Изумителен обрат (гл. 19)

"Добрата бутилка вино, също като добрата постъпка, добива блясък с времето."
-Р. Л. Стивънсън

24 май 1976 г. беше красив, слънчев ден в Париж и Патриша Галахър се чувстваше в добро настроение, докато опаковаше френските и калифорнийските вина в хотел "Интерконтинентал". Организацията на събитието се бе оказала много лесна и приятна в сравнение с други, които тя и Стивън бяха измисляли. Хубавото на това да работиш за Спъриър, казваше тя на приятелите си, е, че той силно подкрепя нейните идеи. Много от разговорите им започваха с нейното "Няма ли да е забавно да...", на което той винаги отвръщаше с "Чудесно, нека го направим така." Двамата не се стремяха към слава и пари - те бяха млади хора, които правеха нещата единствено от любов към виното и за да се забавляват.

Галахър опакова виното и всички документи в задната част на микробуса на Caves de la Madeleine. След пристигането на калифорнийските вина на 7 май (заедно с членовете на групата на Челичев) те бяха съхранявани в избата на магазина при постоянна температура от 12 градуса заедно с френските вина, подготвени за събитието.

Спъриър и Галахър бяха решили предварително, че това ще бъде дегустация на сляпо, което означаваше, че съдиите няма да виждат етикетите на бутилките; това беше обичайната практика на такива събития. Двамата считаха, че като не позволят на съдиите да видят националностите и марките на вината, ще ги накарат да бъдат по-обективни. Не гледаха на дегустацията като на френско-американски дуел, но според тях, ако съдиите виждаха етикетите, щеше да им бъде твърде лесно да намерят недостатъци у калифорнийските вина и да прехвалят френските.

Въпреки опитите на Спъриър и Галахър да осигурят отразяване на събитието в пресата, се оказа, че аз съм единственият журналист, който присъства. В резултат на това имах лесен достъп до съдиите и отсъждането. Патриша ми даде списък с вината и реда, в който ще бъдат дегустирани, за да мога да проследя всичко. И макар че съдиите не знаеха кое например е вино шардоне девет, аз знаех това и можех да наблюдавам реакциите им спрямо различните вина в момента, в който ги дегустираха.

Отначало сервитьорите сипаха чаша Chablis, реколта 1974, за да освежат небцата на съдиите. Съгласно традицията на дегустацията последваха белите вина. Погледнах към списъка с вината и видях, че първото (шардоне едно) е Puligny-Montrachet Les Pucelles Domaine Leflaive от 1972 г.

Деветимата съдии изглеждаха нервни. Те се смееха много и правеха бързи странични коментари. Въпреки това никой не действаше прибързано. Обмисляха внимателно и даваха оценките си бавно. По едно време носът на Пиер Тари потъна надълбоко в чашата и го задържа дълго, за да усети аромата на виното.

Коментарите на съдиите бяха на пъстрия език, който французите често използват, за да описват вината. Стоях на няколко крачки от съдиите, слушайки думите им, и записвах в кафявия си репортерски бележник изрази като: "Това е твърде кисело", "Хубав аромат, но със силен вкус" и "Това е нервно и приятно".

Но от коментарите им скоро разбрах, че съдиите се объркват все повече с дегустацията на белите вина. Те не успяваха да различат френските вина от произведените в Калифорния. По едно време започнаха да си говорят, което се случва много рядко по време на дегустация. Те се опитваха да отгатнат от коя страна произхожда дадено вино и често мненията им не съвпадаха.

