Да отидете до Калифорния в днешно време не е особено трудна задача. Ако сте вече там, да стигнете до Напа е съвсем лесно. След това обаче става трудно. Трудно, защото възможностите, които имате за посещения на винарни, са огромни, а времето обикновено е малко. Губите два-три дни, за да се ориентирате, и изведнъж се оказва, че трябва да си тръгвате. Разказвайки за личните си преживявания в Напа и Сонома, ще се си позволя да ви дам и някои напътствия как да прекарате там така, че да не съжалявате за десетте хиляди километра, които сте пропътували.

Тук е мястото да благодаря на американската правителствена програма Cochran, както и на посолството на САЩ у нас за възможността да посетя меката на американското винопроизводство.  Както и на Корки Ловин от University of California, Davis (най-авторитетния винен университет в САЩ), лозар и колекционер, който беше водач на нашата група и със своята експертиза в сферата на винарството ни помогна да разберем по-бързо защо и как Калифорния е това, което е.

Ако не се интересувате от вино и от кулинария, не ходете в Напа и Сонома (навсякъде в текста Напа означа Напа вали, а Сонома - Сонома каунти, освен ако изрично не е написано друго). Просто няма какво да правите и ще умрете от скука. Съмнявам се, че щом четете "Бакхус", сте такъв, но все пак не е излишно да ви предупредя.

Карнерос - най-южният и единствен винен регион, който е част и от Напа, и от Сонома, е на 60 км северно от Сан Франциско. Това е и най-близкият голям американски град до двете области и отправна точка на 99% от всички винени туристи чужденци. Градът е с лесна комуникация с Европа - от най-важните европейски летища има директен полет до там. Може да отседнете в Сан Франциско и всеки ден да ходите до Напа и Сонома. Има специално организирани ежедневни винени екскурзии с автобус и посещение на няколко изби. Не ги препоръчвам на сериозните любители на виното.

Обикновено се посещават най-комерсиалните изби, където ще опитате вина, които няма да ви впечатлят. Далеч по-добрият вариант е да си наемете кола и да обикаляте из места, които вие сте избрали. Сан Франциско е прекрасен град. Това е може би градът в САЩ с най-много забавления след Ню Йорк. Ако сте дошли в Калифорния заради виното обаче, не отсядайте там.

Директно от летището се качете на магистрала 101 и тръгнете на север към Напа и Сонома. Въпреки че за малко влиза в града, този път, който минава и през легендарния мост Голдън Гейт, е най-бързият. В района на Напа и Сонома има доста места, където може да се отседне. Ние бяхме в Санта Роза - 75 хиляден град точно по средата на Сонома. Това е доста добър стратегически избор, защото комуникацията оттам е много добра, но по принцип може да отседнете където и да е в района - там разстоянията не са големи. Не разчитайте да си намерите хотел на място - всичко трябва да ви е уредено предварително, и то от рано.

Дегустациите в Калифорния са платени.
Може би няма изба в Калифорния, където да има публичен достъп и да не се плаща за дегустация. Причината е, че когато хората там са започнали да развиват винения туризъм и дегустациите са били безплатни, е било пълно с пияндета, които са наблягали на количеството и съответно не са си купували нищо. Отдавна не е така. Цените са от 5 до 80 долара, но в 90% от местата сe въртят около 10. Това включва дегустация на 4-5 вина. Да опитате топ вината на съответната изба ще ви струва около 20-25 (ако тези топ вина са над 50 долара бутилката).

Практика е, но не задължителна,  ако си купите вина, да ви опростят таксата за дегустация. Почти всички винарни дават отстъпки от ценовата листа на вината си. В повечето случаи е свързано с формално записване в някакъв винен клуб, което може да стане на място в избата. Ако върху ценовата листа не е написано, че при определени условия може да получите отстъпка, не се пазарете. Хората, които ще ви обслужат при дегустацията, са с много добри познания за вината, но нямат право да взимат ценови решения.

