Във Велико Търново има три посоки, казват местните хора - "нагоре", "надолу" и "по стълбите". Прочутият швейцарски архитект Льо Корбюзие използва термина органична, за да определи характерната амфитеатрална архитектура на града, а класикът Иван Вазов оприличава търновските къщи на подплашени овце, хукнали нагоре по баирите. Наистина поради стъпаловидната структура за Търново е много характерно, че за да стигне човек до някое заведение в града, често се налага първо да се спусне няколко етажа надолу по стълби, а след това да възкликне изненадан – вместо да се озове в хладно мазе с механа, пред погледа му се разтваря обширна зала с панорамен изглед към долината на Янтра.

Горе-долу такова е и положението с качеството на ресторантите в града. Ако човек ги обикаля, въоръжен с паметта на доскорошната реалност, той прекрачва вратите им без големи очаквания. Старата българска столица обаче напоследък се случва да го изненада с редки меса, гурме менюта, професионални винени листи и чаши Riedel.

"Болярски"

Точно такъв е случаят с ресторанта на новопостроения комплекс "Болярски"* – откъм централната улица на града фасадата на сградата има само четири етажа, но в задната си част се спуска цели 14 етажа надолу до красивата крайречна улица "Гурко".

Интериорът на ресторанта може да се определи като изискан, дори с лека доза маниерност в дизайна, и една от най-привлекателните му страни е прекрасната панорама към реката и паметника на Асеновци.

И докато човек преглъща още първия шок, идва вторият – менюто. Авторско, съставено от главния готвач Станимир Радичев – всеотдаен ентусиаст по отношение на професията си. Той предлага екзотични меса (например котлет от опашка на крокодил, 62 лв., или филе от алигатор, 52 лв.), и е съставил отделно вегетарианско меню. Средната цена за вечеря е около 25 лв. на човек за 4-степенно меню (без алкохола). Отделно ресторантът предлага обедно меню, което се обновява всеки ден.

Листата с вината е обширна, като преобладават българските бели и червени вина – чуждестранната селекция е от дузина предимно червени вина от Италия, Испания, Чили и Франция. Тук има и една много приятна изненада – главният готвач е изготвил специален набор от ястия към всяко вино от листата на ресторанта – така че смело можете да започнете поръчката с виното, като сте сигурни, че храната ще е в хармония с питието.

"Хаджи Николи"

Това е съвсем нов ресторант, който не крие големите си амбиции да стане гурме забележителност на старата българска столица. Разположен на калдъръмената улица на самата Самоводска чаршия, "Хаджи Николи" се помещава в наистина уникална сграда - на пръв поглед човек веднага ще си помисли, че е бивш манастир, но това не е така. Този архитектурен шедьовър на българското Възраждане е построен през 1858 г. и е бил хан за пътуващи търговци. Собственикът е хаджи Николи – прочут търновски търговец и активен борец за независимост на българската православна църква. Проектът и строежът са на майстор Колю Фичето, което обяснява ефирния и неподражаем външен вид, чийто колонади съвсем наподобяват венециански палат.

Вътрешният дизайн на ресторанта отговаря на сдържания блясък и симетрия на фасадата - поръчкови кожени мебели, маси и шкафове в унисон с духа на Възраждането. Обслужването е бързо и ненатрапчиво, а менюто представлява умерен баланс на българска национална и средиземноморска кухня.

За да реши проблема с големите амплитуди във вкусовете на клиентите, същевременно запазвайки статута си на място за гастрономи, ресторантът има две гурме зали - малки, с общо 25 места, и отделени от основната част на ресторанта. Там се предлага малко, изискано меню, съпроводено от прецизна листа с вина (за разработката е поканен като консултант Жоро Иванов, шеф-готвач на "Гранд Хотел София"). И най-добрата новина: цените в гурме менюто би трябвало да накарат собствениците на куп безсмислено претенциозни и безсрамно надценени софийски ресторанти да се изчервят.

