Уругвай произвежда вино?! Да, точно така, освен това в Уругвай се произвежда много добро вино. Невероятно, но факт...
"Но как, след като страната е почти плоска", сигурно ще попитат онези, които познават географията на Латинска Америка. Вярно е, че релефът й няма общо с всепризнатите винени колоси Аржентина и Чили, и все пак в Уругвай се правят малко, но суперкачествени вина. Редки специалитети от малки, семейни bodegas, в количества, съвсем малко по-големи от нормалните литри за едно домакинство.

Такива са всъщност големите вина на Уругвай. Думата "индустрия" тук не е съвсем на мястото си.
За разлика от нея "традиция" е точно където трябва. Фактите са си факти, Уругвай има винена история (освен умопомрачителни плажове), на която много от европейските й конкуренти могат да завидят. Първите лозички пристигат в страната след испанското й колонизиране в средата на XVII век (документирани са през 1776, за да сме съвсем точни). А първата по-сериозна дейност, свързана с винарството, е записана от историците един век по-късно. По това време вече сортът танат е внесен и тъкмо предстои да бъде признат за най-важния и най-разпространен винен сорт в Уругвай.

Лозовите насаждения днес са 10 000 хектара в цялата страна, а официалните производители на вино са 270 на брой, по-голямата част от които са наследствени изби, останали семейна собственост от няколко поколения.

Първите винарни са принадлежали на заселници от Испания и Италия и днес те се управляват от преките им наследници. Общото количество произвеждано вино в страната варира, но годишно цифрите са между 90 000 до 100 000 хектолитра. 86% от избите имат лозя около 5 хектара и едва 0.3% притежават масиви над 50 хектара. Най-важният район от гледна точка на виното е Канелонес, който се намира северно от Монтевидео. Там се произвеждат близо 60% от цялото вино на Уругвай.

Непосредствено след него по делтата на Рио дела Плата са Колония и Камело. Лозята в двете области делят базалтови почви с най-добрите тероари на Аржентина, макар уругвайските терени да са доста по-плодородни и не винаги гроздето съумява да постигне добра захарност. Департаментът Ривера, разположен североизточно под границата с Бразилия, също заслужава внимание, защото обликът му се промени през последните години. Преди това вината на областта, получени главно от хибридни сортове (хамбургски мускат и подобни), не са били кой знае каква гордост.

Сортовете на Уругвай: червени танат, мерло, каберне совиньон, каберне фран, сира, пти мансен бели шардоне, совиньон блан, гевюрцтраминер, пино блан, мускат отонел, фронтинян, ризлинг, семийон, торонтес, вионие

Концепцията на уругвайските винари е ясна: да произвеждат висококачествен продукт от малки парцели и тъй като в глобален план именно това се търси, пред последните няколко години започна все по-често да се говори за уругвайското вино. Свръхпроизводство и залежаващи "реки от вино" - най-често срещаният проблем в момента в Чили и Аржентина например, са напълно непознати в Уругвай.

Гроздето там зрее в чудесните условия на субтропичния климат (18°С средна температура и над 220 дни слънцегреене), а морските бризове от Атлантика осигуряват на насажденията добро проветрение, но и значителна влажност на въздуха. Макар страната да е известна повече като "Швейцария на Латинска Америка", условията повече наподобяват тези в Бордо, с изключение на делтата Рио дела Плата, където специалистите ги определят като сходни на Жиронд.

Почвите са главно глинесто-песъчливи с добро оттичане. Основният контролен орган на винената индустрия там е Instituto Nacional de Vitivinicultura (INAVI). За разлика от европейските си аналози той се финансира от всички винопроизводители в Уругвай, или както още се наричат там - bodegueros. Основната задача на администрацията му е да определя стратегиите за развитие на винарския сектор, да осъществява качествен контрол и да осигурява техническа поддръжка, ако е необходимо. Износните пратки с вино не напускат страната, ако не са тествани от Labоratorio Tecnologico del Uruguay (LATU). Вината им се делят на трапезни, vinos de mesa и качествени. Качествената категория се обозначава с абревиатурата VCP (vinos de calidad preferente). От последните се изисква да имат минимално алкохолно съдържание от 10.5 об. % и не повече от 0.80 г/л киселини. Те се продават само бутилирани и с пореден номер, издаден от INAVI. Всички останали бутилки трябва да имат на етикета си означения за вида и типа вино (бяло, червено, сухо и т.н.), алкохолното съдържание и произхода на виното. Както и в останалата част на света, така и в Уругвай, за да бъде един сорт обявен на етикета, той трябва да съставлява минимум 85% от купажа.