Отстрани стоеше младият Жан-Пиер Леру, който също беше изненадан от изражението на съдиите. Изглеждаха както объркани, така и шокирани и като че ли не знаеха какво точно се случва. Реймънд Оливър от Grand Vefour беше един от героите за Леру и младежът не можеше да повярва, че известният готвач не може да разпознае от коя страна са белите вина.
Кристиян Ванеке, който седеше между Пиер Брежу и Пиер Тар, се ядосваше на останалите, тъй като постоянно му говореха и го питаха какво мисли за това или онова вино. Искаше да им каже да млъкнат, за да може да се съсредоточи, но се въздържа. Стори му се, че другите съдии бяха напрегнати и прекалено много се стараеха да познаят кое вино е калифорнийско и кое френско. Ванеке заяви, че иска просто да определи кои вина са най-добрите.

Объркването завладя напълно дегустацията на белите вина. В един момент Реймон Оливие беше убеден, че току що е опитал френско вино, а то всъщност беше калифорнийско от Freemark Abbey. Малко след това Клод Дюбоа-Мило определи едно вино безусловно за калифорнийско, защото в него нямало аромат, а то беше френското Batard-Montrachet.

Съдиите бяха безмилостни, когато откриеха, че на някое вино му липсва нещо. Те напълно игнорираха David Bruce Chardonnay. Пиер Брежу го оцени с 0 точки от 20. Одет Кан му даде само 1 точка. David Bruce беше класирано на последно място от всички съдии и повечето изсипаха остатъка от чашите си в кофите, след като го опитаха набързо, а в някои случаи само след като го помирисаха. Робърт Финиган беше предупредил Спъриър и Галахър, че вината David Bruce понякога са хаотични, а тази бутилка явно беше необичайно лоша. Вероятно имаше дефект.

След като всички бели вина бяха дегустирани, Спъриър обяви почивка и картите с оценките бяха събрани. Спазвайки процедурата за дегустация, той събра отделните оценки и след това подреди вината в низходящ ред.

Междувременно сервитьорите започнаха да наливат минерална вода Vittel, която съдиите да пият по време на почивката. Съдиите тихо си приказваха, а аз поговорих с Дюбоа-Мило. Макар че все още не знаеше резултатите, той ми каза, леко засрамен: "Мислехме, че дегустираме френски вина, а те всъщност бяха калифорнийски, и обратното. Заблуждавахме се, че ако на някое вино липсва тяло, то ще е калифорнийско. Объркването ни показа колко добри са станали калифорнийските вина."
Спъриър възнамеряваше отначало да обяви всички резултати в края на деня, но сервитьорите се забавиха с разчистването на масите и с донасянето на червените вина, а и тъй като програмата закъсняваше много, той реши да обяви резултатите от дегустацията на белите. Самият той беше силно изненадан и започна да ги чете бавно:

1. Chateau Montelena 1973
2. Meursault Charmes 1973
3. Chalone 1974
4. Spring Mountain 1973
5. Beaune Clos des Mouches 1973
6. Freemark Abbey 1972
7. Batard-Montrachet 1973
8. Puligny-Montrachet 1972
9. Veedercrest 1972
10. David Bruce 1973

Когато приключи, Спъриър погледна към съдиите, чиито реакции варираха от шок до ужас. Никой не го очакваше и скоро цялата зала загъмжа.

След като чух резултатите, се приближих до Галахър. Френското наименование на виното победител за момент ме слиса.
- Chateau Montelena е калифорнийско, нали?, попитах, донякъде изненадан.
- Да, така е, ми отговори тя спокойно.

Оценките на отделните съдии правеха резултатите още по-изненадващи: калифорнийските шардонета бяха надделели над френските. Абсолютно всички френски съдии бяха поставили калифорнийското шардоне на първо място. Chateau Montelena беше класирано на първо място от шестима съдии; Chalone беше оценено като най-добро от други трима. Три от четирите вина победители бяха калифорнийски. Клод Дюбоа-Мило даде на Chateau Montelena 18.5 от 20 точки, а Обер де Вилен - 18. Chateau Montelena събра 132 точки, доста напред от второто място на Meursault Charmes, което получи 126.5 точки.