Логично всички говорят английски; не разчитайте на възможността да си поприказвате с някой местен на друг език. Американците имат неприятния навик наричат каберне совиньона каб (cab), зинфандела - зин (zin), силно да натъртват на звука "к" в совиньон бланК или каберне франК (звук, който ние правилно не произнасяме), а ако се заговорите за вината на Европа и те започнат да споменават вина и райони, които не сте чували, не си създавйте комплекс - това по-скоро ще е заради произношението.     

Къде точно и кога?
Първият от двата въпроса е много по-сложният. На втория отговорът е: някои изби отварят в 9.30 сутринта. Повечето - в 10. Обикновено затварят в 16 часа. Има и такива, които са до 17 и дори до 18. На място може да се информирате кои изби с какво работно време са, но моят съвет е да се подготвите предварително. В интернет има абсолютно всичко. Къде точно? Това изцяло зависи от това какви предпочитания имате, кои са любимите ви калифорнийски вина или кои са тези, които искате да опитате. За съжаление стои въпросът и кои можете да пробвате. Ще ви разочаровам, като ви кажа, че в някои от топ избите на Напа изобщо не можете да припарите. Те не са отворени за публиката.

Култовите Harlan estate, Bond, Colgin Cellars, Bryant Family, Kistler са сред тях. Това са изби, чиито вина няма да намерите и в многобройните винени магазини в Напа и Сонома. Единствено в класните ресторанти ги има, а другата възможност да притежавате техни вина са аукционите и така нареченият абонамент (subscription). Повече подробности може да намерите на сайтовете на съответните изби. Все пак има изби от този калибър, които може да посетите свободно, като Joseph Phelps, Stag's Leap Wine Cellars или Opus One. Това в никакъв случай не бива да ви обезкуражава, тъй като има достатъчно много места, някое от които може да се окаже и вашата любима калифорнийска изба.  

Планирайте добре избите и местата, които искате да посетите. Според мен абсолютният максимум за един ден са 6 изби. Не че не може да отидете и в повече, но към края на деня нещата почват да се размиват, все пак виното е алкохол, и посетените винарни ще са ви само за статистиката. Аз лично предпочитам да посетя в един ден изби, които имат някакви сходни черти, отколкото тотално различни. Т.е. изби, които наблягат на каберне совиньон и са в Напа, не бих съчетал с изби от Рашън ривър (в Сонома), специализирани в пино ноар. Всичко това е напълно възможно, ако имате предварителна информация и съответен план.

Напа е по-лесното от двете места.
Почти всички изби са разположени около двата успоредни пътя, пресичащи долината надлъжно: шосе 29 и Silverado trail. В Напа дори така може да си направите програмата, че да ходите пеша от изба в изба в даден ден. Сонома е доста по-голяма, избите са по-малко и са концентрирани около отделните AVA зони (American Viticultural Area).   

От многобройните винарни, които видяхме, ще се спра на няколко, които наистина ме впечатлиха с вината си. Сигурен съм, че ако ви попаднат техни вина, независимо дали сте в Америка или в Европа (или дори след време и в България), ще им обърнете внимание. Не твърдя, че със сигурност ще ви харесат, но при всички положения ще ви накарат да се замислите за това откъде са, как са направени и защо точно така, с каква храна може да ги съчетаете и най-вече защо всъщност европейските вина са толкова по-различни.

