Винаги когато са ме питали колко издържа една отворена бутилка вино и кой метод за съхранение е най-добър, отговорът ми е бил доста разочароващ. Допреди време дълбокото ми убеждение беше, че виното се разваля твърде бързо в контакт с кислорода; дори само след 24 часа повечето вина изгубват голяма част от характера и очарованието си. А на въпроса коя точно система за запазване на виното работи най-успешно нямах категоричен отговор. Така че реших да експериментирам с няколко метода, за да я открия. И, честно казано, бях шокирана. Резултатът беше доста поразителен.
В експеримента участваха общо 54 бутилки вино. Изпробвах три лесни за употреба и широко разпространени системи за съхранение. Private Preserve - метална кутия с безвреден инертен газ, който впръсквате в бутилката, и той измества кислорода; VacuVin Wine Saver, малка ръчна помпичка и гумена запушалка: запушвате бутилката и изпомпвате навън кислорода, като създавате вакуум; и последно, просто преливате останалото вино в по-малка бутилка, напълвате я догоре, за да не остане никакъв въздух вътре, и я запушвате плътно. Сравних освен това тези три метода с резултата при липса на всякаква система - тоест запушвайки неизпитата бутилка със собствената й коркова тапа.
При използването на всяка от системите за съхранение отливах едно и също количество вино от бутилката - 175 мл, или около една четвърт от бутилката (една щедра чаша) - преди да я запуша отново. В случая с обикновеното затапване на бутилката експериментирах с два варианта. В единия случай отлях една четвърт от виното, а в другия - половината.
За да направя експеримента по-сериозен, включих и времето като фактор. Вярно ли е, че колкото по-дълго е отворена една бутилка, толкова по-лош става вкусът на виното? За да открия отговора, приложих всяка система за съхранение върху три различни бутилки - запазих по една бутилка едно денонощие, по една - две денонощия, и по една - четири денонощия. А и резултатите нямаше да се отнасят само за едно вино или сорт. В експеримента участваха три различни вина: Clos du Bois Chardonnay, Geyser Peak Cabernet Sauvignon и Saintsbury Pinot Noir.
И накрая, тъй като не исках експериментът да отразява единствено моята преценка, помолих един винопроизводител и един винен ценител да се присъединят към мен в дегустациите, които бяха изцяло слепи - никой от нас не знаеше кое вино с коя система е било съхранено. Нито пък знаехме кое е контролното вино (от току-що отворена бутилка). Класирахме дегустираните вина по низходящ ред - от най-доброто към най-лошото.
Нито един от дегустаторите не успя да обяви една от системите за съхранение като най-добра.
Нито една от системите за съхранение не беше оценена като по-добра от останалите.
Още по-изненадващо е, че нито една система не действа по-добре от простото "повторно запушване" на бутилката, без значение за кое вино и за кой сорт става въпрос, нито пък дали виното в бутилката е престояло един, два или четири дни.
Вината, отворени преди четири денонощия, нямаха обезателно по-лош вкус от тези, които бяха стояли само един ден.
И най-поразителното откритие: в някои случаи дегустаторите предпочетоха отворените вина пред контролното вино! Отворено преди един или повече дни, шардонето в някои случаи имаше по-мек и по-малко надъбен вкус, кабернето беше по-заоблено и с по-меки танини. Дори вината от пино ноар в някои случаи бяха по-сочни и меки, което някои от дегустаторите харесаха много.
Както всеки учен знае, експериментите са трудни за оформяне и представяне. Така че трябва да направя някои уговорки. Първо, всички вина бяха държани на прохладна стайна температура. При по-висока температура резултатите може да се окажат различни. Второ, запушвах бутилките веднага след отливане на известно количество вино от тях; ако бутилките се оставят отворени час-два в течение на вечерята и тогава се запушат отново, е възможно виното да не се запази толкова добре. И накрая, експериментът беше проведен само с три определени вина.
И все пак след въпросния експеримент никога повече няма да изливам остатък от вино в канала, без да му дам втори шанс.