Прости ми Бакхус, сторих грях. Казват, че изповедта е добра за душата, затова идвам днес при теб с разкайващо се сърце. Сторих грях към някои вина и ценители и сега съм тук, за да призная, че съм сгрешил.
Знам, че винените писатели не допускат, че може понякога и да сгрешат. Но аз сгреших. Сгреших за совиньон блан. Мразех го. Наистина го ненавиждах. Преди време написах, че совиньон блан от Вашингтон е с толкова тревист вкус, че ако добавиш капка моторно масло в чашата си и затвориш очи, би се заклел, че току-що е минала моторна косачка за трева. Съжалявам за това (но все пак си беше истина по това време).
Промених си вкуса. Сега наистина харесвам този сорт. Харесвам го, защото на вкус не е като шардоне - това е двусмислен комплимент. Със совиньон блан поне получаваш аромат. Преимуществата са в букета и в това, че обикновено няма много дъб. Да, някои совиньони се докосват до бъчва, но тенденцията навсякъде е да се оставя така, без да се разваля с дъб.
Така че, когато поръчвам бяло вино в ресторант, не желая да давам много пари и искам да заложа на изпитано сухо вино с аромат вън от заблудата на производителите, че наситеният дъбов привкус подобрява всяко съдържание в бутилката, смятам, че никой не може да победи совиньон блана. Затова сега се извинявам, че някога не харесвах совиньон блан.
Днес вече съм във възторг от несъмненото качество на много вина от този сорт. Последно одобрението ми получи Dog Point от рек. 2004, който е, о, каква изненада, от новозеландския район Марлбъро. Досега, да си призная, това е най-добрият киви совиньон, който някога съм опитвал. Калифорнийският совиньон е нещо съвсем различно. Дори не мога да опиша богатството и сочността на почти всяка реколта совиньони от Spring Mountain в Напа вали, при това коренно различни от типа киви. След което идва и Brander Au Naturel Sauvignon Blanc, както и зашеметяващите совиньони на Westerley и двете от Санта Инес вали, и двете повече от чудесни.
*Мат Креймър е един от редовните сътрудници на списание Wine Spectator от 1985 насам.