Първата от тези изби е Chateau Montelena,
която се намира в северния край на Напа, в чакащата в момента да получи AVA статут подобласт Калистога. За всеки, който е по-навътре във виното, това име се свързва най-вече с шардонето Chateau Montelena 1973, което на 24 май 1976  по време на Парижката дегустация  печели срещу топ бургундските шардонета (повече на стр. ????). Богатата история на избата започва през 1882, когато Алфред Л. Тъбс купува малко повече от 1000 дка в Напа вали, на 3 км. северно от Калистога, за да засади лозя. Той бил чувал, че това е един от най-добрите лозарски райони в Калифорния. За по-малко от десетилетие засажда лозята, а след това построява своето внушително каменно шато. Накрая, през 1886, Тъбс наема френски винар и през 1896 неговата изба вече е седмата най-голяма в Напа вали. Въпреки че имението си остава собственост на семейство Тъбс до 1958, винопроизводството там приключва със сухия режим (1920-1933).

Избата и буренясалите земи минават в ръцете на Йорт и Джейни Франк, които търсели тихо място, за да се пенсионират. С това започва и възраждането на Chateau Montelena и принадлежащите му лозови масиви. Под ръководството на Джеймс Барет лозята са засадени наново, а в избата е инсталирано модерно оборудване. През 1972 се правят първите вина след 50-годишна пауза, за да се стигне до бомбата, която избата хвърля през 1976. Днес най-интересните вина са кабернетата. 2002 Montelena Estate Cabernet Sauvignon е уникално вино, плътно и узряло, с къпини и пикантни подправки, многопластово и дълго.

Зинфандел Napa Valley 03 (най-добрият зинфандел от тези, които опитах в САЩ), каберне совиньон Napa Valley 03, както и шардонето 2004, пак с означение Napa Valley, са вина, които всеки ценител трябва да опита при възможност.

Точно на другия край на Напа, в Stags Leap District (AVA) се намира друга изба, чието вино е участвало в Париж през 1976. Тогава тяхното Clos du Val 1972 заема 8-мо място. Десет години по-късно, на предегустацията през 1986, същото вино става номер 1. А през май тази година, на 30-годишнината от "парижкото възмездие", Clos du Val 1972 заема супер-престижната 5-та позиция.

Clos du Val
е основана от Джон Гоеле, потомък на Франсоа Гестие, който през ХVІІІ век е работил за Chateaux Lafite и Latour. Президент и главен технолог на Clos du Val е Бернар Порте, чиито баща пък бил главен технически директор по винопроизводството в Chateau Lafite-Rothschild. Гоеле наема Порте през 1970, за да търси в Калифорния качествени земи за производство на червени вина в стил Бордо, съчетаващи сила и елегантност. Порте ги намира в Stags Leap District - място с прохладен климат и идиличен ландшафт. В момента винарната притежава 1300 дка в четири района на Напа: Стагс Лийп, Карнерос, Йънтвил и Оуквил и произвежда 75 000 кашона годишно. Производството е фокусирано върху каберне совиньон (45%) и шардоне (30%), а останалите сортове са мерло, зинфандел, санджовезе и още някои. От вината, които опитахме, най-забележителни бяха Cabernet Sauvignon Stags Leap 2002 и Merlot Napa Valley 2003.

Една сравнително по-млада изба е Merryvale.
Основана е през 1983, а неин съосновател е великият Бил Харлан, който по-късно създава култовата изба Harlan Estate. Още от първата реколта Бил Харлан и главният технолог Боб Леви, който е всепризнат лозар, имат за цел да произвеждат вина от световна класа с най-качественото грозде на Напа. През 1986 Merryvale купуват сградата на първата винарна, построена след края на Сухия режим и я превръщат в свой постоянен дом. Намира се в сърцето на Напа точно на южния вход на Санта Хелена. Въпреки че е снабдена с най-модерно оборудване, в избата са хвърлени огромни усилия, за да се запази чарът и топлината от миналото. Дегустационната зала е уникална и се намира в центъра на производствената зона.

През 1994 в Merryvale откриват така наречената Tank Room - невероятно помещение за дегустации, построено вътре в огромен 833 -хектолитров съд за съхранение на вино, което сега е място за специални събития, включително сватби. Най-забележителните вина на Merryvale безспорно са бордо бленда от серията Profile. В мини-вертикалната дегустация на реколти 2002, 2001 и 2000, която направихме, фаворит беше това от реколта 2002 - вино с невероятна структура, комплексно, с аромати на касис, череши и идеална пропорция между киселини и танини.  