В "Хаджи Николи" предястие като патешки дроб със смокини в портвайн се сервира срещу 28 български лева, лангустини върху канапе от целина и тиквички в морски сос е 16 лв., а основното телешко филе "Росини" в сос от трюфели с пюре от грах, задушени аспержи и моркови, струва 30 лв.

Листата с вината включва всички топ постижения на българското винарство и е подредена по все още много рядък, а изключително удобен за клиентите начин: според характера на виното. От "червени вина с ефирна концентрация и плодов аромат" до "комплексни червени вина с изразена мощ".

22 са колекционните вина в листата, а сред тях се открояват вещо подбрани импортни вина като чилийското Каса Лапостол Кло Апалта (96 т. Wine Spectator, награда за вино №1 на 2008 г.). Като добавим, че всички чаши в заведението са Riedel, просто става ясно, че по въпроса е мислено и работено много.

Препоръки могат да се отправят единствено към фоновата музика в заведението, която за момента е тих амбианс, поп и рок, но може да се помисли върху по-прецизен подбор на плейлиста.

EГО

Това е съвършеният семеен ресторант на Велико Търново, и е такъв от известно време насам – разположен на може би най-удобното място на централната улица за разходки в града, с непринудена и разпускаща атмосфера, детски кът и невероятен панорамен изглед към хълма Света гора (всъщност във Велико Търново има два ресторанта ЕГО – вторият е недалеч от първия на площадчето зад гърба на халите. Тук обаче не става въпрос за верига ресторанти, а просто за ресторанти близнаци с едни и същи собственици и сходна кухня, но различни като интериор и излъчване. Двойните ресторанти са характерно за Търново явление – другият такъв пример е "Щастливеца" – причината може би се крие в желанието на местните ресторантьори да пресрещат клиентелата и в трите възможни посоки – "нагоре", "надолу" и "по стълбите" :)

Кухнята на ЕГО е находчива смесица от българска национална и средиземноморска, а менюто е достатъчно обилно, а цените са повече от приятни. Като екстра на ресторанта може да се изтъкне наличието на openkitchen (отворена кухня), т.е. приготвянето на пиците става пред погледа на клиентите.

Изборът, с който човек рядко може да сгреши в ЕГО, са сачовете – месо и зеленчуци, изпечени върху глинен съд на дървени въглища.

Винената листа е изненадващо обширна - доста повече, отколкото човек може да очаква от заведение без претенции за енологично съвършенство.

"Малкия Интер"

Това е заведението на търновската бохема – тук ще срещнете художници, поети, писатели, студенти – приятна компания от хора, с които винаги може да се завърже непринуден разговор или да се проведе разгорещен спор по теми от романите на Кафка през късния импресионизъм до качествата на горнооряховския суджук.

Обстановката е изключително интересна – стилът може да се определи като ретро еклектика с акцент върху еклектиката: антикварни столове, картини в барокови рамки, соц меморабилия и старинни музикални инструменти по стените. От това уютът в заведението само печели.

Кухнята е непретенциозна, но много вкусна – тип "домашна". Набляга се на националните ястия, а изборът на познавачите са специалитетите от агнешко (говорим за пролетния сезон). Всеки ден има различно обедно меню с традиционните мусака, сарми, език пане, дроб сарма и пр.

С едно изречение – "Малкия Интер" е нескъпо и приятно място за кафе, аперитив, обяд или вечеря, предлагащо много атмосфера.

"City Pub"

Макар в името да присъства думата пъб, това заведение по-скоро се доближава до американския bar and diner, т.е. място, където човек може да седне за кафе, за питие, но също така може да обядва или вечеря. Работното време е порядъчно удобно от 7:30 сутринта до 00:30 през нощта без почивен ден. Клиентелата се състои предимно от студенти, юристи от близките кантори и хора, работещи в офисите наоколо.

Обстановката е много приятна и напомня заведенията от световната верига Hard Rock Café – по стените има електрически китари, оригинални златни плочи и автографи на AC/DC, Deep Purple, Uriah Heep и ZZ Top. Затова и не е изненада, че музиката е много добър подбор на рок и поп.

