Миролио - това име като ехо се повтаряше от уста на уста из винарските кръгове у нас повече от две години без особена яснота кой стои зад него и за какво иде реч. След толкова време най-после завесата се повдигна и зад нея се показа новото лице в българското вино - Едоардо Миролио.

Както подсказва фамилията му, той е италианец, а по предварителна информация знаехме, че е известен в бизнеса с текстил, където след промените през 1989 година влага сериозни инвестиции у нас. Наглед съвсем обикновен човек, първоначално нищо не ни подготви за твърдостта на характера му, която си пролича буквално в първите минути на нашия разговор.
Със сериозно изражение той започва разказа си и разбираме, че е роден в един от най-северните райони на Италия - Пиемонт.

Родният му град - Алба, се намира в непосредствена близост до двете емблематични за всеки ценител имена - Бароло и Барбареско. Тоест влечението му към виното и добрата храна е нещо съвършено естествено. Самият град Алба е също интересно място. Той е сред немалкото италиански градове със силно развит кулинарен туризъм, а Пиемонт е прочут с добрите си червени и пенливи бели вина далеч отвъд италианската граница.

Макар основният бизнес на Миролио да е текстилът, той добре познава и винарството, защото от близо 30 години е съсобственик заедно със зет си в семейната им изба Tenuta Caretta. Опитът му е доста богат и по отношение на виното. Заявява, че добро вино става само от собствени лозя и затова е решил да купи земята около Еленово, където се намира българската му изба. Тя пък от своя страна впечатлява с футуристична архитектура и мащаб.

"В Италия правим вино единствено от наши собствени лозя, които са на площ от 700 дка в най-добрите места на Бароло, Барбареско и в Пиобези", започва разказа си той, "правим небиоло д'Алба и долчето д'Алба, като общо производството ни е около половин милион бутилки топвина. Изнасяме ги из целия свят".

На въпроса ни защо е избрал да инвестира в България получихме напълно логичен и подкрепен с железни факти отговор: "От 28 години пътувам редовно до България и реших да направя нещо, което още не съществува тук. В моя район в Италия избите и фермерските къщи се намират сред лозята, докато в България имате села и отделно земи, които са извън тях. Казахме си, че може да опитаме с нашата формула и тук. Всъщност, става дума за френския тип "шато", където избата и имението са сред лозята. Няколко години ни бяха нужни, за да намерим подходящото място и избрахме Еленово. През последните шест години купувахме редовно малки терени и в момента имаме 11 000 дка. Смятам да произвеждам малко количество - до 1 милион бутилки.

Разбира се, аз нямаше да дойда тук само за да правя вино. Причината да съм в България е свързана с текстила, който е моят живот, истинският ми бизнес, но това е страна с призвание за виното и затова реших да инвестирам и в него.

Познавам България много добре вече 28 години, през които съм имал и имам отлични отношения с текстилни фирми. В Италия също имам текстилна фабрика и както вече казах, работя с България от много години. През 1984 създадохме "Миролио България", а след промените през 1989 решихме да инвестираме в текстила."

Формулата Chateau очевидно е успешна не само във Франция и Италия, но вече се налага все повече и тук, защото по наши наблюдения всички съвременни изби се строят именно така - винарна и наоколо лозя. Спомнете си "Шато де Вал", "Загрей" и "Беса Валей"... "Самото споменаване на термина "шато" повече се свързва с аристокрацията и благороднически произход", смята Едоардо Миролио, "ние не се възприемаме като благородниците на региона, а като обикновени буржоазни предприемачи. Затова в бъдеще ще избягвам да използвам думата "шато". Не бих казал от друга страна, че сме и супермодерно предприятие. Просто земеделската работа и правенето на вино са свързани."

Наистина това е любопитен подход към правенето на вино. По-интересно е обаче, че противно на очакванията, там няма да намерите обичайните заподозрени - мерло, каберне или памид. От най-масовите сортове у нас в лозята на Миролио ще срещнете само мавруд. Той казва, че е впечатлен от него и смята, че ще се получат много добри резултати в бъдеще. В интерес на истината, когато пътувахме към Еленово, предполагахме, че ще открием добре гледани лозя и вероятно ще ни изненадат с вина от типичните за Пиемонт сортове като барбера и небиоло. За първото се оказахме прави. Лозята, строени около пътя, са като по конец. Личи си грижата за всеки декар. Оказа се, че една част от тях са засадени не с какво да е, а с пино ноар - типичен за Бургундия, а не за Италия сорт. Ето какво ни обясни Едоардо:

"Засадих пино ноар по няколко причини. Първо досега в България го нямаше, а това е много важна причина. Второ, защото за нас представлява предизвикателство да работим с един от най-трудните сортове. И трето, защото сериозна част от нашия проект е свързана с производството на висококачествени пенливи вина, каквито липсват у нас. Аз съм убеден, че с помощта именно на пино ноар ще направим много добри пенливи вина по класическата технология.

