Водата, получена в гроздовия сок от изстисканото грозде, е основният елемент във виното.

Алкохолът е вторият елемент и се получава по време на ферментацията, когато дрождите превръщат захарта в алкохол.

    - Вкус и усещане в устата

    Вината с високо съдържание на алкохол са мощни в устата и имат плътно тяло. Алкохолът може да придаде и усещане за сладост. При най-високото алкохолно съдържание (около 15%), може да предизвика усещане за парливост, подобно брендито, например.

Високото съдържание на алкохол ни показва, че плодът е бил много добре узрял при гроздобера. Това може още да означава и че гроздето е отгледано в по-топли райони, по време на горещо лято или пък е обрано много късно. Във всички случаи е свързано директно със захарния градус на гроздовия сок, от който е направено то.

Захарта във виното се получава от зряло грозде и (обикновено) се превръща в алкохол по време на ферментацията. Захарта, която остава, се нарича остатъчна захар.

    - Вкус и усещане в устата

    Вината с високо съдържание на остатъчна захар са пивки, имат сладникав вкус едновременно с мощно и плътно тяло. Често след отпиване на глътка от това вино в устата остава усещане за преситеност, напомнящо на английски бонбон (карамел с масло).

Гроздето, отгледано в топли райони, узрява повече и съответно съдържа по-голямо количество захари. От него се получава или по-сладко вино, или вино с по-високо алкохолно съдържание. На практика обаче винарите определят окончателното съдържание на захар в готовото вино. Повечето червени вина ферментират като сухи, т. е. съдържат съвсем малко или никаква захар. При бели вина се допускат малки количества остатъчна захар за разлика от десертните, при които захарта е значително повече.

Виното и храната по време на дегустация Храната променя усещането за виното. В редки случаи перфектното съчетание създава запомнящо се усещане. В още по-редки случаи усещането може също да е незабравимо, но вече става дума за неприятно усещане. Почти винаги обаче виното и храната вървят добре заедно и освен ако не отворите много специална бутилка за вечеря, няма смисъл да се тормозите за съчетаването. Правилата са ясни: вино с леко тяло върви добре с лека храна, а вино с плътно тяло подхожда с по-тежка храна. Ако сте на дегустация обаче, запазете хапките за след това. Единственото мезе, което се допуска по време на професионалната дегустация, е малко бял хляб, а в някои случаи и неутрално сирене (българският кашкавал "Витоша" върши добра работа). Белият хляб изчиства небцето, а белтъчната храна, каквато е кашкавалът, помага на стомаха.

Киселините идват от гроздето и представляват ключов компонент при всички вина. Трите основни типа киселини в гроздето са винената, ябълчената и лимонената.

    - Вкус и усещане в устата

    Киселините балансират съдържанието на алкохол и захари, като придават особено усещане за свежест. Но киселините могат да ви накарат и да сбръчкате уста, като да сте захапали лимон.
Техниките на винификация могат да променят усещането на киселините в устата. Някои вина преминават през малолактична ферментация, която превръща грубата ябълчена киселина в нежна и мека млечна киселина.
По-свежи (кисели) са вината, отгледани в хладен район или място, където нощните температури са ниски. Обратно, гроздето в по-топлите райони е с по-ниско съдържание на киселини.

Фенолите идват основно от ципата на червените сортове грозде и затова са важен компонент в червените вина. Те могат да бъдат открити и при някои бели вина, тъй като се съдържат в семките и чепките, както и в новите дъбови бъчви.

    - Вкус и усещане в устата

    Въпреки че често термините феноли и танини се използват като взаимнозаменяеми, танините представляват един от видовете феноли. Основните феноли са три вида и всеки един от тях допринася за характера на виното. Антоцианите са отговорни за цвета на всички червени вина, катехините придават горчивината, а танините - стипчивост. Горчивината и стипчивостта се развиват доста бавно в устата, но затова пък действието им е продължително. Те се усещат главно в края на глътката и понякога могат да изминат до 15 секунди, преди да затихнат.

Антоцианите са свързани с танините, така че, когато видите тъмночервено вино, можете да предположите, че то ще бъде и леко тръпчиво. Фенолните аромати или липсата им може да ни насочат към източника на тръпчивостта. Фенолите от гроздовата ципа, семките и чепката нямат аромат. За разлика от тях обаче фенолите, получени от дъбовите бъчви, могат да са с аромат на дърво, дим, ванилия или кокос. Концентрацията на феноли, заедно с цвета, горчивината и тръпчивостта намалява с течение на времето. С отлежаването през годините червените вина стават с по-леко тяло, с по-слабо наситен цвят, а тръпчивостта им намалява.

Вкусовите съставки идват от гроздето и процеса на винификация. Те придават аромати, които могат да напомнят за цитрусови или тропически плодове, дребни плодове без костилка, цветя, мармалад, ядки, карамел и множество други ухания. Сравнено с други видове храни, виното е невероятно комплексно.

Глицеринът представлява биопродукт на ферментацията. Все пак той рядко е достатъчно концентриран, за да придаде тяло на виното, но затова пък му придава лека сладост.

Минералите, които се съдържат в почвата, могат леко да допринесат за тялото на виното. Въпреки че минералите могат да се доловят в аромата и вкуса, връзката с почвата не е пряка. Виното от грозде, отгледано на варовита почва, няма да мирише на варовик, а глинестите почви няма да придадат глинест аромат на вино.

Солите във виното са под прага на чувствителността, но учените смятат, че те засилват вкуса му.