Десет години по-рано, през 1973, е основана Conn creek
- изба, която много бързо се утвърждава като един от най-класните производители в Напа със своето каберне совиньон Eisele Vineyard 1974. Самата винарна е построена през 1979 в средиземноморски стил, характерен за голяма част от архитектурата в района и се намира на Силверадо трайл, непосредствено до AVA зоната Atlas Peak.

Conn Creek има малко производство и е специализирана във вина стил Бордо, изключително и само от най-добрите лозя на Напа. Флагманът на избата е серията Anthology - бленд в стил Бордо, което още първата реколта през 1991 и всяка следваща до днес получава много високи оценки. В момента от Con Creek развиват концепцията за single vineyard и първите вина от отделни лозя вече са на пазара, като изключително впечатляващото каберне Atlas Peak Stagecoach Vineyard 2002. Освен че има изключително интересни вина, избата Con Creek предлага и атракция за посетителите, която не видях на друго място. В една от дегустационните на избата (там достъпът е само с предварителна уговорка и за по-малобройни групи) има около 25 барика.

В тези бъчви има кабернета от всички лозя, от които в Con Creek правят вина за купажи, както и по една бъчва с другите 4 сорта, които влизат в бордо бленда - мерло, пти вердо, каберне фран и малбек. Има и отделно място, където каберне совиньон от определено лозе e сложено да отлежава в бъчви от различен дъб - американски, френски и славонски. Освен че посетителите могат да опитат и да сравнят вината от всички бъчви, от избата предлагат и възможността всеки да си направи собствен купаж. Както и очаквах, правенето на вино се оказа доста по-трудно от пиенето му. Направих си един купаж от каберне от най-северните лозя на Напа - Калистога, с 10% пти вердо, което отлежава в домашната ми изба. Може и да става за пиене.

Може би най-известната винарна, която посетихме, е Joseph Phelps Vineyards.
Основана през 1972, избата и лозята на Джоузеф Фелпс се намират в Спринг вали близо до Санта Хелена в ранчо от 2 500 дка,  от които 650 дка грижливо гледани лозя. Изящната сграда от червено дърво гледа към лозята по хълмовете, а от сенчестата задна тераса се открива забележителна гледка към Спринг вали, Санта Хелена и Макаяма маунтинс на запад. След като години наред изучава сложната връзка между качеството на виното и мястото и след като разбира значението на тероара, Фелпс създава собствени лозя в първокласните лозарски райони Стагс Лийп, Ръдърфорд, Оуквил, Оук Нол и източните предпланини на Напа. Първото вино на Фелпс, ризлинг Johannisberg 1973, е представено в края на 1974.

Оттогава производството се увеличава до 100 000 бутилки годишно, като основните сортове на избата са каберне совиньон, шардоне, совиньон блан и мерло. Известен с новаторския си дух и пристрастие към качеството, Джоузеф Фелпс е пионер в много отношения. Пускането на Syrah 1974 през 1977 предизвиква интереса на винения свят, защото насажденията от сира в Калифорния са изчезнали и са били забравени за повече от 50 години. През 1990, след дълги години на проучване, Фелпс представя цяло семейство вина в стил Рона, включващо сира, вионие и един бленд в стил Chateauneuf-du-Pape, наречен Le Mistral. Все пак топ виното на Джоузеф Фелпс е Insignia. Insignia, рек. 2002 е вино №1 на Wine Spectator за 2005. По интересното обаче е, че премиерната Insignia, рек. 1974 - пуснато през пролетта на 1978,  е първият бленд в стил Бордо, произведен в Калифорния и носещ собствен етикет. Самото вино е направено от германеца Валтер Шуг, който по-късно основава собствената си

