Всяка година в Деня на благодарността статистиците отвъд океана броят колко милиона пуйки изяждат американците на семейния празник и какво е съотношението между изконсумираните бели и черни пернати. В годините преди кризата на шест души се падаше средно по една пуйка, сега – пак по толкова. У нас нямаме детайлна статистика за количеството обезглавени никулденски шарани, въпреки че и то е симптоматично за много неща, които стават в обществото.
Никулден е родният аналог на американския Thanksgiving – на този ден и ние се събираме на семейната трапеза, за да изпратим есента. Да направим анализ на реколтата и планове за коледните тържества. Българският шаран е като американската пуйка. И него го сервираме пълен с вкуснотии и символика.

Никулденските традиции в някакъв смисъл са нашата драматична история за човека, изправен между живота и смъртта, който се опитва да мисли и за рибата, която нито говори, нито мисли, защото знае всичко (по Кустурица).


На 6 декември, похапвайки риба, обикновено правим и националната си равносметка колко пъти сме били в ролята на лапнишарани през отиващата си година. Американците не обременяват пуешките блюда с подобни калкулации, въпреки че и пуйките са нарицателни за лековерие и не особена интелигентност.


Но тази работа с плиткоумието като цяло е объркана. Ако питате рибарите, шараните всъщност съвсем не са тъпи. Те не се ловят лесно - обитават дъната на водоемите, въдиците трудно ги достигат. Ако усетят, че са захапали кука, я изплюват на мига. Нещата се променят, ако са много гладни. Тогава те инстинктивно нагълтват стръвта и куката се забива дълбоко в гърлата им. И вече спасение няма. Изводът: ситият шаран, както ситият народ, по-трудно се лови и управлява.


За да не лапаме въдиците, можем да се фокусираме върху няколко кулинарни сайта, в които Нейно Величество Рибата е издигната в култ: http://sharan.start.bg/, http://www.hunter.bg/, http://www.fishing-mania.com/, http://sgotvi.com/. В тях може да намерите всевъзможни рецепти за никулденски блюда – от традиционния пълнен с орехи и лук шаран, задушен в хлебно тесто, до модерни пикантни интерпретации с източни подправки и сушени плодове. Обърнете внимание и на практичните съвети:1. Рибата има седем качества и с всеки изминал час губи едно от тях. 2. Когато я купувате, очите й трябва да са бистри, кожата да е с ясен блясък, а месото - стегнато. Ако пръстът ви потъва в плътта при лек натиск, това е сигурен признак, че е пред разваляне.

Шаранът в магазина се разваля бързо, но жив е далеч по-издръжлив от пернатия американски символ. Пуйките са податливи на вирусни епидемии, страдат от депресии и бързо униват. Нали сте чували: "Какво си се оклюмал като пуяк?" Рибите са единствените живинки, пощадени от Божия гняв при Потопа, заради което ги смятали за свещени. От всички сладководни обитатели шаранът е най-приспособимият. Пъстървата не издържа на мръсотията във водоемите, а шаранът се прави, че не я забелязва. Адаптира се към средата и си трае. Това пуйките хич не го могат. Затова кулинарни специалисти отвъд океана съветват да се купуват пуйки, расли на свобода - стресът разваля вкусовите качества на месото им.


Дискусиите понякога влизат в смехотворни детайли: някои майстори готвачи смятат, че белият пуяк генетично е по-еволюирал от черния и е по-устойчив на предизвикателствата на средата, други са на мнение, че черният се държи по мъжки в изкуствените развъдници, по-устойчив е психически и съответно – по-вкусен за ядене. Иначе пуешките рецепти са като при тези с шараните: от традиционната пълнена пуйка (с кестени, сушени плодове, праскови, стафиди, зеленчуци и пр.) до азиатски и ориенталски вариации, плюс задължителните есенни предложения за PumpkinCheesecake (виж http://www.tastespotting.com/). Водещата тенденция в Thanksgiving емоциите отново е превръщането на празника в семейно забавление, в което и големи, и малки готвят, декорират и сервират (http://familyfun.go.com/thanksgiving/thanksgiving-kids-table-fun/).


И нашият Никулден дава куп възможности за игрови интерпретации, в които да участва цялата фамилия. Мъжете и децата хващат (купуват) рибата и чупят орехите; жените правят плънката и тиквеника. У нас обаче игровият подход винаги опира до суеверията. Съществува поверие, че костта от темето на никулденския шаран (която е с форма на кръст) има магически свойства. Поставена в портмонето, го пази пълно през годината. Няма лошо. Ако действително проработи, ще помогне да се държим като сити шарани и да се ловим по-трудно на въдиците.