Характерен елемент на City Pub са няколкото удобно разположени големи тв екрана, на които по традиция се събират фенове да гледат кръговете от Формула 1 и големи международни мачове. Както може да се очаква, заведението предлага различни видове бира (няколко наливни) и голям набор от мезета към тях.

"Щастливеца - новият"

В Търново има два ресторанта "Щастливеца", и тук става дума за "Новия Щастливец", който се намира на улицата, успоредна на централната и на гърба на театъра.

Ресторантът е разположен в подземен етаж без прозорци. Това обаче съвсем не се възприема като недостатък – каменната облицовка и запалените свещи създават уюта на крипта, а огромните кристални огледала дават усещане за обем и лукс.

"Щастливеца" разполага с най-голямото и изчерпателно меню в града. Освен основното меню всеки месец ресторантът публикува обновен списък с ястия под формата на вестник "Щастливеца" с подзаглавие "Месечен вестник за добрите храна и напитки, както и културата на тяхното усвояване". В тази "притурка" към основното меню само салатите са 54 вида!

"Някои погрешно смятат, че голямото меню пречи на качеството на предлаганата храна – коментира главният готвач Даниел Петров. - Но не е така и основно качеството на храната се определя от качеството на продуктите."

Човек направо се убеждава в това с поръчването например на най-обикновена шопска салата – разликата веднага се долавя и личи, че всеки зеленчук е подбиран специално за деня и компромиси не са правени.

Кухнята си Даниел Петров определя като интерконтинентална с лек превес на средиземноморската и по-специално италианската. Има богат набор от пици и паста, но може би е най-добре човек да се възползва от чудесната скара на заведението – тук е едно от местата, в които могат да приготвят добре телешки стек.

Винената листа е изчерпателна и разпределена по винарски райони на България. Чуждестранните етикети са около 16 на брой, като преобладават средиземноморските, но има и няколко добри попадения от Новия свят.

Едно предупреждение – в "Щастливеца" порциите са огромни. Средностатистически консуматор много трудно може да се справи с обяд от супа, предястие, основно и десерт – така че имайте го предвид, когато поръчвате.

И понеже една добра вечеря е най-добре да бъде последвана от една приятна после-вечеря, във Велико Търново има няколко интересни възможности. Едната – за привържениците на клубната култура, е дискотека "Спайдър" (намира се точно до City Pub). Ако пък си падате по музиката на живо – един от може би най-добрите клубове в страната, издържан в типичен английски ъндърграунд стил, е Melon (или както местните нежно го наричат "Каунь"). Намира се на централната улица "Независимост" на номер 21. По стълбите надолу, естествено...

Ресторант "Болярски"

Адрес: ул. "Стефан Стамболов" № 53 А

Телефон за резервации 0884 704 115

Брой места 120

www.bolyarski.com

Ресторант "Хаджи Николи"

Адрес: ул. "Г. С. Раковски" № 19 (на Самоводската чаршия)

Телефон за резервации: 062 651 291 (вътр. 13)

Брой места: 110 (с лятната градина)

Гурме секция: 25 места

www.hanhadjinikoli.com

Ресторант "ЕГО"

Адрес: ул. "Независимост" № 17

Телефон за резервации: 062 601 804, 0885 044 631

Брой места: 150

www.ego-vt.com

Ресторант "Малкия Интер"

Адрес: ул. "Иван Вазов" №22 (до Конака в Стария град)

Телефон за резервации: 0878 650 023

Брой места: 33 (вътре) + 30 (тераса)

Бар – ресторант City Pub

Адрес: ул. "Христо Ботев" 15

Телефон за резервации: 0888 321 645, 062 637 824

Брой места: 90

www.citypub-vt.com

"Щастливеца - новият"

Адрес: "Цанко Церковски" 14

Телефон за резервации 062 60 60 53, 0896 716 325

Брой места: 100 (вътре) + 45 (лятна градина)

www.shtastliveca.com

Facebook.com group ресторанти щастливеца