Елиз Ламбер е млада и добре образована. Следвала е "Медии и комуникации", има бакалавърска степен в областта на хотелския мениджмънт. Облича се стилно, с вкус и шик. Живее в Монреал и обича да пие кафето си в "Старбъкс". Само два дни преди да се срещнем в същото това "Старбъкс", тя е подготвяла официална вечеря за 100 души. И най-вече е определяла вината, които да съпровождат всяко ястие. Защото Елиз Ламбер е сомелиер №1 на Квебек. И това е официално признато, след като през миналата година тя стана първата жена, спечелила конкурса "Най-добър сомелиер" в 8-милионната канадска провинция.

 След като се оказва, че сме почти съседки в Монреал, след като сме се запознали и поръчали еспресо, след като аз съм престанала мислено да се удивлявам колко млада и колко европейски изглежда тя, разговорът тръгва в посоката "конкурси". Оказва се, че Елиз Ламбер след броени дни ще бъде в журито на новото издание на конкурса, донесъл й голямата награда през миналия сезон. "Само като си представя какво ги чака всички участници, с лека усмивка казва тя. Интересното при нас беше, че до финала стигнахме три жени - за пръв път в историята, в последните 5-6 години беше имало по една, но три - никога! - разказва Елиз Ламбер, - при това трите бяхме приятелки и се подготвяхме заедно." Конкурсът се провежда в няколко тура - има писмен изпит по история на вината, следва комплектоване на пълно меню, което се дава на място и има общо само 5 минути за откриването на най-доброто вино за всеки етап, като винаги има уловки.

След това се тегли билет и се падат три държави или области и трябва да се представят с по едно вино (на Елиз се падат Андалусия, долината на Лоара и... Канада). На достигналите до финала, който се провежда пред публика, се дава правото да сервират вечеря "в целия блясък на протокола"  - "10 чаши и всичко останало" - припомня си Елиз. "Имаше например сбъркана винена листа или сгрешена година на дадено вино", допълва тя. Разбира се, такъв тип конкурс не минава без blind testing - тук аз лично не мога да не си припомня онзи знаменит момент в "Големият ресторант", когато Луи дьо  Фюнес определя не само годината и сорта, но и разположението на склона и средната годишна температура, на която е расло гроздето... Елиз Ламбер е трябвало да бъде почти толкова непогрешима, за да победи в конкурса за най-добър сомелиер на Квебек. Ще добавя само, че питиетата, които е трябвало да бъдат разпознати и надлежно описани, са включвали не само цялото многообразие от вина, но и спиртни напитки. Накрая всички присъстващи във великолепния замък "Бромон" (на 70 км от Монреал) са аплодирали на крака първата дама, победител в конкурса.

В момента сомелиер №1 седи срещу мен и с удоволствие дава интервю за българското списание "Бакхус". Преди това надлежно е разгледала уебсайта и броевете на списанието, които съм й дала. Чак тогава прие поканата. Оказа се, че не е опитвала българско вино досега. Никога. Убедена е обаче, че едно от най-важните неща за добрия сомелиер е много да пътува и да опитва вина "в естествената им среда". "Пътуваш, опознаваш и запомняш... - опитва се да обясни магията Елиз - ето например сега, като отпия "Бордо 1990", веднага в съзнанието ми изплува градът, лозята, моментът, в който съм го опитала там." Била е неведнъж във Франция, прекарала е известно време в Португалия, Испания, Италия, Белгия, била е два месеца "по следите на австралийското вино", сега наред е Австрия, а след това - Калифорния. Надява се в недалечно бъдеще да стигне и до Източна Европа. Иска да започне от Унгария и да върви на изток. Има особено чувствително отношение към малкото вина от този регион, които е опитвала досега. Смята, че канадците са любопитни спрямо вината от България и Румъния. Доколкото има информация, пробивът за нас би дошъл по-скоро от висококачествени вина на конкурентни цени, отколкото в категорията "евтини вина".

За да бъдеш добър сомелиер, според нея е задължително да обичаш това, което правиш, и да бягаш от рутината. "Да бъдеш прецизен, любопитен и смирен", допълва тя и затвърждава усещането ми, че не е от хората, които се измъкват с отговори щампи. Тя обмисля всеки въпрос и търси онзи отговор, който отразява самата нея. И продължава:  "Трябва да обичаш да се грижиш за хората, да ги обслужваш и да ги правиш щастливи. Да им кажеш с усмивка - нека днес попътуваме из виното, нека открием този нов регион!"  Замисля се и добавя: "Когато откриеш точното вино, усещането е невероятно, все едно си събрал двама души, които са родени един за друг!"

Самата Елиз постепенно е разбрала, че е родена за професията сомелиер. Възпитаничка е на престижната в Канада школа за хотелиерство "Света Адела", разположена в лаурентинските планини. Неин учител е Жак Оран - "известният Жак Оран", допълва тя за мен, несведущата европейка. От 16-годишна възраст работи в ресторанти, владее всички аспекти на доброто обслужване. "Мога перфектно да нарежа патица - казва с лека усмивка Елиз - а повярвайте, това си е истинско изкуство!" Малко по малко навлиза в света на виното и се влюбва в него. Има шанса да прекара няколко години в два от ресторантите  с най-богата винена листа в Квебек Le Roi de la Bouche и Hatley Inn. В първия получава добрата основа, а във втория се докосва до висшата класа - Hatley Inn е сред малкото канадски ресторанти, удостоени с Five Diamonds категоризация, винената листа включва над 300 вина. Елиз се счита за привилегирована, че е работила 4 години там. Всичко това обаче принадлежи на миналото - и в буквалния, и в преносния смисъл на тази дума, защото само преди две седмици ресторантът е изгорял до основи. "А беше един от символите на  haute cuisine в Монреал."

В момента Елиз е на свободна практика. "Наричат ме летящата сомелиерка", смее се тя. Работи две вечери в седмицата в ресторанта на хотел "Сейнт Джеймс" в Стария Монреал, непрекъснато я канят като консултант при съставянето на винените листи на новооткриващи се ресторанти, "а аз обичам новите неща и разнообразието. Ето довечера ще сервирам на частно парти за 12 души, а преди два дни подготвях официална вечеря за над 100 души". Елиз вярва, че времето, в което живеем, има свои изисквания, включително и към професията на сомелиера. Колкото и да са важни традициите в тази сфера, трябва да има нов, свеж поглед към тях.

Изкуството на виното трябва да бъде по-достъпно, по-освободено от условности, изпълнено с повече страст и удоволствие. "Бих искала хората, които присъстват на "моите вечери", да се почувстват така, както аз се чувствам в дома на баба ми, когато се съберем цялото семейство и е уютно, светло и топло - като атмосфера, като настроение и като отношение между хората. Това е моята философия", така простичко завършва своя разказ най-добрата сомелиерка в провинция Квебек. Казваме си А bientot (доскоро) и Елиз Ламбер отива да учи за следващото предизвикателство - конкурса за сомелиер №1 на Канада, който се провежда веднъж на четири години. Аз лично се надявам тя да го спечели. Защото обича това, което прави, защото е млада, очарователна и образована, защото е успяла да пренесе италианските си корени и да ги вплете по един неповторим начин в "младата" канадска винена школа и сама да стане пример за това, към което се стреми - нов и свеж прочит на добрите стари традиции.