Спъриър и Галахър, които също дегустираха вината, макар че техните оценки не влизаха в крайното класиране, като цяло бяха по-строги към калифорнийските вина, отколкото френските съдии. Спъриър беше класирал на първо място Freemark Abbey и Batard-Montrachet, докато Галахър беше избрала наравно за първо място Meursault Charms и Spring Mountain.

Докато наблюдавах реакциите на останалите към резултатите, почувствах едновременно учудване и гордост. Кой би си помислил? Шовинизъм е дума, измислена от французите, но аз се почувствах шовинист, че бяло калифорнийско вино беше победило. Как беше възможно това да се случи! Изкушавах се да помоля да опитам победителя - калифорнийското шардоне, но после се отказах. Все още имах репортерска задача и умът ми трябваше да е бистър.

Когато сервитьорите започнаха да сервират червените вина, Спъриър беше сигурен, че съдиите ще бъдат по-внимателни и няма да позволят калифорнийско вино да е на върха отново. Калифорнийско вино като победител беше нещо достатъчно лошо, а две щеше да си е направо предателство. Той усещаше, че френските съдии много внимателно ще се опитат да разпознаят френските вина и да ги оценят високо, а тези, които изглеждат американски, да получат по-ниски оценки. Вероятно щеше да е лесно да се усети разликата между двете, тъй като съдиите добре познаваха френските вина. Френските червени с класическите си, характерни и познати вкусове със сигурност щяха да се отличават от калифорнийските. Всички съдии, с изключение може би на Дюбоа-Мило, бяха опитвали френски червени вина стотици пъти.

По време на втората част от дегустацията разговорите бяха по-малко. Съдиите изглеждаха по-напрегнати и по-внимателни. Коментарите им относно произхода на вината в чашите им обикновено бяха точни. "Или това вино е калифорнийско, или не знам какво въобще търся тук", каза Кристиян Ванеке от La Tour d'Argent. Погледнах в списъка и видях, че е прав - Ridge Monte Bello.

Реймон Оливие отпи бърза глътка от едно червено вино и обяви: "Това е Mouton без съмнение". Така си беше.
Поради закъснението в първата част на дегустацията вече ставаше късно, а трябваше да приключат до шест часа вечерта. Затова Спъриър се разбърза, след като картите бяха събрани. Той процедира по същия начин. както за дегустацията на шардонетата, като сумира оценките на деветимата съдии.
Стаята притихна, докато четеше резултатите без микрофон:

1. Stag's Leap Wine Cellars 1973
2. Chateau Mouton Rotschild 1970
3. Chateau Montrose 1970
4. Chateau Haut-Brion 1970
5. Ridge Monte Bello 1971
6. Chateau Leoville-Las-Cases 1971
7. Heitz Martha's Vineyard 1970
8. Clos du Val 1972
9. Mayacamas 1971
10. Freemark Abbey 1969

В този момент вълнението в залата беше дори по-осезателно, отколкото преди. Калифорнийско вино беше победило отново! Кой би си помислил? Съдиите не можеха да повярват. За да се уверя, че съм чул Спъриър правилно, се приближих до Галахър отново и я попитах: "Калифорнийско вино е победител и сред червените?"
- Да, отвърна ми тя.

Резултатите на кабернетата бяха много по-близки, отколкото при шардонетата. Трима съдии бяха класирали Chateau Haut-Brion на първо място при червените вина. Френските вина бяха класирани на първо място, в няколко случаи дори по две наравно на първо място, от седем от деветимата съдии. Stag's Leap беше класирано високо от повечето съдии, но само Одет Кан го беше класирала първо, а Реймон Оливие го беше поставил на първо място заедно с друго вино. За разлика от резултатите при белите вина, френските червени като цяло се класираха много по-добре от калифорнийските червени.

Френските заемаха три от четирите най-високи позиции, а калифорнийските заемаха последните четири места.
Според общите точки червените вина имаха много близки резултати. Между първите четири места имаше разлика от само 5.5 точки. Stag's Leap спечели само с точка и половина със 127.5 точки, изпреварвайки класираното на второ място Chateau Mouton Rotschild. Но все пак Stag's Leap беше победителят. Така реши Париж.

