Опитайте да се научите, но най-важното са не маниерите, а благородството ви. В тези ситуации правилото е едно: запазете самообладание. Ако можете - усмихнете се. Както направи "хубавата жена", когато един охлюв отлетя от чинията й.

Какво ядем е толкова важно, колкото и как го ядем. Етикетът на масата е сложна материя и тя става още по-сложна, когато в чинията си получите нещо с черупки, кости, люспи и коруби. Всички те се превръщат в главоболие, особено когато сме в компания и в неслучаен ресторант. А е добре известно, че под тези черупки, кости, люспи и коруби се крият едни от най-големите деликатеси, познати на човечеството.  

Колкото до етикета - смята се, че добрите маниери и това, което може да се нарече етикет, идват с едно произведение на Еразъм от 1530 г., което всъщност си било истински бестселър за времето: трактата "За цивилизоваността на децата", който бил преиздаден над 30 пъти само през първите шест години след отпечатването си. В него наред с други неща философът обяснява, че веднъж сдъвкана, храната не бива да се изплюва обратно в чинията. (Все пак да не забравяме, че това е времето, в което, според антрополога Питър Фарб салфетките за издухване на нос започвали много бавно да навлизат, а уринирането се превърнало в дейност, която изисква пълно уединение.)

Очевидно обаче с вековете изискванията към поведението на масата нараснали неимоверно. Толкова, че през ХІХ век са документирани ужасяващи истории от Оксфорд и Кеймбридж за изпит, в който възпитаниците на елитните университети трябвало да консумират различни плодове с нож и вилица. В един от колежите имало годишна вечеря със запомнящ се за цял живот ритуал - изпит, при който клетниците се борят с гроздови зърна, череши и нарове...

Бодливият "гурме" трън артишок

Все пак говорим за трън. Дори съвсем млад, той е обвит с твърди и остри листчета, така че цялата работа много напомня на шишарка. За да се справите с него, оръжията са две: здрави предни зъби и търпение. Борбата е да се стигне до месестата сърцевина и крехките листа в близост до нея. За целта трябва да започнете да откъсвате листчетата едно по едно. В основата си те са меки и вкусни. Това, което се прави, е да се потапят в соса, с който е поднесен артишока - винегрет или холандез - и да се изсмучат с предните зъби. Оттук идва и италианската фраза la politica del carciofo -  политиката на елиминиране на опонентите един по един - методично и с упоритост. Ако сте се справили успешно - чака ви награда - меката и вкусна сърцевина.  

Подла милионокостна риба

Към нея вървят специални прибори за хранене. Вилицата за риба по правило е тризъба, а ножът е малко по-широк в режещата си част. Няма нищо неудобно да помолите предварително да ви поднесат рибата без глава и опашка, ако процедурата ви се вижда тежка. В противен случай се започва от главата. Пъхнете ножа в отвора на хрилете и леко натиснете към главата, за да я отделите. После, задържайки тялото на рибата с вилицата, направете разрез по дължината на гръбнака. Отворете рибата, след което с  върха на ножа повдигнете централната кост откъм опашката и заедно с вилицата я отстранете. Би трябвало на масата да са ви дали допълнителна чиния за костите, както и купа с вода.

Непревземаеми раци със зловещи мустаци

Ястието Lazy Lobster всъщност означава да ви сервират само предварително изваденото месо на омара. Не се подлъгвайте. Това би ви лишило от
другата половина удоволствие - сам да достигнеш до месото през пукването на червените черупки и старателното им изсмукване.  

Затова си го поискайте цял.

 Раците се ядат с... престилка. Би трябвало да я получите, така поне ще направят в специализираните ресторанти. Към нея вървят специалните клещи, виличка с две къси зъбчета в края й, и задължително купичка с вода и лимон.
Ако не ви донесат престилка, непременно използвайте платнената салфетка на масата - затъкнете си я спокойно в яката като лигавник - това не са лоши маниери. В крайна сметка готвачите, за да се отърват от черупките в кухнята, използват освен клещите специален голям нож, ножица, и често - цялата сила на тежестта си.
Отстранете първо големите щипки - с леки въртеливи движения. След това ги счупете с  клещите, накрая с виличката извадете месото. Останалите четири двойки по-малки щипки се отстраняват от тялото по същия начин, а месото от тях се всмуква направо с уста.
Ако става дума за лобстер, пак с клещи счупете основното тяло. Някои по-милостиви ресторанти разрязват мембраната на корема предварително - тогава разтворете с ръце черупката, и извадете месото.
Всички черупки се слагат в купа, а само месото в чинията, която е сервирана за него.
Друг, по-"щадящ" начин на сервиране е ракът да ви е предварително транжиран - получавате щипките, краката и телцето отделно, често и натрошени.

