Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Ники Боруков е едно от най-приятните изключения, което някак изпъква на иначе сивкавия фон на българското ресторантьорство. Защото, за да превърнеш един ресторант, разположен в индустриалната зона на Пловдив, в храм на кулинарията, се иска нещо повече от умение да готвиш. Може би точните думи тук са страст и упоритост. При това в големи дози. Ники е самоук, никога не е учил готварство в школа. Всичко се случва много случайно, в казармата, където го разпределят в кухнята и там той открива истинското си призвание. После готви в първия италиански ресторант в Пловдив и научава основата от неговия собственик - италианеца Рафаеле. Следва четене на много книги, после няколко други ресторанта, за да попадне най-накрая във "Фадо", където той е практически всичко - и готвач, и доставчик, и мениджър. Ники Боруков споделя, че всеки ден ходи на пазара, за да си избира сам продуктите, а с клиентите си е на "ти", като в едно голямо семейство. От известно време той е член и на Българската асоциация на професионалните готвачи.
Поканихме на разговор трима утвърдени пловдивски ресторантьори: Иво Проданов - собственик на "Хемингуей" и "Скадарлия", Николай Боруков - мениджър и шеф-готвач на "Фадо" и Георги Ташев - собственик на "Хеброс", който стана и наш домакин. Те споделиха пред нас своите виждания за състоянието на ресторантите и кулинарията в своя град, както и за вкусовете на публиката. Изразихме някои негативни впечатления от средното ниво на храната в заведенията, а също и недоумението ни от оскъдицата на добри ресторанти в такова изключително място като Стария град. И мнението, че класните ресторанти в Пловдив са наистина твърде малко. Все пак това е град на панаири, бизнесът се развива и идват все повече чужденци. А има и богати пловдивчани, които пътуват.
Какво е общото между Hyatt, InterContinental, Le Meridien, Relais & Châteaux, Marriott и Sun International? Това, че в ресторантите на тези прочути хотелиерски вериги е работил белгийският готвач Патрик Вербрюге, който в момента е екзекютив шеф на Кемпински в Златни пясъци. Разговорът с човек като него може да бъде сравнен с докосването до една жива енциклопедия. Няма да е пресилено, ако кажем, че Патрик Вербрюге е обиколил кажи-речи целия свят и притежава умението да се отнася с уважение и по изключително човешки начин към хората около себе си. Работил е с представители на най-различни култури, но винаги е бил верен последовател на класическата френска кулинарна традиция и не се разделя с готварската книга на Огюст Ескофие, превърнала се в истинска реликва заради многото пожелания и посвещения, изписани по нея от прочути личности, с които се е срещал. Патрик Вербрюге, който е амбасадор на «Ордена на 33-мата белгийски готвачи» (Ordre des 33 Maîtres-Queux de Belgique) и е носител на кралско отличие за заслуги, бе така любезен и отдели време за среща с екипа на "Бакхус".
по материали от специализирания печат и интернет страницата www.elbulli.com
В центъра на Рим, около площад Campo dei Fiori кварталният дух е непокътнат. Хората се познават, пият кафе навън по любимите си кафенета и две-три поколения от едно семейство купуват хляб от една и съща фурна... Roscioli - от името на една от най-старите фурни в Италия не само ти замирисва на току-що изпечен хляб. Roscioli е и синоним на най-доброто от великата традиция и култура на хранене в една от люлките на средиземноморската цивилизация. Защото Алесандро Рошоли, освен наследник заедно с брат си и сестра си на старата фурна Roscioli, е и собственик на един от онези магазини за най-качествени сирена, прошуто и вина, в които храната и виното са като редки бижута. И ресторант, пак там, в магазина, който е отправна точка в кулинарията не само на Вечния град, ами на цяла Италия - интересно и нестандартно място, където може да се опитат невероятни ястия и вина. Срещнахме се с г-н Рошоли в La Capannina, където той гостуваше на главния мениджър, г-жа Жана Банкова и консултираше екипа на ресторантите относно печенето на хляб. Показаха ми току-що изпечен pane caserecho (домашен хляб): голям, кръгъл, с примамливо напукана кора - такъв хляб е добре да се държи далеч от очите на диетиците.
Лалета, вятърни мелници, канали, сабо и разбира се, сирене - символи на старата европейска Холандия, страна с характер, с история и с много поводи за гордост. Гаудата е без съмнение сред най-достойните такива поводи. Защото и гауда е сирене с характер, а и с богата история. Земя като тази на Холандия, която е отвоювана от морето, с така плодородна почва и солен въздух, е прекрасна за производство на мляко и млечни продукти. Холандия произвежда общо над 655 хиляди тона сирене годишно, от които се изнасят над 500 хиляди. А на гауда се падат 60% от общото производството на сирена в Холандия.
Шестима шеф-готвачи от Европа, всички те с по три звезди от Мишлен, се бяха събрали в средата на февруари в Банкок, за да приготвят изключителна вечеря в Mezzaluna, прочутия ресторант на покрива на State Tower Building. Французите Ален Соливерес, Антоан Вестерман, Жан-Мишел Лорен, Марк Мено, германецът Хайнц Винклер и италианката Ани Феолде приготвиха 10 ястия за 40 любители на изтънчения вкус, дошли от всички краища на света. Съвсем не без основания някои се питаха дали става дума за кулинарно изкуство или за безогледно прахосничество, като се има предвид, че цената за един човек бе 25 000 долара! Трябва да се отбележи обаче, че част от приходите бяха предназначени за "Лекари без граници" и фондацията Chaipattana, създадена от краля на Тайланд.