Опасенията на Спъриър, че съдиите ще се опитат да познаят френските вина и да ги класират по-високо от калифорнийските, се оказаха основателни. В състезанието за кабернетата съдиите използваха мнoго по-контрастни оценки, отколкото за шардонетата. Може би бяха усетили големи разлики в качеството, но също така е възможно да бяха действали така, за да подсигурят победа на френските вина. На две вина ,Clos Du Val и Heitz Martha's Vineyard, Одет Кан даде само по 2 точки от 20, на едно, Freemark Аbbey, пет точки, а на едно, Ridge, седем точки. Всички останали нейни оценки за кабернетата бяха двуцифрени числа. Но ако целта й беше да класира калифорнийските вина на ниски позиции, то тя не успя. Двете й най-високи оценки бяха за Калифорния: Stag's Leap и Mayacamas. При четирима от другите съдии се наблюдаваше същият модел на класиране на калифорнийски вина с едноцифрени оценки, което е необичайно при дегустацията на добри вина.
Калифорнийските червени бяха класирани високо на картите за оценка на Спъриър и Галахър. Спъриър в момент на нерешителност беше класирал четири вина на първо място: Chateau Montrose, Chateau Mouton-Rotschild, Ridge и Stag's Leap. Галахър класира на първо място Heitz Martha's Vineyard.

След обявяването на крайните резултати Одет Кан се отправи към Спъриър, като мобилизира всичките си сили, елегантно присъствие и аристократична осанка. В качеството си на редактор тя разбираше по-добре от всеки друг в стаята важността на това, което се беше случило току-що, и влиянието, което щеше да има тази дегустация.
- Г-н Спъриър, настоявам да получа картите си за оценка, каза тя.
- Съжалявам, мадам Кан, но няма да си ги получите.
- Но това са моите оценки!
- Не, не са ваши. Те са мои!
Спъриър и Кан продължиха острата обмяна на реплики относно собствеността върху картите за оценка, докато най-накрая тя се разколеба, след като осъзна, че няма начин да ги получи. След това Спъриър пъхна листата хартия в ръцете на стажантката и й каза веднага да ги върне в Academie du Vin.

Съдиите останаха още малко на чаша шампанско и свободно обсъждаха резултатите от дегустацията. Разговарях с петима от деветимата съдии. Първите им реакции бяха откровени. Похвалиха като цяло калифорнийските вина, които току що бяха опитали. Повечето от тях казаха, че са чували, че калифорнийските винопроизводители правят интересни неща, но са нямали много директен опит в тези вина. Обер де Вилен каза: "За първи път опитах калифорнийски вина през 1964 г. и оттогава там има все повече добри винарни."

Пиер Брежу сподели: "Посетих Калифорния през юли 1964 г. и научих доста, за моя изненада. Техните вина вече определено са сред най-добрите в света. Но това Stag's Leap беше тайна. Никога не го бях чувал."

Пиер Тари каза: "Калифорнийските бели вина наистина ме изненадаха. Бяха отлични. Ясно видяхме, че могат да застанат до френските. Те определено са най-добрите - след Франция. Стигнали са далеч, но им предстои дълъг път."
Криситян??? Ванеке заяви: "Белите вина без съмнение се доближават до най-добрите френски. Калифорния може да се справи също толкова добре с производството на нещо като Chassagne-Montrachet. Но червените не бяха толкова добри и не притежават характеристиките на Bordeaux. Имат дъх на джоджен, силно се усеща танинът и им липсва финес."
Имаше и по-кисели коментари. Тари протестираше: "Френските вина са се развили по-бавно от калифорнийските заради климата, следователно това състезание не е напълно коректно." Обер де Вилен допълни: "Като цяло все още има голяма разлика. Френските вина все още имат превъзходство" Одет Кан беше рязка: "Това беше фалшив тест, защото калифорнийските вина прекалено много се опитват да наподобяват френските." Мишел Доваз: "След пет или десет години, когато вината отлежат добре, съм сигурен, че френските ще бъдат много по-добри."