Преди известно време вървеше една реклама на италиански аперитив по някои от най-известните телевизионни канали в Англия. Тя гласеше: "Първият път невинаги е най-добър." Това твърдение се отнася с пълна сила и за сорта танат, който най-добре описва уругвайските вина по простата причина, че в по-голямата си част те са направени от него. Истина е, че трябва малко време, за да свикнете с вкуса на танат, и по-точно не толкова да свикнете, колкото да намерите точните дескриптори, за да го опишете. Най-близо до него са ароматите на червено месо и отлежало сирене.

Специалитетът на Уругвай е далеч от познатите вкусове на кабернето или мерлото, не притежава техния аристократизъм, но пък има собствена идентичност. Звучи ви познато, нали? Голяма част от местните сортове по света са точно такива, но практически малка част от тях в крайна сметка достигат до пазара и успяват да развълнуват ценителите. На какво се дължи това? Потенциалът на всеки сорт се определя от неговата генетика, а (с малки изключения) повечето от световно неизвестните не отстъпват по показатели на големите винени звезди. Да не отваряме дума за това как от едно невзрачно гаме чрез похватите на маркетинга може да се създаде легенда... Тоест противно на разпространеното схващане, има начин да се пробие с екзотични имена.

Рецептата отдавна е известна на италианците; все повече испанците и португалците се възползват от нея, но за наша изненада се оказа, че именно Уругвай я практикува с нарастващ успех. Формулата е стабилни инвестиции в бъдещето на лозята, много внимателно управление на масивите и най-накрая прецизно винифициране, което почива на стотици експерименти на базата на пробите и грешките. И понеже все пак говорим за местни сортове, не бива да оставате с погрешното впечатление, че танат е родом от Уругвай. Така, както карменер и малбек са от Бордо, но по стечение на случайността или нарочно са се озовали в Чили и Аржентина, така и танат всъщност е баск по произход. За разлика от първите два, които едва напоследък след ДНК тестове са идентифицирани, той се заселва в Уругвай съвсем легално. През 1875 г. френският баск Паскал Ариаг засажда близо 200 хектара с танат в Уругвай. По тази причина и до днес много местни наричат сорта ариаге. Оказва се, че в момента страната е единственото място по света, където този сорт вирее успешно (над 25% от общите насаждения с червени сортове са с танат). Изумително е, но там можете да срещнете над 100 годишни лози, които се отглеждат грижливо и продължават да дават прекрасно грозде. Друг интересен червен сорт е пти мансенг - относително непознат в останалата част от света, но е другата част от "баската връзка" на Уругвай.

Статистика и история Уругвай, или официално República Oriental del Uruguay, с население 3 416 000 и 177 508 кв. км е предпоследната страна по площ в Южна Америка след Суринам. Съвсем малко е по-голям от Великобритания. Уругвай се простира от атлантическото крайбрежие по северния бряг на Рио дела Плата до едноименната река Уругвай, която определя западната граница с Аржентина. На север е Бразилия. Столица и най-голям град е Монтевидео. Територията на страната е с мек и хълмист терен. Въпреки че се намира в умерената климатична зона, климатът е по-скоро субтропичен, топъл и влажен, макар уругвайци да познават и години на жестока суша. По-голямата част от населението е концентрирано в южната част: над 40% живеят в Монтевидео. Почти 90% от уругвайците са с европейски корени, предимно италиански и испански. Нищожна част са наследници на местните племена чаруа (по-малко от 10% от цялото население). Те обитават северната част на страната. Официалният език там е испански, но диалектът включва и много голяма част от португалското наречие, което се говори по границата с Бразилия. Уругвайците са силно религиозни и, както в останалите държави в тази част на света, изповядват католическото християнство. Макар малък по размери, Уругвай има голям принос за световното литературно наследство и изкуство. Страната е конституционна република от 1828 г. Допреди европейските заселници Уругвай е населявана от местните племена чаруа. Първият бледолик посетител бил испанецът Хуан Диас де Солис, който стъпва на местна земя през 1516 г., но първата Колония дел Сакраменто е португалска, основана през 1680 г. След продължителни войни Испания успява да отнеме уругвайската територия от Португалия през 1778 г. По това време почти цялото местно население било унищожено. Малко по-късно португалските уругвайци вдигат бунт и успяват да си върнат властта, само за да бъдат отново поставени в подчинение на португалците от Бразилия. Независимостта на страната става факт едва през 1825 г. с помощта на аржентинската държава. От 1828 година Уругвай официално е република. Това за съжаление не слага край на размириците в района. През 1836 започва бунт, който е началото на продължилата 12 години гражданска война, а само шест години след като тя приключва, започват военните действия срещу Парагвай (1865-1870), където се намесват още Аржентина и Бразилия. Износът на месо и вълна дават тласък на икономиката на страната в периода на управлението на президента Хосе Батле и Ордоньес. От 1903 до 1929 г. Уругвай преживява силен икономически подем. През 50-те години на XX век в страната започва правителствена криза, която се задълбочава не без помощта на леви терористични организации и довежда до военната диктатура. Бруталният военен режим продължава цели 12 години, през които населението на малката държава бедства. През ноември 1984 военните разрешават провеждането на свободни избори и след съкрушителна загуба се оттеглят от властта през март 1985. От тогава насам Уругвай е с цивилно управление. През март 2005 Табаре Васкес печели 50.7% от президентския вот и така става първият ляв управник на страната.

