През късната есен на 2005 получих предложение от мой познат от Гърция да посетя избата на приятеля му Янис Бутарис. Съдейки по името, бях убеден, че отивам в една от избите на един от най-големите гръцки производители Boutari. Тръгнах със смесени чувства - не ми е любимото преживяване да ходя по големите изби. Много често при такива посещения се чувствам като турист, случайно попаднал в някаква винарска изба, където получавам тур от екскурзовод, опитвам две-три от най-евтините вина на избата и си тръгвам по живо по здраво с някой сувенир или бутилка вино от магазина на винарната.
Това, че имам среща с Янис Бутарис, ме навяваше на мисълта, че все пак ми предстои среща с професионалист, който ще ми покаже неща отвъд туристическата завеса. При предварителния ни разговор г-н Бутарис ме попита дали знам къде е избата и аз доста самонадеяно казах "да", мислейки си, че няма по-лесно нещо да се намери изба на Boutari. Когато пристигнах в избата на Boutari в Науса, звъннах по телефона на г-н Янис Бутарис, за да му кажа, че съм пред входа. Той беше изключително изненадан и каза, че също е на входа и не ме вижда.
Двайсетина минути по-късно вече бях където трябва - в сърцето на лозята Янакохори, където се намира Кир Яни, избата на Янис Бутарис. Имах невероятен късмет с времето - слънчево и доста топло за ноември - изключителна есенна картина - всички нюанси на жълтото и червеното по листата на лозите и небе като синия цвят в гръцкото знаме. Дали синьото в знамето на съседите не символизира небето, а не морето? Най-големият плюс беше, че срещата ми с Янис Бутарис и неговия син Стелиос беше навън, почти сред лозята.
Янис е член на видната винена династия Бутари и е кръстен на името на основателя на компанията. Янис и брат му Константинос се включват в семейния бизнес, като Константинос е привлечен от търговската му страна, а Янис започва да ръководи производството. През 60-те години купува без знанието на баща си Стелиос 50 хектара в Янакохори, огромен за тогавашните разбирания лозов масив в най-високата точка на апелацията Науса. Това разгневява баща му, който смята себе си за винопроизводител, а не за лозар. След това обаче от Boutari осъзнават, че за да се прави добро вино, най-добре е да имаш собствени лозя, и започват да купуват земя навсякъде в Гърция.
От средата на 60-те досега Янис Бутарис тотално преобразява Янакохори. В началото почти 100% от насажденията били ксиномавро. След това са засадени доста площи със сира, мерло, каберне совиньон, пино ноар, шардоне, алиготе. Днес лозето много внимателно и научно обосновано е разделено на 32 парцела. Освен ксиномавро, от който сорт в Янакохори в момента има пет различни клона, немалка част от масива е заета от мерло и сира. "Все пак нашата основна философия е да промотираме гръцките местни сортове, споделя г-н Бутарис. И това не е само наша, на избата философия, това е цялостна гръцка стратегия, която наричаме Гърция 2020. Това е и причината в крайна сметка сега в Янакохори да има главно ксиномавро, а от международните сортове - мерло и сира - двата сорта, които най-добре са се адаптирали към лозето."
"В голямата компания целите са различни - трябва да се продава на ниски и средни цени, а виното, което правим от тези лозя, няма как да се продава на тези цени." Днес Кир Яни е една от най-престижните изби на Гърция. Името на избата е избрано съвсем спонтанно. Братът на бабата на Янис, Бутарис Константинос, бил главният винар на Boutari, когато младият Янис започвал да работи в семейната изба също като технолог. "В Гърция кир означава и нещо като майстор, продължава г-н Бутарис. Братът на баба ми беше кир Костаки и след като почина, аз поех неговите функции и всички започнаха да ми викат кир Яни. Когато основах собствената си изба, това съвсем естествено стана нейното име."
Настоящият екип на Кир Яни е впечатляващ на всички нива и включва много млади хора, работещи над следдипломните си квалификации по лозарство или енология. Първите вина от ерата Кир Яни са реколта 1996, а от 2000 вината се правят от Михалис Бутарис, синът на Янис, получил образованието си в Калифорнийския университет Davies. Братът на Михалис, Стелиос, който се занимава с търговските въпроси, е работил във водещи винарни в Европа и САЩ.
