В този брой рубриката "Новите лица" представя една много интересна личност - Любомир Канов. Психиатър по професия и винар по душа, през 2002 той за пръв път представи свое вино от собствени лозя. Веднага след това се разшумя около името му. По-любопитното в рубриката ни в този брой е, че интервюто с него бе взето на друг континент.

От шест години Любомир Канов прави вино в село Комощица близо до Лом. Живее на два континента - Европа и Америка, има две професии - психиатър и винопроизводител, две любови - семейството му и България, две страсти - виното и думите. Книгата му "Между двете хемисфери" се превърна в хит и не се намира вече в книжарниците, а вината "Кановвинярд" от рек. 2003, са спечелили пет бронзови медала в международното състезание Eastern Wine Competition за една година в Съединените щати. Не отдавна каберне совиньон резерва, рек. 2003 спечели също и сребърен медал в дегустацията на The Beverage Testing Institute в Чикаго.

Дългогодишната работа като психиатър го е превърнала в умел събеседник, който от интервюиран може внезапно да се превърне в интервюиращ. Така ме накара да споделя отдавна неспомняни и неразказвани случки от моето детство. Но темата на това интервю е само виното.
                                               
Колко са бронзовите ти медали в Щатите за 2005 г.?
Засега са пет.

Явно имаш още амбиции?
Ние искаме да представим вината и за точкуване в някои от по-валидните системи като Wine spectator или на Робърт Паркър, за да се ориентираме къде стоим. Специално ни интересува обратната връзка с ценителите - в кое отношение да се концентрираме и да се подобрим.

Вината ви са продадени, но за теб това не е достатъчно. Искате експертно мнение, за да ги усъвършенствате. Това означава ли, че и ти самият се усъвършенстваш и знаеш все повече и повече за вино и виноправене, отколкото когато започна?
Да. Аз тръгнах от презумпцията, от фантазията, че не може България да не произвежда абсолютно елитно вино, защото всички условия като климат и като даденост са налице. От друга страна, имах амбицията да покажа, че и в Северозападна България стават много добри вина. Може би в някои отношения и по-добри от Южна България - противно на разпространените "легенди и митологии" между винарите, че в Северна България не става добро вино. Мерлата в Южна България би трябвало да са по-интересни, но мерлото, което произведохме тази година, доказва, че става чудесно.

Ти си градско чедо. Знаеш ли как се прави вино, как се гледа лозе?
Аз мисля, че хората в нашите села не знаят как се прави лозе. Парадоксално животът на село не е достатъчен, за да отглеждаш лозе по модерен начин. Не че хората си нямат по половин декар лозе, което се гледа по старовремски и правят вино по технология от ХVІІ век - включително слагане на отел, което е дивата лоза vitis labrusca. Специалистите знаят, че от нея не става вино. Съвременното виноправене изисква много знание. Във Франция е взело седемдесет поколения да се създадат най-елитните сортове грозде в света. Не че българските автохтонни сортове като мавруд, донякъде широка мелнишка лоза и даже гъмза са лоши, но елитните типове грозде, елитните вина са все пак във Франция - развитата винарска част на Европа. Това е стандартът. И в тоя смисъл селският опит в българските условия по-скоро ни отдалечава от модерното виноправене, грижа за лозето и дори традицията на употреба на вино. Спомням си, така да се каже, варварски навици да се пие вино със захар и лимонада.

Колко декара е лозето ви и какви сортове отглеждате?
Сто декара - предимно каберне совиньон - 60%, 25% пино ноар и 15% мерло. Мерлото е най-малко заради по-студения климат и трудностите по отглеждането му през зимата. Пино ноар пък е уникален сорт за България - засега не много развиван и не много познат. В Румъния, която е доста по на север и с по-студен климат от България, става много добро пино ноар. "Винекс Славянци" направиха преди две години доста прилично пино ноар и мисля, че е единственото преди нас.