Schug Carneros Estate Winery.
Тази винарна също беше част от програмата ни и е личният ми фаворит сред избите, които посетих в Калифорния. Валтер Шуг, роден и израсъл в единственото имение производител на пино ноар в долината на Рейн, имал отдавнашна мечта да произвежда вина от този сорт. През 1959 той тръгва за Калифорния, решен да направи големи вина от пино ноар. По ирония на съдбата в началото на 70-те постига успех с почти всички останали големи сортове, докато работи за Joseph Phelps Vineyards. Спечелва си репутация на един от топ-производителите на каберне совиньон и на ризлинг в Калифорния. През 1980 пуска собствен бранд и основава Schug Carneros Estate Winery, която се намира югозападно от града Сонома.

През 1983 напуска Фелпс, за да се фокусира върху собствените си вина от току-що обявената за AVA област Карнерос и любимия си сорт пино ноар. Вината на Shug винаги са сред най-високо оценяваните от критиката. Между другото Shug е един от малкото производители в Калифорния, който изнася за Европа 30% от продукцията си. Вината му се считат за истинска съвременна класика, нещо, в което се убедих лично при дегустацията. Пробвахме текущите реколти на цялата му продукция, дело на главния технолог в момента, Майкъл Кокс. Най-впечатляващи бяха Carneros Chardonnay 2004 - невероятно фино шардоне в бургундски стил и Carneros Pinot Noir Heritage Reserve 2003.

Това е изключително елегантно пино ноар с ясно изразени пикантни и пиперливи нюанси, за които от Shug имат обяснение и това са по-дебелите люспи на гроздето, дължащи се на ветровия стрес. Заради влиянието на Тихия океан в летните утрини над лозята се стелят мъгли, които с напредването на деня се вдигат. Специално на това място мъглата се измества по обяд от летните ветрове, известни там като Петалума експрес. Те духат откъм градчето Петалума през пролом между две планини и създават нещо като тунел от вятър през лозята.
Другите три интересни винарни от Сонома, в които бяхме, са в северната й част, в Александър вали.

Simi Winery,
на 2 км от градчето Хилдсбърг, е една от най-старите винарски изби в Калифорния, основана през 1881 от двама братя, Джузепе и Пиетро Сими. Дъщерята на Джузепе, Изабела, поема ръководството на избата на 18-годишна възраст и я управлява от времето на сухия режим до 1970, когато на 84-годишна възраст я продава. Интересното е, че сред легендарните главни технолози-винари в Simi е имало две жени: Мари Ан Граф и Зелма Лонг. Като продължение на тази традиция половината от екипа на сегашният главен технолог Стив Рийдър са жени, между които и една българка. От 1981 Simi е собственост на престижната френска компания Moet-Hennessy/Louis Vuitton, които съхраняват с респект традициите и историята на винарната. В началото на 80-те Simi придобива 700 дка лозя в Александър вали, откъдето идва почти цялото каберне совиньон на Simi, признато заради изключителното си качество. Simi притежава и 400 дка шардоне в Ръшън ривър вали. Винарната произвежда около 150 000 кашона вино годишно. Ако ви попаднат, не пропускайте Simi Russian River Reserve Chardonnay 2004 и Simi Alexander Valley Landslide Vineyard Cabernet Sauvignon 2001.

Съвсем близо е и Hanna Winery.
Винарското имение e фамилна собственост и има лозя освен в Александър вали и в Ръшън ривър вали и Макаяма маунтийнс. Основателят, доктор Елиас Хана, роден в Сирия, купува през седемдесетте близо 50 дка лозя в Ръшън ривър вали. Тук световноизвестният сърдечен хирург запознава децата си с винопроизводството. Днес Hanna Winery има над 1000 дка в Ръшън ривър вали и Александър вали, като особено внимание заслужават лозята Бисмарк Ренч в Макаяма маунтийнс. Днес фамилният интерес и почерк се поддържат от най-голямата дъщеря на д-р Хана, Кристине, която ръководи винарната. Честта да прави вината с грозде от едно от най-прочутите лозя Бисмарк Ренч има главният технолог Джеф Хинчлиф. В Hanna имат много добри вина от сира, зинфандел и мерло, експериментират (успешно) с небиоло и санджовезе, но вината им, които най си заслужават, са от каберне совиньон.