След дегустацията Спъриър и Галахър се върнаха в Academie du Vin да обсъдят неочакваните резултати. От пътуванията си в Калифорния знаеха, че американците правят добро вино.

На следващия ден се обадих на Галахър в Academie du Vin с молба да ме свърже с някои от калифорнийците, чиито вина участваха в дегустацията. Тя ми беше казала, че тяхната група пътува из Франция на обиколка из винарни. Сред тях бе и собственикът на Chateau Montelena, което бе спечелило сред белите вина. През същия ден калифорнийците трябваше да са във винарната Chateau Lascombines в района на Марго, около Бордо. Не можеше да ми обещае нищо, но може би щях да го намеря там.

Точно този момент в Chateau Lascombines калифорнийските винари пиели шампанско за аперитив преди обяд. Един от служителите във винарната се доближил до водача на групата Джоан Дикенсън и й казал, че търсят г-н Барет на телефона. Първата реакция на Дикенсън била, че нещо се е случило с децата му у дома. Защо иначе някой би търсел Джим Барет в Южна Франция посред винарски тур? Единственият човек във Франция, който знаел маршрута на групата, бил туристическият агент в Париж.

Дикенсън проследила с очи Барет, докато той минавал през стаята, приближила се и му казала, че го търсят на телефона. Той също помислил, че става дума за лоши вести. Двамата американци последвали служителя на Chateau Lascombines до друга сграда в един малък офис. Стаята била толкова малка, че Барет трябвало да коленичи до телефона, за да говори. Всичко, което Дикенсън чула, бил краят на разговора, когато Барет казал "Не ... Да... Добре." Накрая Барет дал знак с ръка на Дикенсън, че всичко е окей и тя се върнала при гостите на тържеството. А по телефона се случи следното. Попитах Барет:
- Чухте ли, че вашето вино е победител в дегустацията в Париж в понеделник?
- Не, не съм. Това е чудесно!
- Вие победихте в дегустацията на бели вина. Сред червените отново победи калифорнийско вино. Беше денят на Калифорния. Какво ще кажете за това, че победихте французите в собствената им игра, и то в Париж?
Умът на Барет запрепуска, но адвокатът у него надделя. Той помисли бързо: "ако си отворя голямата уста и кажа нещо неподходящо, ще изглежда нахално и никой няма да ме пусне обратно в Напа." След секунда колебание Барет каза:
- Не е зле за селски момчета.
И добави:
- Предполагам, че сега е моментът да бъда скромен и доволен, но всъщност не съм изненадан. От доста време знаехме, че можем да поставим нашето бяло бургундско до което и да е вино на света, без да ни е срам от това."
Зададох на Барет няколко въпроса за винарната му и за цената на виното в Калифорния. Той отвърна, че неговата винарна е много млада, но че "балансът му е преминал пътя от тъмночервено до нещо като розе."

След още няколко разменени думи вече знаех, че имам добра реакция - "селски момчета" - и приключих разговора.
След разговора ми с Барет се върнах към старта си сива механична пишеща машина, за да напиша дописката си. По онова време кореспондентите на Time изпращаха дълги материали, предаващи целостта на събитието, което беше много повече от това, което излизаше като краен материал. Репортажът след това биваше съкратен от редакторите на списанието в Ню Йорк до много по-кратка статия. Моят репортаж беше осем страници и почти две хиляди думи. Той започваше по следния начин: "В продължение на повече от два часа в понеделник деветима от най-добрите френски специалисти по вино мирисаха, опитваха, въртяха в устите си и плюеха вино в хотел "Интерконтинентал" в Париж и накараха Бакхус да се обърне в гроба, давайки големите награди за червено и бяло вино на две изтънчени парвенюта от Калифорния - Chateau Montelena за бяло и Stag's Leap Wine Cellars за червено вино." Статията ми завършваше с коментар от една от картите с оценки на Кристиян Ванеке относно Chateau Montelena Chardonnay, което той беше класирал като най-добро вино. Според мен то обобщаваше отношението на френските съдии към всички калифорнийски вина: "Приятно вино, което ще се развие отлично и което има добър баланс. Заслужава си да се проследи развитието му."

