Старият минерален курорт Карлови Вари излъчва средноевропейска солидност и аристократичност
Казват, че в Карлсбад, както е старото му име, има над 150 минерални извора с лековита вода. От тях 15 се използват за модерни процедури в няколкото стари лазне, или бани - изящни стари постройки в неокласически стил, както и в някои от хотелите. Първоначално готически и ренесансов, градът бил разрушен от пожар в началото на ХVІІ век, а по-късно още три пъти бил строен наново, заради пожари и наводнения.

Сегашният му привлекателен архитектурен облик е от края на ХІХ век. Според легендата самият Карл ІV открил лековитите качества на карловарската вода още в средата на ХІV век, по време на лов. Бил толкова възхитен, че решил да създаде на това място минерален курорт. Курортната част се вие по течението на кристално чистата рекичка Тепла, малко преди тя да се влее в по-голямата Охрже. Петър Велики, Гьоте, Шопен, Шатобиан и Бетовен са сред личностите, омагьосани от Карлови Вари и оставили различни следи тук. Сградите си имат имена, изваяни във фасадата. Всички са красноречив израз на лукса, значението и вековното курортно минало: "Женева", "Бристол", "Империал", "Ембаси", "Екселсиор", "Малта", "Променада", "Корсо" и още всякакви  символи на старо европейско благополучие.

Кафе Elefant някога е събирало най-интересните личности сред гостите на минералния курорт
Още при първа разходка от хотел Thermal (център на фестивала) до Grandhotel Pupp (който пък е най-луксозния и най-престижен петзвезден хотел с необарокова архитектура) виждаш цялата прелест на Карлови Вари по време на юлския кинофестивал и срещаш всички хора, които са извън киносалоните. Освен това можеш да пиеш минерална вода поне от пет чешми по пътя. Само че след първата дегустация, едва ли ще ти се повтаря - вкусът не е най-приятен, но пък водата наистина е лековита. За изящните чешми са построени декоративни колонади и беседки - коринтски, рококо, еклектични, всякакви - но безспорно красиви.

Седнах да пия кафе в Elefant на старата главна улица. От гидовете на туристическите групи, които спираха точно до мен, веднага разбрах, че съм попаднала на едно от най-забележителните места. Кафенето е събирало някога артистите и най-отбраните гости на курорта. В сградата до него пък са снимани сцени от съветския сериал "Седемнайсет мига от пролетта". А над вратата на въпросната сграда има марка, показваща докъде е стигнала водата при последното голямо наводнение през ХІХ век.

Собственици на голяма част от хотелите и магазините в чешкия курорт са руснаци и руска реч се чува доста често. По време на кратката си разходка по стръмните пресечки, обточени с красиви хотели и частни замъци, срещнах три бизнес дами с телефони на ухото, да нареждат разни неотложни дела все на руски. Споменавам го, понеже новоруското присъствие дава и някакъв определен облик на ресторантите там. По старата и по новата улица (Stara Louka, Nova Louka) от двете страни на Тепла има доста скъпи заведения с луксозна европейска кухня, често със средиземноморски акценти.

Ресторантът с най-добра винена селекция е "добрият стар английски" Charleston
Скъпи са най-вече вината (предимно френски) от реномирани производители. Няма почти никакъв избор на качествено вино от среден клас. Впечатлението ми се потвърди от разговора със собственицата на Vinoteka Bonne Cave, намираща се на малката уличка Svahova, във високата част на курорта. Специализираният й магазин предлага френски вина, но има и много от Италия, Испания, Португалия и Новия свят.

Тя с горчивина ми обясни, че ресторантите слагат неоправдано високи надценки на виното, което определено затруднява развитието на винената култура. Също като у нас. И по същия начин ресторантите с качествена и разнообразна винена селекция се броят на пръсти. Всъщност тя ми посочи само един. Той пък се оказа на улица "Българска", тоест Bulharska 1, и се казва Charleston - с прекрасен класически британски интериор и също такова меню - например ростбиф или кидни пай по стара английска рецепта и добър избор от риба и дивеч, заедно с това много богати свежи салати, а и добре приготвена италианска паста. Освен това Charleston наистина предлага вина от цял свят, и то с доста умерени надценки.

От въпросната винотека купих, по препоръка на съдържателката й, едно бяло моравско вино Veltínské zelené или грюнер велтлинер от подрайона Velke Pavlovice, вино в модерен стил с фин аромат с тревисто-ябълкови акценти и елегантен вкус с изненадващо присъствие на дъб.

Основателен въпрос тук е "ама какво вино в Чехия". Ясно е, че там е царството на бирата. Но аз просто не пия бира. Затова не мога да разказвам. Обаче неведнъж чух хората около мен разпалено да твърдят, че от чешката наливна бира по-хубава няма и това си е. И накрая няма как, изпих една вечер в бирарията "Швейк" две тъмни бири Velkopopovicski kozel. И доста ми се услади в съчетание с неповторимите парки (кренвирши) и спекачки (наденички на скара) с горчица. Подобно беше и постоянното меню на хилядите млади хора, стекли се в Карлови Вари през юли от цяла Чехия, Германия, Полша, Словакия... само и само да гледат кино. Разбира се, и заради купона.

Това лято българското участие в големия празник на киното беше много силно
Фестивалът е от категория А и се смята за един от най-престижните. За последните десет години, се е разраснал като гъба. По качество на селекцията от филми от цял свят той съперничи на Венеция, Торонто и Сан Себастиян, а от европейските фестивали отстъпва може би само на Берлин и Кан, като обаче кинаджиите твърдят, че ги превъзхожда с непринудената си атмосфера и изключителен чар.