Jordan Winery
е създадена през 1972 от Том Джордан, геолог по професия, направил пари от петролния бизнес. През 1978 наема за консултант Андрей Челичев, може би най-влиятелната и харизматична личност сред калифорнийските винари. Роден в Москва, бивш белогвардеец, той работи над 40 години за Beaulieu Vineyard. Бил е учител и на братята Мондави, на Джон Даниел от Inglenook и на много други калифорнийски корифеи на виното. Челичев изхвърля цялото тогавашно оборудване на винарната и прави от Jordan практически нова изба, в която всичко е организирано като в традиционно френско шато. Друг интересен факт е, че през 1980, поради използване на грешни подложки, лозята на Том Джордан са поразени от филоксера и всичко е презасадено. Топографията, почвите и климатът дават на гроздето от лозята на Jordan неповторим характер. Под ръководството на ученика на Челичев и технолог на Jordan в момента, Роб Дейвис, избата произвежда своите само две вина каберне совиньон и шардоне.  Роб Дейвис се опитва да съчетава европейския опит с технологиите на новия свят и бих казал, че резултатите са впечатляващи. Текущата реколта за шардонето е 2004, а за кабернето 2002.

Виното преди всичко е направено да се консумира с храна. Неслучайно в Напа е един от най-добрите френски ресторанти извън Европа, този на прочутия шеф-готвач Томас Келер The French Laundry. Той се намира в селцето Иънтвил, северно от града Напа. За съжаление за там резервациите се правят 2 месеца по-рано, а ако сте 8 и повече души - една година предварително. За ресторанта френският вестник Le Monde е лаконичен: "Колкото и да е учудващо, фактът е налице: най-добрият френски ресторант се намира извън Франция." Няма да ви изненадам, ако ви кажа, че не бях там. Слава Богу, това не е единственото място, което си струва.  Друг "европейски ресторант", разположен между лозовите масиви около Санта Хелена (северна Напа), е Tra Vigne. Точно до него е Tailor`s Refresher, който е ресторантът на лозарите и винарите и за миг се поколебах дали да не влезна в него, но все пак предпочетох

Tra Vigne
- това е един от култовите ресторанти в Напа. Масивна врата с два лъва отпред, чудесна градина в италиански стил, впечатляващ салон с 9 метрова височина, стил и елегантност от всеки детайл. Това накратко за интериора, иначе дискретно обслужване и сезонно меню: супа от рикота и праз; задушено финокио с пекорино; ризото с червен лук и задушени гъби; патешки гърди с радикио; свинско бонфиле, завито с лозови листа със сос от горгондзола и тарт със смокини и ябълки - всичко с изключително качество. Вероятно сте се досетили - ресторантът е италиански, но наистина - това е единственото място в САЩ, в което съм ял правилно приготвена (от италианска гледна точка) паста, защото американците иначе я предпочитат преварена. Вината в менюто са 200, като се сменят всеки месец. В Санта Хелена е и един от най-добрите гурме магазини в Калифорния

Dean&Deluga.
Той си е като музей на калифорнийската кухня с тази разлика, че всичко се продава. На фона на хранителната част от магазина винената секция (с вина на почти всички производители от Напа и Сонома) изглежда скромна. По време на престоя си в Калифорния от топ ресторантите посетих още един, това беше

