Защо Байон?

"Правели сирена, ловели китове, а през останалото време миткали из морето и обирали испанските кораби", обяснява моят водач някогашното препитание на местните хора. Макар и още да се виждат по гербове и декорации из баските атлантически градове от Билбао (Испания) до Байон (Франция), китовете са изчезнали от тези води преди повече от век, корсарите отдавна са извън закона и само правенето на храна процъфтява. Неслучайно: за разлика от баските земи оттатък испанската граница, които още пазят отпечатъка на тежко промишлено минало, откъм френската страна личат следите от един посветен на радостта на сетивата аристократичен туризъм. От Ендай, през Сен Жан де Люс и прочутия Биариц чак до Байон във всеки по-голям град неизменно човек попада на казино, прелестен плаж със сенници на ивици като по филмите, плюс десетки сладкарници, ресторанти, барове, сидрерии. Харесате ли си някой от тези градове, посетете и другите: разстоянията помежду им са преодолими в рамките на еднодневен излет, а общото им опознаване – по-плътно и вълнуващо от отделното.

Строго погледнато, Байон не е морски, а речен пристан – най-зрелищната му част е там, където се срещат малката Нив с плавателната Адур, а и самото му име идва от баската дума за "река". Но от океана го делят десетина километра и едно от най-ярките преживявания тук може да се окаже разходката до плажа на съседното градче Англет: на здраво укрепения мостик хората се събират да гледат разбиването на огромните вълни и подвизите на сърфистите.

Байон с малките улички и характерната баска архитектура – къщи с открити греди по бялата фасада, сключени в геометрични фигури и оцветени в червено или зелено – е бил във владение на римляни, викинги, англичани. В блажения му съвременен покой обаче няма друг спомен от битки и обсади освен крепостните стени или историята на байонета (щикът, кръстен на града). Ако етиката ви влезе в конфликт с етикета и се откажете от типичното за местната гастрономия фоа гра (нежния пастет от хипертрофирал черен дроб на системно гушена с царевица патица или гъска) или от яденето на живи стриди в ресторанта на пазара, не губите – алтернативите са безброй. Дегустирайте зашеметителните овчи сирена на пазара или в щедро заредения специализиран магазин на Rued’Espagne, не забравяйте бадемовия баски сладкиш (gâteau basque), както и двете разновидности, жълта и зелена, на "Исара" ("Звезда") – славен байонски ликьор със съответно 32 или 48 билки и привкус на бадем или мента. Байонската шунка е задължителна спирка, а солта, с която се приготвя, се радва на собствен престиж и се продава в десетки разновидности.

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ

Нотр дам

Готическата църква "Света Богородица" от ХIII век има впечатляващ вътрешен двор (един от най-големите във Франция) и страховити гаргойли.

Тринкет "Сен Андре"

Истинско потапяне в баския живот: тази комбинация от спортна зала и читалище за дружески сбирки датира от 1875. В кръчмата може да се хапне в нетуристическа обстановка, а в залата – да се гледа игра на баска топка (предшественик на скуоша).

Шоколадовите ателиета

Португалските евреи, прокудени от домовете си от испанската инквизиция, пренесли уменията си на майстори на шоколада в Байон. Това ще научите в едно от двете задължителни за посещение Atelier du chocolat на маестро Серж Андрьо: неговият патент, "шоколадовият букет" (красиво опакована фуния, съдържаща убийствена подборка от изделия на ателието), са безотказният подарък.

Как да стигнете?

"Райън еър" лети от Пловдив до "Станстед" (Лондон) и оттам до общото за Биариц, Англет и Байон летище. Придвижването из околностите е най-удобно с кола или автобус. На www.bayonne-tourisme.com има полезна информация по този и много други въпроси (включително буйната петдневна августовска фиеста на града или сериозният му принос в ръгбито).

Къде да отседнете?

Някога дестинация за заможни летовници с големи семейства, сега баските атлантически градчета предлагат всичко от хостели за единаци със скромен бюджет до многозвездни хотели с изглед към морето. Опитайте чудатия, сякаш излязъл от хладното въображение на Антониони Chambre d’Amour ("Любовна стая") на плажа между Англет и Биариц: хотелът носи името на една пещера с легенда – двама влюбени, богата и беден, тайно се срещали там, докато един ден не ги помел приливът.

Къде да ядете?

В ресторантчетата от "Кея на корсарите" заради романтичното му разположение на Нив в живописния бивш работнически квартал Petit Bayonne: фиксираните менюта са между 15 и 20 евро, с прилично обслужване и отлично първо, второ и трето. На номер 52 разгледайте бутика за мед и сладкà "Лорестия": тук можете да видите традиционните конусовидни кошери; да усетите разликите между сливов мармалад, варен час, и такъв, варен осем часа; да вкусите най-популярния конфитюр на бутика от ябълка с пачаран (30-градусова анасонлийка с изкиснати в нея дренки – баски специалитет от Навара), както и сладкото от червените еспелетски пиперки, от които ще видите нанизи навсякъде из Байон. На номер 37 на Кея е 90-годишният Баски музей, в който ще ви осведомят за местните хранителни навици и в исторически план.