Всички сме наясно с цените на вината... Знаем, че има вина, които се предлагат за цена на литър минерална вода и разумният човек си прави изводите дали това е възможно и дали въобще това е истинско вино. Но наистина до каква степен цената се явява показател за истинското качество?

Дали по-скъпите вина задължително са по-добри от евтините? И има ли място в света, откъдето виното пристига винаги с отлично качество и на добра цена? Мисля в този материал - амбициозно от моя страна - да отговоря на тези и други въпроси.

Наистина често ме питат дали високите цени на вината определят задължително тяхното високо качество и съответно често ми се налага да влизам в спор за това, че невинаги цената е надежден източник на информация дали една бутилка вино ще ви достави очакваното удоволствие. В повечето винени магазини голяма част от добрите оферти са за незабавна консумация. Най-скъпите вина съответно, изглежда, са тези, които самите собственици смятат за великолепни произведения на изкуството или, погледнато от по-прагматичен ъгъл, вина, които са направени с потенциал да отлежават. Дори да допуснем, че много от тези бутилки отлежават необходимото време, пак не е много сигурно, че си струва да платите изключителна цена, за да отворите тапата на някоя от тях, смъкната директно от рафта. На практика вие плащате повече за това, че теоретически преди доста време виното може би е имало потенциал да се превърне в по-вълнуваща напитка. Но се оказва, че бутилирани млади, с доста дъб и танини, тези вина невинаги са удоволствие за сетивата, в сравнение с много по-евтините, млади и плодови напитки на същия производител.

Често се улавям да казвам на тепърва прохождащите ценители на виното, че колкото е по-скъпо виното в магазина, толкова по-дълго трябва да чакате, за да го отворите - с изключение на, да кажем, шампанско и някои скъпи бели от вионие и совиньон блан, които, с много малко изключения, са отлични за пиене в момента, в който се появят на рафта.

Но да предположим, че поставим въпроса кога да се пие една бутилка, която сме закупили току-що, и да предположим, че винаги уцелваме точния момент за отварянето й. Тогава пак ще попитам - трябва ли винаги виното да е скъпо, за да е добро. И отново ще отговоря - не, разбира се. Повечето производители чувстват нуждата от маркетингови съображения, а не от нещо друго, да предлагат различни вина в различните ценови групи. Наблюдава се тенденция по-скъпите вина непременно да означават на езика на винаря по-дълга мацерация и повече нов дъб, което не е лошо, стига плодът да успее да устои. За съжаление все по-често ми се случва да не мога да открия основния плод заради прекомерната екстракция и танини от дъба.

Така че по-евтините, по-малко гримирани с дъб вина често могат да се окажат по-добри за пиене, с по-добър баланс, отколкото нарочените за топвина на някоя изба. И това наблюдение е валидно точно толкова за червените, колкото и за белите вина.

Забелязала съм също, че по-скъпите вина обикновено ги наливат и в по-тежки, съответно по-скъпи бутилки с по-дълги и луксозни коркови тапи. Но докато разликата в цените на обикновените бутилки и нормалните коркови тапи, купени на едро, са някакви стотинки, на рафта сумата се удесеторява.

И още нещо - много често цената на дребно няма нищо общо с производствените разходи, а се формира само от идеята за "позициониране на марката" в съответния ценови клас (повярвайте ми, не искам да плащам за някакви мъгляви концепции), както разбира се, и от вечния пазарен механизъм търсене-предлагане.

В съвременния пазар на вино нищо не покачва цената така главоломно, както някоя висока и значима оценка, която автоматически вдига търсенето и предизвиква инфлация. Повечето ценители смятат, че ако една бутилка има космическа цена, тя със сигурност е много рядка. Само че не винаги случаят е такъв. Да вземем най-известните и скъпи оферти от Бордо, т. нар. първи вина. Годишната продукция на grand vin в Chateau Mouton Rotschild например често надвишава 25 000 кашона (по 12 бутилки). Не можем да не се възхитим на подобно финансово достижение. Има и други, разбира се, в това число и някои икони на съвременното винарство, които се оказват много по-широко разпространени въпреки трицифрените им цени, отколкото някои колекционери си представят. Да кажем, RunRig 2002 на Torbreck от много стари лозя с шираз в Бароса, в настоящия момент, в който пиша този материал, може да бъде открито в 100 различни винени магазина из целия свят (според търсачката <www.winesearcher.com>). И все така поддържа цена от 350 долара за бутилка в Park Avenue Liquor в Ню Йорк.

Междувременно талантливият винар Дейвид Пауъл направи друго едно червено от Бароса и го предложи на веригата Marks & Spencer. Марананга гренаш & шираз & мурведър, рек. 2003 (с цена под 20 долара) е топло, разкошно вино, в което има плод и на 80-годишни лозя, според супердискретния етикет, в който, като имате предвид обсесията на Marks & Spencer да презентират собствените си марки и етикети, съвсем между другото е спомената връзката с Torbreck. По мое мнение от двете вина по-евтиното е далеч по-привлекателната и интелигентна покупка, тоест пак заставам зад становището, че цената няма директна връзка с качеството.

Ценообразуването много често е дело на маркетолозите. Добър пример за това са т.нар. двойки - червено и бяло вино от една и съща марка, обикновено червеното е с година-две по-старо. Често цената им е съвсем еднаква, а при всички случаи червеното е с малко по-скъпо винифициране заради технология и дъб. В такъв случай съветът ми е да купите червеното, защото правите по-изгодна сделка.

След това има и други - външни, фактори, които се отразяват на цената. Пример: промените във фиксинга на основните валути или на валутата на страната, от която идва виното. Дълго време южноафриканските вина бяха сравнително евтини заради техния ранд, а вината от САЩ стояха горе-долу скъпи по европейските рафтове, докато доларът беше стабилен към еврото и паунда. Мощният австралийски износ също беше ударен от колебанията във валутните фиксинги. И не на последно място - субсидиите, които някои европейски държави получават във винарството и благодарение на които много от по-обикновените френски, италиански или испански вина остават изключително, и според някои несправедливо, евтини.

Разбира се, че винаги си струва да похарчите състояние за едно добро вино, но, моля ви, дръжте си очите (и небцето) отворени на четири.

Повече за виното можете да прочетете на: <www.jancisrobinson.com>