Географското наименование Коняк можеше съвсем спокойно да стане известно с търговията със сол и вино, а не с прочутото бренди, което днес носи името коняк и което се е превърнало в нарицателно за всички подобни напитки. В сърцето на историята около Коняк стои реката Шарант, наречена от Анри ІV "най-красивата река на моето царство".

Тази река осигурила лесен достъп през Коняк до Атлантическия океан. През ХІ век в Коняк имало големи складове със сол, която по онова време представлявала продукт от първа необходимост за съхраняване на храните. С помощта на холандски кораби солта била транспортирана до Англия, Холандия и скандинавските страни. Когато в ХІІ век засявали големи площи с лозя край Ла Рошел, корабите със сол започнали да превозват и вино. Постепенно търговията набрала скорост и лозята се разпространили към вътрешността на страната и Коняк. За да не се влошава качеството на вината по време на пътуването и за да намалят обема, търговците, основно англичани и холандци, започнали да ги дестилират. Търговци решили да го нарекат с холандското brandewijn (брандивайн), което означавало "горено вино".

Това наименование било предшественик на познатото и до днес бренди. През ХVІІ век, хората от Коняк въвели двойната дестилация, която позволявала на концентрирания алкохол да пътува при по-сигурни условия. Съхраняван в дъбови бъчви, алкохолът бил разреждан при пристигането му в крайната цел. Както обикновено хубавите неща стават случайно. Случайно установили, че концентрираната напитка значително подобрявала качеството си от контакта с дъба. Постепенно започнали да пият алкохола без да го разреждат и ето, че скоро му дали и името "коняк", откъдето и идвал.

Райони за производството на коняк През 1938 са точно определени шестте района (cru), които оформят концентрични кръгове около град Коняк. Grande Champagne - това е районът, който дава най-фините блендове за коняк. Petite Champagne - също район с голям финес Borderies - район, чийто блендове съзряват по-бързо от тези в първите два Fins bois - най-големият район за производство Bons bois - район, където се усещат тероарни вкусове Bois ordinaires - усеща се океанско влияние

По това време областта Коняк била населена до голяма степен с протестанти, но така нареченият Нантски едикт позволявал известна свобода на изповеданията. През 1685 обаче Луи XIV отменя Нантския едикт и така лишава хугенотите (френските протестанти) от предоставените им религиозни и политически права и голяма част от тях се изселват в Англия, Ирландия и Холандия. Някои от тези преселници започнали да внасят от Франция алкохол, който останалите там роднини произвеждали. Междувременно освен за Северна Европа, местното бренди се изнасяло за Америка и Далечния изток. От ХІХ век се използвали вече стъклени бутилки, а не бурета. Най-голямата драма за коняка обаче настъпила в края на ХІХ век, когато филоксерата унищожила голяма част от лозята. През 1888 френски учен донесъл от Тексас нов посадъчен материал, устойчив на коварната болест и жителите на Шарант възстановили ценните си лозя. Оттук нататък проблемите пред местните производители били свързани с развитието на новите пазари, поддържане на постоянно качество, защита на коняците от имитациите.

Дали всички коняци идват от Коняк?
Отговорът на този въпрос идва през 1909, когато е публикуван декрет за района на контролираното наименование Коняк. Според текста на този декрет коняк може да се нарича единствено напитката с произход от районите с контролирано наименование Коняк (Cognac), дестилирана и отлежала в същия район с позволените техники. Става дума за двойна дестилация в меден казан (аламбик) от Шарант и отлежаването в дъбови бъчви, отново като се спазват изискванията за минималния срок.

Със своята богата на варовик почва, умереният и мек морски климат и продължителното слънчево греене, долината на Шарант притежава изключителни условия за отглеждането на лозя. Те са разположени по двата бряга на Шарант и са разделени на шест района (cru), които оформят концентрични кръгове около град Коняк. Именно съчетаването на тези различни райони са причината за уникалния характер на коняците. По технология останала непроменена от ХVІІІ век, дестилирането на коняка в Шарант позволява да се концентрират най-деликатните аромати и вкусове на виното. Конякът се произвежда от специално младо бяло вино, получено основно от сорта юни блан, но също така се използват и коломбар, фол бланш, семийон или монтил.

Класификация на коняците За по-лесно ориентиране в огромното предлагане на коняци, производителите от едноименната френска област са въвели специални означения за етикетите. Основната информация, които тези означения дават е свързана с възрастта и качеството на коняка. Всички указани в класификацията срокове означават, че всеки от вложените в коняка алкохол е отлежал не по-малко от указаното време. V.S.(Very Special) или *** (Trois Etoiles) - коняци, чиито дестилати са държани в бъчви не по-малко от 2,5 години. V.S.O.P.(Very Superior Old Pale), V.O.(Very Old), Reserve - коняци, чиито дестилати са отлежали не по-малко от 4 години. X.O.(Extra Old), Extra, Napoleon, Hors d'age, Tres Vieux, Vieille Reserve - коняци, чиито дестилати са отлежали в бъчви 6,5 години.

Гроздето се смачква веднага след реколтата и кашата се оставя да ферментира, а около три седмици по-късно се получава слабо алкохолно вино, което не е особено подходящо за пряка консумация. Това е моментът, когато виното се дестилира не един, а два пъти в класическия меден казан с типичната крушовидна форма. Предполага се, че този съд е донесен във Франция от арабските страни, а познатата днес форма е непроменена от три века насам. Медта се използва при изработката на аламбиците заради добрия топлообмен и всепризнатите й пречистващи свойства. Освен това златистият метал е устойчив на корозията от виното и реагира с някои негови съставки като серните съединения и мастните киселини (особено подходящи качества при производството на бренди). Зрелостта си обаче конякът достига по време на дългия престой в дъбовите бъчви. През това отлежаване алкохолната течност разтваря танините на дъба и добива характерния кехлибарен цвят.
Трябва да се знае, че добрият коняк извървява дълъг и сложен път докато стане годен за пиене. Конякът не се прави от една единствена алкохолна течност, получена от един район, а е резултат от съчетаването на различни дестилати от различни реколти и различни райони, които понякога стигат до 100! Именно в уменията за смесване се крие тайната за уникалния вкус и аромат на коняка.

Всеки коняк се разпознава по информацията, изписана върху етикетите. Тя се отнася до лозарските райони, продължителността на отлежаването на най-младата алкохолна течност в състава на коняка. Един коняк може да бъде пуснат на пазара след като най-младата алкохолна течност навърши възраст от най-малко две години и половина считани от първи октомври на годината на гроздобера. За да се установи точната възраст на един коняк, под внимание се взима само времето прекарано в бъчви, тъй като след прехвърлянето й в стъклен съд алкохолната течност престава да старее.