Прилича ли вашето пино ноар на вече познатите - тези от Бургундия, Нова Зеландия, Калифорния или тези от Орегон?
Мисля, че е близо до френските - в добрите години, когато има достатъчно слънце. Новозеландските са по-бледи. В Орегон става чудесно пино, но то е в стил "нов свят" и нюансите на ароматите са по-различни. Нашето пино наред с класическите нюанси на череша, има и нюанс на шоколад и на черни и червени горски плодове. Има дълъг послевкус и ако продължава да се развива така, ще бъде изключително пино ноар.

Какви са ти намеренията по отношение дъб - пино ноар?
Абсолютно трябва дъб.

В какъв срок?
Пет месеца. Използвам български дъб, защото ми се струва, че ако човек прави българско вино, трябва максимално да използва всичко - тероара, включително и нашия дъб, който е доста добър, когато е обработен добре. Концепцията ни е да използваме нов дъб за каберне совиньон и мерло, а второгодишен и даже третогодишен за пино, за да се избегне надделяване на дъба над пиното. Разбира се, това е обект на постоянно тестване и мислене какво трябва да се направи.

Реституирането на лозето ли беше решаващо да се занимаваш с вино?
Да. Земята я имахме.

Какви сортове е имало на тези земи?
Това, за което съм чувал, е афузали - болгар, имало е сензо, памид със сигурност, хамбургски мискет и ,предполагам, известно количество гъмза. Отел винаги се е садил там. Но тези лозя бяха изкоренени по-късно. Както казвате в една статия, "не случихме и на поробител, и на освободител". Това, което би могло да бъде, окончателно е съсипано по времето на социализма и сега трябва да се започне отначало.

С нови посадки?
Всички са нови - от Италия, но са френски сортове с клонална подборка на такива, които се съчетават много добре помежду си. За консултант ползвах съветите на един професор от Италия. 1999 г. засадихме първите лозя, 2003 излязоха първите вина. Минахме през трудности от всякакъв вид и те никога не свършват, но и резултатите полека-лека се появяват.

Пет бронзови медала в Съединените щати за 2005 г. с вината от първата реколта - не бих казала, че това е полека-лека. Всичко върви идеално. Да очакваме ли шест медала за 2006?
Да, със сигурност (смее се). Започваме да налагаме на пазара реколта 2004, която включва и първото ни пино ноар, а каберне совиньон 2004 резерва ще излезе през февруари. Ще участваме на някои български конкурси и изложения, а също така имаме планове за показване и дистрибуция на вината в Америка.

Как става дистрибуцията? Ти ли си дистрибутор или ползваш услугите на друга фирма?
В Америка се изискват отделни лицензи за импортиране, дистрибутиране, склад и продажба. Аз нямам такива лицензи и ползвам фирма - Black sea import, която има и заведения в Куинс в Ню Йорк с предимно български вина.

Колко бутилки са продадени досега?
Около 15 000 бутилки. Виното, което внесох в Америка, е доста впечатляващо за мнозина - както показват и петте медала. Това са Los Angeles Fair, San Francisco, Eastern Sea Bord, което включва огромен пазар, след това дойде вест от Indianapolis - Indy - едно много престижно изложение, и последното, което е едно от най-големите - Atlanta.

Ти си психиатър, професия, която отнема цялото съзнание, пишеш книги и същевременно правиш вино. Какво е виното за теб - почивка или целенасочени усилия в тази дейност?
Засега е повече усилия, отколкото почивка, но също мечта, цел, гордост и запълване на един кръговрат на живота. Един от първите спомени от моето детство е по време на гроздобер. Спомням си, че бях оставен между редовете от лози в нещо като люлка или кошница. Пред погледа ми имаше огромен грозд с продълговати кехлибарени зърна, зад който слънцето грееше и го правеше почти прозрачен. Аз се протегнах и успях да си откъсна едно зърно. Работих като психиатър вече доста години и в България и в Америка. Идва момент в живота на всеки, когато  се пита "а какво после, какво оттук нататък". Това са годините, когато човек започва да се уморява и да работи по-малко и, така да се каже, да отива към залез. Считам, че е добре и здравословно в такъв момент да се прогнозира животът по някакъв друг начин или да се смени пистата, по която се движи.