В тази посока има изградена политика: предлагат абонаментни карти на съвсем ниски цени за младежи. Намират им евтини квартири. А някои най-свободно си живеят по градинките и парковете в спални чували. По всички поляни и край всички фонтани е пълно с млади хора. Кинозалите са претъпкани. За кинаджиите е изключителна емоция да прожектират филмите им при толкова ентусиазирана публика. Изобщо по време на фестивал курортът кипи от живот. И всички се чувстват еднакво добре: ВИП гости, студенти, режисьори, организатори, журналисти, фенове. Има и червени килими, и знаменитости като Жерар Депардийо, Дани Трехо и Анди Гарсия. ВИП гостите се превозват с огромни сребристи лимузини Audi 8, които безшумно, бавно и елегантно пълзят по една от главните улици и оставят официалните гости пред парадния вход на Grandhotel Pupp. Има си и лъскави партита. Най-посетено и обсъждано е това на прочутото киносписание Variety. Тази година то беше в старата пощенска станция, превърната в ресторант Postovni Dvur. Домакините предлагаха естествено наливна бира, прилично моравско вино и вкусни наденички - готвачи с представителни бели шапки ги печаха в течение на часове на огромна скара до сцената. Горещите спекачки изчезваха за броени минути.

Но истинската атмосфера и празник се дължаха на музиката на Фестивалния бенд, създаден и ръководен от Стефан Китанов и съставен предимно от български музиканти. Изобщо българското присъствие на Карловарския??? кинофестивал 2006 се усети сериозно за първи път от много години, защото и двата наши филма бяха удостоени с престижни награди. В състезание с още 14 филма от цял свят в официалната селекция "Обърната елха" на режисьорите Иван Черкелов и Васил Живков, с продуцент Росица Вълканова, получи Специалната награда на журито. А "Маймуни през зимата", режисиран от Милена Андонова, с продуцент Невена Андонова, спечели наградата в секцията "На Изток от Запад". По повод на прожекциите се състоя българско парти на терасата на "Термал". Много от присъстващите оцениха високо качеството на нашите вина, Vinissimo, Maxxima Chardonay и No Man's Land, от които отпиваха с явно удоволствие.

Повече ресторанти в Карлови Вари са традиционни. Не са малко и заведенията с италиански уклон
Освен Charlеston, за който вече споменах, безспорна класа сред карловарските??? заведения притежават ресторантът и механата на Grandhotel Pupp - с изискана и качествена европейска кухня, някои гурме елементи и луксозна винена селекция. Един от любимите ресторанти на чужденците е Kolonada (I. P. Pavlova 8, +420 353 345 555), подслонен в спа хотел със същото име. Старите тавани с тъмни мертеци и солидните бар плотове, съчетани с обслужване в стила на Хабсбургите, създават автентична староевропейска атмосфера. Кухнята определено е традиционна бохемска и предлага щедри порции печена патица със зеле и кнедли или отново класическата svickova със сметана. Тук е и традиционно място за пиене на тъмната бира Velkopopovicski Kozel.

Сред множеството ала италиански заведения в Карлови Вари Pizzeria Capri (Nova Louka 42, +42017 323-6090) се отличава с качеството на пицата и пастата, а същото и на обслужването, което е като във фамилно заведение. Предлагат и прясна риба, а от външните маси на "Капри" - по средата между "Термал" и "Пуп", може спокойно да се зяпа разнородната и пъстра тълпа минувачи.

Подземният ресторант Sklipek (Moskevska 2, +420 353 220 222) се слави с богат избор от солидни и вкусно приготвени чешки ястия като svickova na smetane (говеждо филе със сметанов сос) или smazeny syr (панирано сирене).
Рибният Bodam Rybi Restaurace (TG Masaryka 10, +420602 747 297) е на една крачка от хотел "Термал" и на сенчестите маси в градината предлагат богат избор от риба и морски дарове - от шаран до кралски скариди. И което е още по-хубаво - девет супи, включително крем-супи от сьомга и омар. Същевременно могат да се опитат и традиционни чешки ястия като телешки гулаш с малки кнедли или печена патица.

"Бетон" се състои от бехеровка и тоник - приятна напитка, както преди ядене, така и за късно вечер
Денем, в сенките на уличните чадъри, хората с наслада пиеха мохито с индивидуални сламки от грамадни общи купи. Аз пък открих местния хит бетон или бехеровка с тоник. Прекрасна напитка - и за аперитив, и за дижестив. Карлови Вари е родното място на бехеровката, горчив ликьор в характерни плоски бутилки от зелено стъкло, който според мен не отстъпва на Fernet Branca, без да е толкова екстремен като вкус. Казват, че зеленият цвят на стъклото предпазва ликьора от светлината. Точният му състав се пази в тайна, но е известно, че билките са около 20 и сред тях фигурират канела и карамфил. Изобретен е в самото начало на ХVІІІ век от английския лекар Фробриг и местния фармацевт Йозеф Бехер, които споделяли една и съща страст - да смесват билкови настойки с алкохол. Е, страстта им е довела до чудесен резултат. И ако за някого чистата бехеровка е силничка, то тоникът в бетона  я прави свежа и лека.  Така и прекарахме последната нощ - с по две-три бехеровки, в кротки приказки насред вдъхновяващия декор на старите чешки минерални бани.