Последният път, когато имах възможност по-подробно да дегустирам българско вино, беше по време на първата ми визита в страната през 2003 г. Тогава опитах едно или две добри вина, произведени от нови, малки бутикови изби, но като цяло останалата част представляваха доста тъжна гледка, а занемарените, изоставени лозя дори още повече. Това е страна, която има огромна нужда от инвестиции и цялостно повишаване на жизнения стандарт и аз я държа под око, откакто имах удоволствието да опитам Enira, рек. 2004 - дебютното вино на собственика на Chateau Canon La Gaffelière в St-Emilion (едно от вината на седмицата за миналата година).

Но наскоро ми се случи да попадна на "първата годишна дегустация на български вина за търговци и журналисти", която се проведе в Лондон (първата от доста време между другото) и бях впечатлена от това колко много добри вина опитах (въпреки че 12 изложители бяха добра представителна извадка, и само една от тях - "Дамяница", се беше представила добре преди по време на посещението ми през 2003 г.). Винарството или по-вероятно лозарството, наистина, изглежда, е направило сериозен и важен завой в развитието си.

Опитах първата реколта от пино ноар (рек. 2004) на Едоардо Миролио от млади лозя, засадени между 2001 и 2002 г. върху хълмист терен, разположени югоизточно от Стара Загора. То имаше автентичния вкус на пино и впечатляваща чистота. Миролио е голям италиански текстилен бизнесмен, който по някаква причина усилено инвестира в България, а вината му се правят от специалисти от Пиемонт.

"Белведере България", от друга страна, е френска компания, която, изглежда, е впрегнала френски специалисти с познания за по-добър ефект, съдейки по техния Menada Trinity Mavrud рек. 2004 (наречен така, защото е плод на съвместните усилия на един френски и двама български технолози от местния, богат сорт мавруд, с потенциал за отлежаване). Тяхната серия Sakar от нова изба и нови лозя (изглежда, това е ключът към качественото вино в много от случаите) от хълмисти терени до границата с Турция също си струва да бъде спомената. Совиньон блан & червен мискет, рек. 2005, показва наистина впечатляващ и продължителен совиньон характер и това за мен го превръща в най-доброто бяло българско вино, което си спомням да съм дегустирала.

Ако се чудите коя беше избата, която консултираше Мишел Ролан, верният отговор е "Телиш", а резултатът е Trimontium Merlot, рек. 2005 - прекрасно вино, напомнящо Померол. Може да се каже, че това е българският Померол за 1.50 евро, макар че не мога да си представя как точно е станало, при положение че те наеха Ролан едва през септември 2005. Имат и едно доста развито каберне совиньон. "Първо той изчисти лозята, ми казаха от компанията, след това посади нови лозя и построи нова изба." Звучи ми скъпо и без съмнение европейските фондове стоят зад това.

"Дамяница" продължава да се справя добре в далечния Югозапад, където властва мелник - забележителен местен червен сорт. Вината с марка ReDark впечатляват с много френски дъб (всъщност понякога твърде много), докато малко по-евтиното Uniqato, от които Uniqato Rose, рек. 2005, направено от мелник с малко участие на български дъб е изключително вино. Попитах друг български производител дали в момента има достатъчно добри български бъчвари. "Не", отговори ми той категорично. Uniqato рубин, рек. 2005, е също едно добро вино с кадифена мекота, която щеше да е немислима преди няколко години, направено от уханната българска кръстоска между небиоло и сира през 40-те години. С такова запомнящо се име това вино определено хваща око.

"Логодаж" показаха атрактивен и ароматен Soetto каберне фран, рек. 2005, а Terra Tangra шардоне, рек. 2005, беше доста откровено, чисто и плодово - това е още едно добро вино от района на Сакар. Мога да си представя каква буря ще предизвиква то из топ ресторантите в София, но ако съм честна, ние нямаме нужда от него извън пределите на България.
"Домейн Бойар", които доста време доминираше продажбите на българско вино във Великобритания, сега са леко развълнувани от факта, че Blueridge XR Cabernet Sauvignon, рек. 2004, влиза в Tesco през ноември.

На практика всички най-впечатляващи вина бяха от реколта 2005, която беше доста влажна, за да бъде особено добра от гледна точка на климата, но се налага изводът, че в момента най-доброто българско вино е най-новото българско вино.