Мисля, че това пино ноар, което се предлагаше досега на вашия пазар, не е добър пример. България не е особено гореща страна, но има много лозя, засадени с каберне совиньон, на места, където статистически погледнато не би трябвало да се очаква пълно зреене. Вярно е, че там където сме се настанили, е относително топло в сравнение с други райони на страната. Около Еленово има сравнително хладни нощи, които се надяваме да допринесат за добрия аромат на нашето пино ноар. Този сорт се нуждае от топли дни и хладни нощи. И не на последно място сред причините да избера пино ноар за избата тук е, че аз лично страшно го харесвам. Разбира се, той ще заема едва 10% от общата площ с лозя."

От агронома на Миролио Красимир Михайлов разбираме, че в тези 10% пино ноар влизат 10 различни клона на сорта, които да им осигурят различни нива на вкуса, различен характер и дори съвършено различни аромати за крайните купажи и за пенливите вина. (За последните, които все още са в проект, в момента чакат да пристигне пресата, директен внос от Шампан).
Красимир допълва, че са избирали най-слабо плодородните земи в областта за суперпремиумните вина, за да им осигурят силно изявен характер. В най-плодородните места решават да засадят бели винени сортове.

Впрочем на първото си представяне пред българска публика компанията избра да покаже нещо наистина ново за България - бяло вино от червено грозде. Blanc de noir е интересно бяло сухо вино, произведено от пино ноар и наистина притежава някои специфични ароматни характеристики на сорта, съчетани с типичните за бялото свежест и плодовост. Марияна Илчева е майсторът в избата. Тя работи главно под напътствията на италиански консултант-винари, с помощта на супермодерна апаратура, скъпа лаборатория и не на последно място - с френски и италиански дъб. Според нея целта не е да направят перфектното вино, а вино с характер.

"Никой не може да определи кое е най-доброто вино. Всяко има свой облик и характер. За да бъде едно вино добро обаче, то трябва да има много клонове", казва Марияна. "Първият залог е изборът на клон. Такъв е принципът на всяко вино направено в дадена изба. Избираш определен тероар, определени сортове и клонове, за да се получи точно определен краен продукт. Той може да бъде отличен, добър или лош, но при всяко положение ще бъде отражение на земята и на хората, които са го сътворили с двете си ръце", завършва тя.

"За виното не може да се говори като за промишлен продукт тъй като не е стандартизиран", продължава Едоардо. "През следващите години нашето вино ще представя точно определен тероар, който е тук в това село, в това имение. Надяваме се, че ще направим един отличен продукт, който във всички случаи ще бъде уникален. Никога не може да се каже всичко и да се направи окончателно заключение за виното. Разбира се, надявам се в близките години Едоардо Миролио в Еленово да стане като Romanée Conti. Това е в рамките на шегата, защото един декар в Romanée Conti струва десет пъти колкото моите 11 000..."

Както повечето инвеститори, той е силно убеден в потенциала на вътрешния ни пазар и смята, че България е едно от малкото места, където хората днес са готови да плащат малко повече за добро вино. Азбуката и езикът според него са основната пречка, която спира много чужденци да дойдат тук.

Вината на Миролио ще се появят на пазара в две линии. Едната ще бъде Edoardo Miroglio, която ще бъде на върха на пазара. Втората ще се нарича "Сент Илия", по името на хълма в Еленово, където се намират по-голямата част от масивите. Edoardo Miroglio ще се предлага на цени от 8 до 50 лева, а втората - от 4 до 15 лева.

Животът на предприемчивия италианец най-вече е свързан с неговия бизнес и макар да се определя през смях като "гаден шеф", казва, че обича да пътува, да гледа филми (последният, който го е впечатлил е "Момиче за един милион долара") и когато е възможно да прекарва повече време със семейството си в Италия. Твърдо е убеден, че България отдавна се намира в Европа и след присъединяването ни към ЕС доста неща във винената индустрия ще се променят.

Като пожелание за довиждане той ни каза, че най-много от всичко се надява да предложи на българите по-добър продукт от това, което са пили досега, и то на разумна цена.