Пистата, в която аз се движих вече тридесет и няколко години, започва да изглежда все по-еднообразна и унила. Не възприемам като валидна перспективата да практикувам и да стоя в Америка до края на земните си дни. Затова избрах живот "между двете хемисфери", между двата континента - практикуване като психиатър, с може би леко намаляване на темпото, и правене на вино в България, което аз свързвам с един по-природен живот, живот в стила на лозята, на имението… Ако даде Бог успех и лозето докаже качествата си, а виното докаже своя потенциал, това ще доведе до изграждане и на някаква база за живеене на лозето. С това ще дам и възможност на сина ми, който е роден в Америка, да получи идентитет като българин и да научи добре български език.

Как практически постигаш живеене на два континента?
Стремя се да прекарвам един месец тук и един месец там.

С какво ти помогна спечелването на програма САПАРД?
Със средствата от програмата засадихме 60 декара лозя и купихме италиански машини за обработване. Но САПАРД е доста бюрократична система и има много допълнителни разходи, за да кандидатстваш и да получиш пари по нея.

Като човек, който не живее постоянно в България и вижда нещата от дистанция, можеш ли да кажеш кои са основните проблеми и недостатъци на българското вино и кое в последно време върви в правилна посока?
Един общ културален фактор е липсата на винена култура. България се смята за страна с ракиена култура. Общо взето, всичко върви на обратно. С храната първо се пие ракия, след това вино, което убива целия му вкус. Други фактори, за които знам - може би повърхностно, са недобросъвестност в приватизацията на големи изби в годините на прехода, опити за продаване на негодно, фалшифицирано вино и оттам загуба на доверие и главоломно падане на имиджа на българското вино на чуждия пазар, навлизане на хора с гангстерски манталитет и липса на концепция във винарския бизнес.

Това за радост се променя и вече има професионално менажирани големи изби, които разбират, че трябва да садят свои лозя, за да повишат качеството на виното. Тръгва се в правилната посока, но тези белези от години на лош мениджмънт и бандитски манталитет са оставили следа. Това е жалко, защото преди това България имаше репутация на страна с евтино, но добро вино в Англия, в Германия, в Скандинавия. Наред с големите изби, които произвеждат масови, но качествени вина, истинското ударение трябва да бъде върху малки количества тероарни вина със сериозно изследване на особеностите на локалния климат, подходящите сортове и много добра винификация и хигиена, изобщо грижа към нещата. Защото всички дадености от Господ са тук - слънцето, климатът, почвите, сезоните. Остава само хората да използват опита, натрупан от другите страни, и да се опитат да сложат България на картата на световните вина, където тя заслужава да бъде. Нашата страна изцяло влиза в зоната на винопроизводството - една от малкото с така благословени условия за вино. За мен България цялата е едно огромно лозе. Остава само да се засади. Ние не можем да произвеждаме пшеница, както Канада и Русия, или царевица например. Сравненията са излишни.

Българинът наред с многото си недостатъци има и много добри качества, едно от които е, че е много схватлив и много бързо се ориентира, бързо учи. Ние не сме народ, който не внимава, не гледа и не се поучава. Обичаме да сравняваме и бързо приемаме това, което е прогресивно и би могло да ни изведе напред. Така че при добри закони и стимулация от страна на държавата винарският бизнес би могъл да се развие много добре.

А как си представяш един български филм за виното, който би предизвикал интерес в Щатите?
Мисля, че това трябва да бъде филм, който да покаже красотата на българската природа, защото такава природа ражда и красиво вино. Виждам един ведър филм, свързан с българската храна, с българската кухня и веселие, с българската душевност, юначност, хайдушки печени агнета и песни за вино - цветен, пълнокръвен, даже хедонистичен филм, може би завършващ с някакви конкурси, отзиви за вино, сомелиерски момент… Наистина един филм много би помогнал за популяризирането на българското вино в Америка.