимализмът като стил дава възможност пространството да се определя и мащабира без да има претрупаност, без прекалено акцентиране върху детайла - което не значи липса на детайл, а добър детайл.

Как намирате развитието на архитектурата у нас?
Хаотично. Има някои хубави неща - примерно интериорът на "Brasserie" - много добре е пипнато, въпреки че финишът на материалите не е съвсем както трябва. Checkpoint Charlie е също приятно място, но ми се струва донякъде trendy - нещо, което е модерно за кратко време. Но определено също е много приятно. Има и една-две хубави жилищни сгради нагоре по "България" към Бояна. Иначе в София за последните три години колите и пешеходците са драстично повече. Тротоарите не са предвидени за тежестта на автомобилите и пропадат. Като цяло изглежда по-чисто, само че градът леко се задушава. София е на теория един прекрасен европейски град, но има известна разлика между теория и практика, която искрено се надявам да се навакса с времето. Затова трябва обаче стабилна регулация в строителството.

Вероятно надделяват желанията на клиента и на инвеститора...
Забелязал съм в моята практика, че за клиента има един период на обучение. Аз поне смятам, че архитектът е човекът, който трябва да обучава хората около себе си на нещата, които са му ясни. Вкусът е нещо, което се придобива и не е константа по рождение. Без спор някои хора могат да бъдат по-добри в заниманията си с красивото от други, но добрият вкус се изгражда и придобива. С всеки клиент провеждаме на практика бърз курс по история на изкуството.

Занимавали ли сте се с интериор или екстериор на ресторанти като архитект?
Да, когато работех в една от фирмите, съм се занимавал с доста ресторанти. Нашата не е правила ресторанти, но в началото работих много за фирми, които строяха в Лас Вегас, така че съм направил доста интериори.

Трябва ли архитектът да има правилно отношение към храната, към кулинарията и ресторантьорството, за да направи един добър проект за ресторант?
Архитектът трябва да има правилно отношение към живота, а храната е част от изкуството на живота. Не е зле да има добро отношение към храната наистина. Аз самият обичам да готвя и мисля, че приятелите оценяват майсторлъка ми. Може би само слон не съм опитвал да приготвя. Шегувам се разбира се, аз дълги години бях вегетарианец, така че и сега не готвя прекалено много месо.

А, значи има и бивши вегетарианци?
Навремето вегетарианството беше продиктувано може би от нуждата да съм по-различен в онази соц среда. Още в казармата станах вегетарианец.

По какъв тип заведения обичате да ходите?
Гледаме да е интересна храната и да е приятна обстановката. Под интересна храна разбирам да не е типичната за мястото, където живея. В Калифорния има така наречената new California cuisine като там произнасят френското "кюизин" - "куизин". Та тази кухня представлява смесване на различни тенденции и традиции. Когато аз готвя, обичам да е в сферата на италианската кухня, тъй като ми позволява да приготвям по-бързи и лесни ястия, за разлика от френските рецепти, които са адски сложни и дълги. Разбира се, богатството на морски продукти там е голямо и това определя изобилието от заведения с такава кухня. По принцип смятам, че за да е вкусно нещо, то не трябва непременно да е скъпо. Много прости ястия могат да са безкрайно вкусни. Веднага ми изниква в главата един спомен за Флоренция. В едно малко ресторантче, до къщата на Данте, ядохме тънко нарязани тиквички, буквално люспи, с трюфелно олио, малко лимони и пармиджано. Адски проста, но много вкусна салата. Ще кажете, че трюфелното олио е скъпо, но в такива количества, когато става дума за салата, е съвсем поносимо. Пил съм и много скъпи вина, но идва един момент, когато за мен по-важно е да ми харесва виното, да ми е приятно да го пия. Голямото удоволствие се създава от поредица малки удоволствия. Ако ги няма малките удоволствия, как ще разбереш, когато дойде голямото?

Предишният брой на "Бакхус" бе посветен на Калифорния. Сигурно имате солидни впечатления от калифорнийските вина?
Калифорнийските вина са наистина чудесни. Голяма част от производителите там предлагат прекрасни вина на цена до 10 долара. Разнообразието обаче е наистина огромно и за да се ориентираме просто следим какви са новостите на пазара и избираме производители, за които знаем, че ще ни се харесат. Имаше няколко симпатични филма напоследък, които показват как стоят нещата с виното в Калифорния. "Отбивки" е, например, един прекрасен филм. Много ми хареса.

Вие сте един осъществен архитект в Щатите. Явно имате глобално мислене. Как се отнасяте към глобализацията?
Определено съм "за". Навремето имаше затворени врати и човек естествено се стремеше да мине през тях или да ги прескочи. Сега почти се обезсмисли понятието "емиграция". Всички сме граждани на света. Кибернетичното пространство пък дава постоянен достъп до какви ли не идеи, снимки, визии, които преди бяха трудно достъпни. Комуникацията е на качествено друго ниво и е основа на съвременната цивилизация.

Какво ви дразни?
Неразбирателството между хората, дебелоглавието. И простотията. Хората са различни и взаимната толерантност е основата на съвместното съжителство. Ние живеем на една планета и трябва да се опитаме да я запазим.

На какво бихте искали да научите децата си?
На това светът да им е интересен. Интересът и позитивното отношение към света около теб, както и желанието за създаване до голяма степен осмислят живота ни.