От следвоенна бедняшка кухня от зеле, картофи и репи до забележителна концентрация на "Мишлен"-звезди, Белгия е ярък пример как охолството след период на мизерия води до опиянение от добрата храна. Фламандците и валонците са удобно разположени между кулинарно съвършената Франция, и Холандия, която като че е потопена не в Северно море, а в мляко, масло и сирене. Те без задръжки взимат и от изток, и от запад, за да добавят към собствените си традиции – достъп до екзотични продукти, пристигали в Европа през пристанището на Антверпен, ненадминати по качество и разнообразие бири и някои зеленчуци и плодове, търсени от най-добрите ресторанти на континента още от началото на XX век.

Името на ликьора advocaat всъщност произлиза не от "адвокат", а от "авокадо"

Изобщо - ситуация, която е предизвикала Курнонски, френския "принц" на кулинарията от миналия век, да възкликне "Белгийската кухня, заедно с френската, е най-добрата на света!" Освен мидите с пържени картофки, бирите и шоколада този белгийско-френски гурме патриотизъм е закрепен с десетки ястия и продукти, някои от които могат да се открият само в една фурна, един ресторант, една долина. Отвъд своите "икони", белгийската кухня е чудесно пълна с находки, които човек може да направи, обикаляйки градовете, селата и дори нищото на Фландрия и Валония. Понякога те идват, предхождани от големи табели, друг път – съвсем непредизвестено, попадаш на тях зад някой хълм, ъгъл, зелена ограда или стъклена врата – дори в малка къща сред полетата, в които коне и крави кротко пият вода от някогашните вани на стопаните си и от време на време проследяват с поглед някой кален колоездач. Но дори най-достъпният, "туристически" маршрут през Белгия може да се превърне в поредица от щастливи кулинарни открития.

Пълната кулинарна разходка из Белгия може да намерите в новия брой 134 на списанието, който ще излезе на пазара в петък, 18 март.


Дебеличките палачинки на Брюж