Стига вече! Дълго пазих мълчание по тази тема, но повече не мога.

Темата на настоящия материал са бутилките. Има ли някаква надежда винарите да помислят а) за клиентите си и б) за планетата, преди да изберат вида шише, в което да поставят скъпоценния си продукт? Не, наистина, нека бъдем сериозни. Трябва ли а) клиентът да е неимоверно затруднен в опитите си да напъха абсурдно висока бутилка с ризлинг в хладилника и б) планетата да се огъва под тежестта на огромния товар от тежки стъкла?

Принципно възраженията ми са преди всичко към тежките бутилки. Каквато и да е тяхната цел (дали било задоволяване на нечие его или маркетингова концепция).

Поне шишетата с ръбове изчезнаха... Спомняте ли си ги? Мондави беше много изразителен техен представител, а по онова време всички следваха примера на Мондави. Това са онези бутилки с дебел стъклен пръстен около гърлото. За какво служеше той изобщо не мога да си спомня. Chez moi колко тирбушона бяха счупени в опитите си да прилегнат на широкия диаметър на гърлото! Споменавам това шише с нестандартна форма просто за да илюстрирам как бързо модите във винената опаковка се менят и си отиват. Ако винарите изведнъж колективно решат да бъдат по-внимателни в избора си на бутилки, може да се окаже, че нашият винен свят значително ще облекчи използването на ресурсите на планетата и транспортните й проблеми.

Предната вечер бях на дегустация на австралийски вина. Вършех си работата сред редиците относително стандартни бутилки с червени купажи, докато не стигнах до Dead Ringer (каберне, рек. 2002 от Уира Уира) - име, избрано да замести Angelus, което вече принадлежи на един внимателен производител в Сент Емилион. Беше добро вино, но едва успях да го повдигна. Обърнах се към един маркетинг специалист от Австралия, който дегустираше наблизо, и го попитах колко може да струва тази бутилка. Той я повдигна, вгледа се в дъното й като човек, който е навътре в тези неща, и каза: "Около 12 австралийски долара кашонът, като тези специално са внесени от Франция". (Това ще рече около 40 пенса, или 80 щатски цента за бутилка).

Какъв абсурд - тежките стъклени шишета са били пренесени от Франция до Австралия, а след това са върнати обратно в Европа! Поне силно ексхибиционистичните бутилки са относителна рядкост за Австралия. В Италия и особено в Калифорния те са почти ежедневие. Реших да направя собствено проучване и затова разпитах винари от най-различни типове производства по целия свят защо използват такива шишета и никой не можа да ми даде по-смислен отговор, различен от думата маркетинг.
Производителите, изглежда, смятат, че ние автоматически ще решим, че виното е по-добро, ако е в тежка бутилка, най-добре такава с рамене, оформени подобно тези на Арнолд Шварценегер, без значение, че тъкмо те са много по-трудни за хващане, отколкото обикновен цилиндър с паралелни страни.

Но ако някой смята, че виното трябва да е по-добро, защото пристига в бутилка, тежаща колкото телефонен указател, тогава той е глупав. Много съжалявам, но е истина. Тук в Англия сме свидетели на най-разнообразни амбициозни маркетингови похвати за продажба на вино, но мисля, че е пределно ясно, че няма никаква директна връзка между тежестта на шишето и качеството на съдържанието му.

Друго мое притеснение е, особено откакто станах такъв фен на ризлинга, че напоследък се наблюдава тенденцията при германските топ изби да използват шишета, които са много по-високи от преди. Попитах уважавания Клаус Петер Келер, един от младите рейнски винари, защо той и неговите колеги са решили да възприемат тези тежки, по-скъпи и неудобни Rhenana Charta шишета, копия на онези, които са се използвали в Германия през 20-те и 30-те години на миналия век.

Неговият аргумент бе, че това помага на хората да различат техните вина от останалите, и естествено води до малко по-висока цена на виното. Но със сигурност, преди да опитат неговото вино, те ще разберат по цената, че то е много различно от другото Niersteiner Gutes Domtal (също вино от Райнхесен), а веднъж отворят ли бутилката, ще са абсолютно сигурни, че това е напълно различен по стил и качество продукт. Във всеки случай видът на бутилката е определящ само когато имаме купувач, който стои пред рафта и избира виното само заради вида на бутилката (или етикета). Не си представям обаче, че значителна част от вината на Келер се продават по този признак. Всъщност въобще ми е трудно да си представя, че има много щандове, които са достатъчно дълбоки (или високи), за да съберат неговите бутилки.

Този синдром на високото шише е сравнително отскоро, така че ми се струва, че е въпрос на време и масовият производител на по-малки вина да започне да използва такъв формат, както се случи с тежките бутилки от дебело стъкло при червените вина. Следователно основният аргумент за това, че са различни от масата, ще отпадне.

Една тежка бутилка от дебело стъкло съвсем спокойно може да струва четири пъти по-скъпо от обикновена винена бутилка (на които България е най-големият производител в Европа между другото)! А използването на висококачествен корк и капсула могат да прибавят още поне долар върху цената на бутилка вино, ако броим и разходите за транспорт.

Изобщо не е изненадващо, че все повече и повече вина се изнасят за пазарите в Северна Европа, които са особено "ценово чувствителни", в наливно състояние. Преди 15-ина години английският бутилиращ бизнес беше заплашен от фалити заради много от вината, които пристигаха в шишета със задължителна форма като Риоха, Елзас или порто например, но днес британските и германските фирми за бутилиране отчитат бум. Колкото по-голям става процентът на посредниците и дистрибуторите в бранша, толкова по-фатално важно е и всяко пени за определяне на крайната цена (особено тук във Великобритания, където акцизите и таксите лекичко се покачват година след година). Всяка седмица при един английски бутилировчик пристигат седем-осем контейнера с наливно вино от някой от големите производители в Калифорния (самите те притежаващи много бутилиращи линии). Пристанищните такси сами по себе си са около 9 цента (съответно 5 пени) за бутилка, които също са жизненоважни във войната между доставчика и супермаркета.

Преди бях скептична, що се отнася до качествата на виното, което пристига в контейнери, но нещата вече са се променили. Рециклируеми флексиконтейнери, пластмасови пълнители вътре в стандартните съдове и т.н. днес са задължителни условия при транспортиране, за да осигурят максимална изолация от кислород и TXA. Мисля, че никога няма да видим Chateau Latour във флексиконтейнер, но в днешния свят, отделящ все по-голямо значение на природните си ресурси, изглежда доста разхищаващо да се разнасят по-обикновените вина в стъкло по цялото земно кълбо, за да може в някои страни като Англия (почти без собствено производство) след това просто да бъде изхвърлено.

Един от аргументите за употребата на тежките шишета е, че те са направени от много тъмно стъкло в сравнение със стандартните бутилки. Да, действително светлината може да повреди виното, така че колкото по-тъмно е стъклото - толкова по-добре. Това е вярно, но пък не е задължително стъклото да е дебело 1 см.

Би било чудесно, ако ценителите на вино покажат на производителите, че нямат нужда от тях и ако винарите помислят отвъд маркетинговата си стратегия за много от глобалните проблеми, с които е свързан изборът им на опаковка.

Повече за виното можете да прочетете на: www.jancisrobinson.com