Както вероятно сте забелязали, у нас цари масовото схващане, че отворено веднъж, виното трябва да бъде изпито. Тоест, дори да имаме три различни бутилки вино за вечерта, предназначени за опитване, те не се отварят едновременно, а една след друга. Забелязвали ли сте? Странно е, но за всичко си има обяснение.

В тази връзка знаете ли каква е заслугата на Дом Периньон? Смята се, че той е измислил мярката от 750 мл, която вече е приета като стандарт. Според него това е количеството вино, което трябва да изпива един мъж на едно ядене. Горе-долу така разсъждават хората у нас и затова, когато стане дума за системи за съхранение на вино или специални тапи за запушване на вече отворени бутилки, някак те подхождат с подозрение. Тук отново се връщаме към факта, че масовото потребление е на сравнително евтини вина и (напълно нормално) за клиента на тази категория не е проблем да изхвърли остатъка от бутилката, която не е изпил. Само че, ако сте си купили бутилка, която струва над 40 лева, тогава и малкото останало количество ще ви се струва ценно. И вече смисълът на системите за домашно съхранение си идва на мястото.

В момента в България се внасят три системи за домашно съхранение, без да броим обикновената коркова тапа, с която бутилките се запушват. Това са стоманените тапи с уплътнители, които прилягат плътно на гърлото и възпрепятстват проникването на въздух, но те не могат да спрат развитието с вече попадналия в бутилката въздух.

По-съвършени са вакуумните помпички, които работят на принципа на спринцовката и първо изтеглят въздуха от бутилката, след което тя се затапва. Между другото тази система първоначално е открита за хранително-вкусовата промишленост, защото всички знаят как кислородът поврежда нетрайните храни.

Като най-съвършен (и дълготраен) от всички предпазители се смята един вид газ, който е по-плътен и тежък от въздуха, без вкус и мирис. Подобно олиото, което изплува над оцета, той ляга над виното и по този начин го изолира от въздуха.

По-интересна е системата на отливане в този случай. Виното се изсипва през тръбичка, която опира дъното на бутилката, практически отдолу нагоре, като последните няколко милиметра не се консумират, за да се избегне влизането на газта в чашата. Всички съвременни инсталации за съхранение на вино в ресторантите и вино баровете са изработени именно на този принцип.

На виното трябва да се гледа като на жив продукт, какъвто той е. Подобно на прясното мляко. Никой не излага прясното мляко на витрина на слънце за една седмица и после да се опитва го продаде. А при виното дори се смята, че е позитивно, ако е отлежало. Митологията, че всяко вино подобрява качествата си с времето, битува нашироко (дори и за белите!).
Много хора, които наричат себе си колекционери, всъщност не притежават колекции за пиене, а колекции от етикети, но все повече познанието навлиза в домовете и на обикновения човек и това ще направи възможно съществуването на реални винени колекции.

Добрата новина е, че виното в момента е на мода и то приобщава към определена група в обществото. Тоест покрай многото, които ще подходят към него чисто по инерция, за да осъществят намеренията си да влязат в нечий кръг, ще се отсее една част, които са потенциални бъдещи ценители. А те стават от своя страна проводници към все повече групи хора. По този начин се отваря кръгът, а колкото повече ценители има, толкова по-голям е шансът виното да навлезе като алтернатива на масовите напитки.