След разговора ни Барет се върнал на приема преди официалния обяд, който бил към края си. Той веднага разказал на съпругата си за обаждането, за да не си помисли тя най-лошото, както си помислил и той отначало. Преди да седне, пристъпил към Дикенсън и й казал: "Бяха от списание Time. Един репортер ми каза, че сме победили в дегустацията на Стивън Спъриър."

След това Барет седнал на обяд. Боб Травърс, собственикът на винарната Mayacamas, едно от чиито вина също участваше в състезанието на Спъриър, седял отсреща на масата и попитал: "Всичко наред ли е?" Траверс също си помисли, че се е случило нещо лошо вкъщи. Барет погледнал към Травърс??? с усмивка, широка като бутилка шардоне, и казал: "Да, всичко е наред."

Резултатите от дегустацията на Спъриър скоро започнали да се разпространяват тихо, но бързо сред калифорнийците из стаята.

Около деветдесет души присъствали на официалния обяд, подготвен в най-добър френски стил. Дикенсън била отдясно на Алексис Лишин, съсобственик на Chateau Lascombes, а Андрей Челичев бил отляво. След обяда Лишин произнесъл изискана, макар и снизходителна реч, в която казал колко е хубаво, че американците са дошли да се научат от французите как да правят хубаво вино и как, ако работят старателно, един ден също ще успеят. За Дикенсън било трудно да преглътне тази реч, още повече като знаела, че калифорнийските вина току що са победили някои от най-добрите френски вина в дегустацията на Спъриър.

След обяда калифорнийската делегация учтиво благодарила на домакините и се качила на автобуса. Всички помахали за довиждане, докато потегляли от Chateau Lascombes. В момента, в който автобусът минал зад последния бор и изцяло изчезнал от поглед от главната сграда, групата избухнала в радост като футболни фенове, чийто отбор току-що е спечелил суперкупата. Всички викали, а Барет прегърнал Челичев. През този следобед имало още две дегустации, с които броят на вината, които калифорнийците опитали през почти трите седмици във Франция, надвишил 250, но групата прекарала събитието като на сън. Те били по-развълнувани от това, което се случваше в Париж.

След като пристигнали в следващия хотел, Барет изпратил телеграма до служителите на Chateau Montelena:
УДИВИТЕЛНА ИЗНЕНАДА НА ДЕГУСТАЦИЯТА В ПАРИЖ НА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ МАЙ ТОЧКА СПЕЧЕЛИХМЕ ПЪРВО МЯСТО ПРЕД ДЕВЕТ ДРУГИ С ВИНОТО PREMIER CRU ТОЧКА НАЙ-ДОБРИТЕ ФРЕНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ БЯХА ДЕГУСТАТОРИ ТОЧКА
Когато телеграмата пристигнала в Chateau Montelena, служителите не били сигурни за какво точно говори Барет. Разбрали, че е нещо важно, след като от Time се обадили на Гъргич, за да изпратят фотограф, който да го снима. След телефонното обаждане Гъргич все още не знаел какво да прави. Започнал да танцува около винарната като викал на родния си хърватски: "Родих се отново! Родих се отново!" Никой не разбирал нито дума от това, което казвал, но това и никого не интересувало. Синът на Барет, Бо, наблюдавал Гъргич от прозореца на втория етаж и мислел, че е полудял.