Чудя се доколко имам право да се произнасям по бирените въпроси, защото мисля, че бирата е едно освежаващо питие и толкова. Но скоро имах щастлив сблъсък с една толкова различна и невероятна бира, която развълнува всичко гурманско в мен, от рецепторите ми за аромат до пръстите на краката, и много искам да ви разкажа за нея.

Тя е бяла. (Но не я бъркайте с "бяло".). Наричат я малцова, нефилтрирана и мътна. Наричат я също Paulaner Hefe-Weizen или Hefe-Weiss. Много имена и все "необходими", но не и "достатъчни", за да бъде описана. Както и подобава на една легенда. Иначе на немски Hefe е мая, а Weizen (Vi-zen) - пшеница, а всъщност тя съдържа и 40% малцов ечемик*. Остава "бяла" или с "облачен цвят", защото не я филтрират както обикновените бири, а по-скоро я изцеждат - те си знаят как. За нас остава наслаждението от несравнимата пухкава пяна, която бавно се стопява, отстъпвайки място на златистобяла течност с омаен вид. Да я гледаш е все едно да си да лежиш в тревата в някой късен летен ден, наблюдавайки как ленивите облаци се размотават в небето, докато не се унесеш... Само че без буболечките.

Наричат я също и жива, което все ми напомня за приказката за живата вода. Ходили, ходили братята насам-натам, накрая най-малкият (кой друг) донесъл на умиращия си баща жива вода - хепиенд. Няма да се учудя, ако са имали предвид едно пълно с опасности и дълго за времето си пътешествие до Бавария и обратно. В моите представи вкусът на живата вода ще да е същият.

Тя е родена в сърцето на световната столица на бирата - Мюнхен, Бавария. Напомня ми на хубава баварка от ретро картичка - бяла, свежа и златокоса, мила и мека; с чист аромат на летни поляни. Не знам дали последното важи за баварката от картичката, но със сигурност е само част от изтънченото ухание на баварката в чашата. А тя е доста по-аристократична от една измислена рекламна Freulein. Благородството й не е случайно на фона на нейната почти 500-годишна семейна история. Създателите й са представители на истински стар баварски пивоварен род - знаете ги, от онези, които пазят традициите, достойнството си и фамилната компания поколение след поколение.

Не мога повече. Ще си взема една Paulaner и после ще ви доразкажа, вие разгледайте картинките.
Ааах! Ето ме пак. Мислите ми се проясниха. Фактът, че тя е налична тук, до лявата ми ръка, ми дава шанс да ви изложа някои реални факти, вместо да се отдавам на абстинентна поезия.

Пивоварна Paulaner и досега се намира в центъра на Мюнхен и е важна причина градът да си присвои титлата "столица на бялата бира". Казвам "присвои", защото оригиналната идея за Weizen Bier не е на някой древен Herr Paulaner, a - както винаги - на прогресивното духовенство. Католическата църква при всичките си мракобесни периоди е дала на съвременното човечество някои много полезни неща, несвързани пряко с духовното израстване. Като банкирането и... бялата бира. За друго сега не се сещам, но и това стига. Средновековните италиански монаси в мрачните си алпийски манастири първи създали това жизнеутвърждаващо питие и го нарекли - тези поетични души - "течният хляб". Благословена изобретателност, породена от преките им нужди от храна и добро настроение по време на строгите пости. А споменатият Herr Paulaner пръв се е сетил да я маркетира, като щедро я предоставил на широката общественост срещу разумно заплащане.

И така стигнахме до днешен Мюнхен, който е най-популярен с епохалния бирен Oktoberfest. Това е събитие, за което ежегодно се пише и говори много, а то трябва просто да се види (и пие). Споменавам го, защото пивоварна Paulaner e сред основните спонсори (или беше основател?). Освен това, там наливат Paulaner Hefe-Weizen и искам да ви кажа, че нашето момиче е най-лично сред най-личните в цяла Германия и отвъд - тоест, най-популярната бяла бира на фестивала. Който я е опитал прясна-прясна, току-що доставена от пивоварната "отсреща", току-що налята в дълга изпотена халба, усещайки как първата хладна глътка се ражда изпод пяната като някаква прелестна Афродита, чийто смях бълбука и се плиска в замяната му глава, ще разбере... от две думи. Простете ми поредното поетично отклонение, но много се вълнувам от съвършенството. Особено щом ми е подръка. Поет рационалист значи. А не поет мечтател, нито абстинент.

Като знам какво правят хората заради сладката Paula... аз съм си добре. Познавам един маниак, който кара в жегата от Варна до София, без да пие нищо и щом си влезе вкъщи, първо изгълтва една ледена Weizen на екс, бълбукайки и ръмжейки нечленоразделно. Твърди, че не искал да разводнява това невероятно удоволствие, в неговия случай в буквалния смисъл, като пие дори вода. Следва и втора серия -  налива си още една бира прав, вдига я високо и я гледа втренчено, после си сяда като нормален човек и я изпива вече по-бавно. Някъде тогава дори е готов да ме почерпи и мен. Друг впечатляващ случай видях на морето - един възрастен немец с почтен вид, който, точно в десет сутринта, се яви на кръглия бар, и с вид на жрец дегустатор изпи ритуално две Paulaner Hefe-Weizen, без да се оглежда и без да говори с никого. После, с чувство за изпълнен дълг, се оттегли, вероятно в стаята си, за да изслуша невъзмутимо рапсодията за чук, резачка и чалга, която долита от ремонтната група на покрива. Както ме осветли барманът, повтаря тази процедура всяка сутрин. Разбирам го - той разчита на Pаulaner.
Може би знаете, че всички немски бири се произвеждат според един закон за пивопроизводството (German Reinheitsgebot Purity Law) от, забележете, 1516 г. Тоест, ако държите бирата ви да е такава, каквато трябва да бъде, пийте оригинална немска. Немците изобщо не се шегуват с качеството на един от основните символи на страната си - хубавата бира. Това е особено ценно на фона на глобализацията, която въпреки някои добри свои страни, и наред с другите си негативи, убива едно от изконните права на всеки уважаващ себе си потребител - правото да бъде уникален.