Интересен е контекстът на вината на Янис Бутарис. Янакохори се намира в апелацията Науса OPAP. Това е второто ниво в гръцката структура на апелациите след OPE (френското АОС, испанското DOCa, италианското DOCG). Науса се намира в Иматия, която е част от централна Македония. Град Науса е на двайсетина километра северозападно от главния град на Иматия - Верия. Указанието за качество Науса OPAP се разпростира над девет селища, включително Науса. Надморската височина е 180 - 400 м, а почвите се характеризират с участъци от варовик, льос, пясък и глина. Климатът е по-хладен в сравнение с по-ниските части на Иматия. Заради северните ветрове, които често предизвикват пролетна слана, лозарите се стремят да разполагат масивите си в закътани зони, обикновено с югоизточно изложение. С Науса OPAP се отъждествява само с един сорт грозде - ксиномавро. Това е районът, където сортът вирее най-добре и където се произвеждат едни от най-хубавите вина от него. Гроздоберът в Науса започва в края на септември и продължава около три седмици.
Производствената граница, определена от указанието OPAP, е 70 хектолитра на хектар, но производителите, които държат на качеството, сред които на първо място е Кир-Яни, не могат да си позволят повече от половината от разрешеното количество. Заради силно таниновата структура на виното, цвета и липсата на ярко изразени плодови аромати във вкуса, ксиномаврото от Науса може да се сравни с небиолото или с бароло, ако говорим в категории, свързани с произхода. Според Константинос Лазарикис, първия гръцки MW (Master of wine), "ако е направено добре, Науса е едно от най-добрите гръцки вина, което притежава невероятна дълбочина, изумителна комплексност и по всяка вероятност най-дългия потенциал за стареене от всички сухи гръцки вина".
Друга прилика с бароло - както и в славния италиански район, вината Науса се предлагат в по-традиционен и по-съвременен стил. Средното тяло, по-слабият плодов аромат и високите танини и киселини са характерни за традиционния стил, а опитите за по-модерна Науса са с по-плътно тяло и по-ниска киселинност и по-мек танинов вкус.
С Янис и Стелиос Бутарис опитахме текущите реколти от всичките им вина. Те разделят вината си на 3 категории - Estate blends (купажи на имението), Winemaker selections (селекцията на винаря) и Single vineyards (отделни лозя). От първата категория е Ramnista, 100% ксиномавро, науса OPAP - едно вино, отлежавало в нови бъчви, в което пикантността, черните плодове и минералните нотки са в пълна хармония, едно съвременно като стил вино, но направено с намигване към традиционната науса. Yianakohori, другото вино от серията, е от по-долната качествена категория Vin de Pays d' Imathia - купаж от ксиномавро и мерло. Както отбелязва Стелиос Бутарис, "в повечето случаи вината в по-долната категория на апелацията надминават по качество тези от по-горната. Свободата, която имат винарите, когато правят вина от т.нар. vin de pays, им позволява експерименти, повече техники, използване на повече сортове, което в крайна сметка води до забележителни резултати". И тук, както и в Италия и категорията IGT, в много от случаите това са най-престижните вина на избата.
Тук е моментът да отбележа, че Кир Яни имат и втора изба във Флорина, близко до границата с Република Македония, където Янис Бутарис има насаждения от бели сортове - шардоне, совиньон, гевюрцтраминер, както и местният родитис. Samaropetra е бял купаж от родитис, совиньон блан и гевюрцтраминер. Около Флорина "Кир Яни" имат и ксиномавро за розето Akakies (Amyndeon OPAP) и Paranga купаж от ксиномавро и мерло. Последните три вина са от серията Winemaker selections.
Гордостта на Кир Яни са вината от серията Single vineyard - шардоне, совиньон блан, мерло, сира и ксиномавро. Белите са от лозята във Флорина. Ксиномаврото, единственото OPAP в серията, сравнено с Ramnista, е по-концентрирано и с по-заоблени танини. Това вино заедно с мерлото и сирата е тежката артилерия на Кир Яни. Те са съчетали в себе си вековните традиции на винопроизводство в Северна Гърция и модерните виждания за виното на Янис Бутарис и неговите синове.