Цветът на таната варира от рубиненочервен до мастилен, а в букета му освен характерните месни и пикантни нюанси ясно се долавят още черна боровинка, малина и кожа. Тялото му е плътно, стегнато и (съвсем естествено) с доста танини. Най-често се купажира с малко каберне, мерло или каберне фран, за да го заоблят и да му придадат известно благородство. Впрочем, ако някога ви се е отдавало случай да опитате баския танат от Югозападна Франция, не се лъжете, че това е същият сорт, който Уругвай нарича свой специалитет. Латиновиното е далеч по-меко, сочно и доста по-гъвкаво за обработка, отколкото автентичният танат. По същите причини той е подходящ за пиене до година-две след бутилиране.

Но понеже отделихме голяма част на червените сортове, е редно да кажем няколко думи и за белите, които също са на път скоро да представят достойно родината си. Шардоне, совиньон блан, гевюрцтраминер, пино блан (който най-вероятно си е шенин), мускат отонел, фронтинян, ризлинг, семийон, торонтес и дори вионие могат да се срещнат из лозята и избите. Видиела, която всъщност е някаква форма на фол ноар, е гордостта на местните сред белите им вина.

Реколта 2005 е една от най-добрите за страната напоследък, разказват уругвайците. Нормалната пролет (която там е между септември и ноември) и добрите условия през март, когато е гроздоберът, са довели до отличното узряване на мерлото, таната и кабернето. Очакванията са големи, а специалистите, които са дегустирали резервоарни проби, твърдят, че всички червени са с много добър потенциал.

Освен виното (уругвайците са вторите потребители на вино на глава от населението след Аржентина в цяла Южна Америка) е редно да споменем и другата напитка, емблема на страната. Това е знаменитият чай мате. За чужденците отначало е малко необичайно, че всички уругвайци или току-що са приключили поредната чаша мате, или точно си сипват следващата. Чаят, който се приготвя като запарка от сушени листенца на билката Illex paraguayensis (просто не прилича на никоя друга, за да се сравни), е буквално навсякъде в малката страна. Да, наистина, бразилците, аржентинците и парагвайците също пият мате, но в Уругвай то се пие на улицата, на тротоара, практически навсякъде. Дори дечицата на две-тригодишна възраст вече са оборудвани със специфичните глинени гърненца с тръбичка, откъдето матето се всмуква.

По улиците на Монтевидео всички се разхождат с малки термоси под мишница, защото, щом зърнат приятел, тутакси се спират за по глътка мате и няколко вежливи приказки. Те обичат да ядат и пият със страст, която може би само средиземноморските хора притежават. Кухнята им, напълно разбираемо, е с подчертано италиански привкус и точно както във всяка страна в Южна Америка, може да се окаже, че най-вкусно ще хапнете на улицата. Изобщо улицата е особена институция. Там животът действително тече на открито. Такива са и самите уругвайци - открити, прями и темпераментни. Точно това очаквайте и от техните вина.