Aqua
в Сан Франциско. Слагам го на това място, защото е сравним като класа с Tra Vigne, нищо, че е на 90 км разстояние от него. Ресторантът е отличен: ако сте в Сан Франциско, ви го препоръчвам, но ако сте базирани в Напа или Сонома, не си струва да ходите специално. Иначе от 7 степенното дегустационно меню на шеф-готвача Лорен Манрик по-голямо внимание заслужаваха канолите с пушена есетра, черен хайвер, див лук и лимон; суфлето от пармезан и черен пипер със сос от краб и подлучено масло и телешкото бонфиле с пушен гъши дроб и телешко консоме. Калифорнийска и средиземноморска кухня като цяло, почти перфектно обслужване, модерна обстановка и винен лист с над 300 вина - това мога да добавя за Aqua - един отличен ресторант, който обаче не остави силна емоционална следа в кулинарните ми преживявания. Точно обратното ми е усещането за един друг ресторант - невероятна положителна емоция, въпреки че нито храната, нито виното, още по-малко обстановката, бяха на кой знае какво ниво.

Това е ресторантът Negri`s, който се намира в градчето Оксидентал на 35 км от Санта Роза. Градчето (което е силно казано, но такъв му е статутът - в България толкова голямо населено място щеше да е най-много махала) е съвсем близко до устието на реката Рашън ривър, на 15 км от океана е и е забележително с това, че в този район Хичкок е снимал много от сцените на "Психо". В съседното Бодега Бей пък е училището от филма му "Птиците". Според нашия водач това място е "по средата на нищото", но според мен има доста други места в Америка, на които по би им прилягал подобен статус. Той твърдеше и че табелите по пътя били нарочно обръщани от местните, за да се губят туристите и за нищо на света чужденец не може да намери това място, но и това е твърде преувеличено. Ще го намерите доста лесно, ако решите да отидете - трябва ви малко по-добра карта и кола (разбира се, че няма обществен транспорт дотам, макар че много отдавна е имало някаква теснолинейка от Сан Франциско). Оксидентал е изключително красиво място, обградено с вековни смърчове (секвои). Много е малко, но има два ресторанта.

"Правилният" е Negri`s.
Първото впечатление е, че този ресторант е прекалено голям за мащабите на Оксидентал, но нищо подобно: места се намират трудно. На това място работи и най-усмихнатата и остроумна сервитьорка на света. Може би за нашите стандарти е доста попрехвърлила възрастта за сервиране, но тя беше просто невероятна и остави впечатлението за истинска близост и нелицемерно отношение.

Менюто включва по малко от всичко - и риба, и стекове, и пернати, и супи, и салати. Изненадата идва още в началото - веднага след като си поръчаш и им стане ясно, че си сериозен клиент, ти донасят току-що изпечен хрупкав и ароматен селски хляб с масло и... гърненце вкусно минестроне с паста, червен боб, целина  и домати. Следват туршийка от карфиол и моркови. След това вече започват нещата, които си поръчал - в нашия случай салата от нахут и червен боб, пресен океански снапер с ароматно масло, задушена крехка патица и, за да не останем гладни, пак като комплимент - палачинки от тиквички. Ако случайно имате място, десертът е много добър - сочни ябълки, пържени в бирено тесто. От винената листа няма да разберете, че сте на 40 км от най-доброто място за вино в Америка, но пък бирената селекция не е лоша.

По време на нашия тур посетихме и доста други изби, както и много други ресторанти. Няма смисъл да изреждам всички - някои от тях наистина не бяха нищо особено. Няма обаче да ви съветвам кои да избегнете - навсякъде бихте могли да откриете нещо интересно, което ще ви обогати и ще ви достави удоволствие. Като ценители на виното, вие сте наясно, че в изби мастодонти няма смисъл да се ходи, но такива в Напа и Сонома няма. А за храната е ясно - В Калифорния са едни от най-добрите места за ядене в САЩ, а в Напа и Сонома са най-добрите сред тях. Е, има и ресторанти от едни вериги, ама вие си знаете, че там не се ходи.