Хлъзгави, плъзгави, мърдащи стриди

"Не ям стриди. Искам това, което ям, да е наистина умряло - не болно, не ранено - просто мъртво", казва веднъж Уди Алън. Имал е предвид яденето на сурови стриди. Но както и да го погледнем - това е класиката. Поглъщането на мекото й хлъзгаво телце е изживяване от друг порядък. Капчицата лимон, която се изстисква върху стридата, играе не толкова ролята на подправка за вкуса й, а на тест, че е жива. А това означава да се ангажираш в поглъщането на нещо, което мърда, и това е различна връзка с естествения свят - без посредничеството нито на огъня, нито на консервацията.
С вилица или направо в гърлото? От вас зависи. И двата начина са напълно приемливи. С вилицата обаче ще изгубите част от соковете.
Стридите се поднасят подредени върху счукан лед в половината черупка. Вилицата за стридите също е с три зъба, но върховете им са пречупени, затова прилича малко на лъжица.  
Колкото до ритуала на поглъщането й, стридата си е спечелила място сред нещата, чието случване за първи път се помни завинаги.
Европейските народи предпочитат стридите поради деликатния им вкус, натурални, без добавки. Други обаче, като например в Югоизточна Азия, налапват стридата заедно с букет добавки: стрък зелени подправки, капка лютив сос и късче чипс от лук.

Горещи, течащи скариди

В зависимост от начина на сервиране, скаридите се ядат с ръце или с виличка за морски дарове - с три зъба и къса дръжка. Ако скаридите са сервирани с опашките, тогава се ядат с пръсти като се хващат направо за опашките. Ако са на клечки, тогава се топят в сос и се ядат от клечките. Пържените скариди се ядат с нож и вилица, a aко са с опашките, могат да се ядат и с пръсти. Поначало етикетът за морските храни зависи и от това дали сте в Европа или Азия. Азиатците са по-либерални и много по-често използват пръстите си. В семпъл ресторант те направо осмукват главите на приготвените на пара скариди. Що се отнася до пържените - някои ги изяждат дори целите, но със сигурност поне опашките.
Най-голям проблем са скаридите, които тайландците, а и други азиатски народи, готвят непочистени в супи. Единствения начин да ги изядете, е да натопите пръсти в горещата супа, да ги измъкнете, и започнете да смучете, докато горещият сос се стича по брадата ви. Не се притеснявайте - стига да сте в Азия, това е прието.
В употреба влизат и клечките, като понякога можете да видите факирски изпълнения на обезглавяване и обезопашаване на скаридата, поднесена цяла в супата.

Дълбоко хлътнали охлюви

Ако сте във Франция, в общия случай ще ви ги поднесат с чесново-маслен сос и с още два инструмента - щипка и двувърха вилица. Идеята е да
хванете черупката с щипката и да измъкнете от нея крехкото месце с вилицата. Но никак не е лесна работа. От пръв път почти сигурно не става, затова е нужна повече практика. Ако изпаднете съвсем в безизходица, съвременният етикет позволява за по-голяма устойчивост да хванете охлюва със салфетка. И още нещо: най-хубавото на френските escargots е сосът им. Не бива да изпускате нито капка от него. Затова, преди да се заемете с ваденето на мускулестото краче на охлюва, първо излейте от черупката му сока върху залче хляб.

Чадър за грейпфрут

Изглежда толкова елегантен, прерязан наполовина. Но когато се стигне до изваждането на сочното му месо от ципестите мембрани, нещата не са
толкова елегантни. Пръскането, неизбежно, е във всички посоки, уцелвайки очи или деколтета. Някой бил толкова затормозен от този факт, че решил да изобрети уред, с който да победи грейпфрута и да осигури безпроблемното му изяждане. Изобретил го, виждаме го в брой на списание Modern Mechanix от 1930 г. Лъжицата-чадър. Както разбираме от обясненията, чадърът е автоматичен. Щитът срещу пръските се разтваря в момента, в който задълбаете лъжицата в плода. В следващия момент, когато я насочвате към устата си, щитът се затваря...
Предметът, без никакво съмнение, би се наредил на едно от първите места в рубриката "излишни предмети". Заедно с такива като поставка за банан или коктейлна приставка за ръката, която позволява да държим чиния и чаша едновременно.
Втелясването, особено на тема етикет, не е здравословно. Както навсякъде, и тук незнанието може да бъде компенсирано от здравия разум.

Най-аристократичният и благороден жест на маса досега е показан от един полски шляхтич, който бил поканил гости на богато угощение. За да предпази своите приятели от неудобството да изцапат масата и да се изложат, той се изправил в началото на вечерята, вдигнал първия си тост, и казал: "Господа, правя това, за да се чувствате удобно в моя дом!" И излял чашата си с вино върху покривката. Така е, благородството задължава. Особено когато си на маса.