При последното си пътуване до Благоевград проумях какво има предвид Баз Лърман с прочутата си фраза от Everybody’s Free to Wear Sunscreen "Живей в Ню Йорк поне веднъж, но напусни, преди да си станал коравосърдечен!".
София не е Ню Йорк и за радост хората в нея все още са в състояние да установяват нормален човешки контакт. И все пак тези в Благоевград ми се сториха освежаващо и окуражаващо сърдечни.
Може би защото голяма част от 77-те му хиляди жители са студенти. С Югозападния университет "Неофит Рилски" и Американския университет в България, около 7500 студенти поддържат града приятно оживен. Ако търсите нощни клубове, това е мястото. С яденето обаче не е толкова лесно.
Ако тръгнете по "Тодор Александров" - централната артерия на пешеходната зона, чиито исторически постройки подчертано контрастират със соц. масива на централния площад, ще ви се стори, че има само няколко пицарии и пъбове. И все пък не е възможно в град с такава голяма, космополитна младежка общност това да е всичко.
С тези мисли пристигнах в Благоевград един петък сутрин. Посрещна ме ярко, топло есенно слънце, сякаш да затвърди славата на приятния микроклимат на града.

Бях си резервирала хотел от София и се заех да го търся, следвайки инструкциите, които бях получила от рецепцията му по телефона. Точно за пътя, който търсех, знаци нямаше и много скоро се наложи да потърся помощ. Двама полицаи ентусиазирано и точно ме напътиха, така че след пет минути вече бях в лобито на Вила Санта Круз - в парк, непосредствено до покрития с бурени спортен стадион на града.

Стая 21 се оказа удоволствие с виолетови стени - от входа, напомнящ таен проход, през спалнята, към балкона с големите прозорци, до тоалетната и душ-кабината. Леглото впоследствие установих, че е твърдо и не много удобно, а стените не са изолирани. За хора, които не спят много дълбоко, може би биха дошли добре тапи за уши.

Идвайки насам, си се представях в ролята на гурме откривател, натъкващ се на открития поне от калибъра на изчезналия кивот. Обядът ми обаче беше разочароващо типичен - кукерското шишче, което поръчах в механа "Джумайска среща", беше сочно и ароматно (изпечено на малката скара пред ресторанта), но не беше нещо изключително. Добрата му страна беше, че дойде с множество гарнитури - нещо, което ако знаех предварително, сигурно нямаше да си поръчам, и салата от печени чушки, която ми дойде в повече.
Името на ресторанта ми звучеше странно и се наложи да направя малко проучване, за да установя, че произлиза от Горна Джумая - името, което Благоевград е носил до 1950 г.

Създала съм си навик винаги когато се окажа на ново място, да търся най-добрата пекарна в града. Да открия такава в Благоевград ми отне по-голямата част от следобеда. Оказа се, че това е сладкарница "Кавалсида", на реката, която предлага разнообразие от малки сладкиши и пасти, тулумбички, покрити с шоколад меденки и сухи пасти.

Тъй като не знаех кое какво е, си избрах според вида им една триъгълна суха паста и нещо, покрито с шоколад, наричано "японка". Обикновено избягвам сухите пасти, защото ми се виждат сухи и безвкусни. И тази беше суха, но не като парче стар хляб, освен това си имаше богата плънка. "Японката" се оказа пълна с крем и вкусна.

Обратно в хотела, встрани от студентското оживление на града, прекарах час-два в кафе-ресторанта на Санта Круз. Отказах се да вечерям тук, защото менюто предлагаше подозрителната комбинация от българска национална кухня, сръбски грил и китайски ястия - феномен, който по-късно открих и в други хотели в града.

В 8 часа вечерта, петък, се запътих към ресторант Dreams, пресичайки улиците и парковете, пълни с играещи деца, семейства на разходка и разпускащи студенти. Dreams по някакъв начин ми беше направил впечатление в интернет и си бях внушила, че може да е откритието на моето пътуване. Но още щом изкачих стълбите, надеждите ми бяха убити с два мигновени удара. Първо, ресторантът се оказа съвършено празен - лош знак за иначе оживения Благоевград. И второ, сервитьорът. "Здрасти, момиченце", долетя до мен от полумрака. Попитах дали е отворено и може ли да видя менюто. Нареди ми да седна и ми донесе едно твърде обширно меню. При това не спря да говори. "Какво прави такова симпатично момиче като теб само в петък вечер?" "Работа." "Каква работа, ако не е тайна?" "Всякаква." Веднага щом си обърна гърба, се изнизах. Не стига фамилиарното отношение, ами и салфетките на масите бяха хартиени, ама от най-евтините.

Спомних си за едно от местата, които ми се бяха сторили по-симпатични, докато пресичах града  - "Трезор", който ако не класен и стилен, изглеждаше модерен и приличен. Запътих се натам. Студентите, които диктуват модата в Благоевград, и семейства от всички възрасти вече бяха запълнили градината, но за моя радост намерих свободна маса вътре. Сервитьорът бързо ми донесе меню, което, въпреки че съдържаше доста голямо разнообразие, не беше с обема на кратък роман. Поръчах салата "Трезор", телешко с диви гъби и чаша червено вино, което сервитьорката, която прие поръчката ми, каза, че е мерло.
То пристигна бързо, в стъклена чаша - балон. Отбелязах с удоволствие, че персоналът наблюдава клиентите си и не ги оставя да чакат 20 минути, за да се върне към масите да приеме поръчка.
Зелената салата с различни зеленчуци беше добра, но телешкото, което бях поръчала алангле, пристигна доста препечено. Не беше лошо на вкус, въпреки че сосът напомняше на кубче с гъбен бульон "Маги". На плоския екран пред мен течеше сръбска сапунка, а по високоговорителите се носеше твърде силно някакво RnB. Но като цяло персоналът обслужваше добре, с истинска грижа.
Това със сръбската телевизия и храна не мога да го разбера - в крайна сметка Благоевград е на 25 км от Македония, а не от Сърбия, а и тук работят много хора, които не могат да си намерят работа по родните места в северните части на Македония.
На следващата сутрин се премествам в хотел "Корона", на другия бряг на река Бистрица, близо до реставрирания възрожденски квартал "Вароша". Той се оказва в спокоен жилищен район със смесица от стара и нова архитектура. Малко по-скромен от "Вила Санта Круз", хотелът компенсира с по-мекото си легло. А и обслужването е добро. Когато откривам, че нямам хладилник в стаята, момичето на рецепцията ме мести в друга стая без следа от недоволство.
"Кардинал" е ресторант, който избирам за обяд след препоръката от "Вила Санта Круз", че е най-добрият в града. Според жената на рецепцията там, най-добрите ресторанти на Благоевград са в хотелите. Менюто предлага храна от която и национална кухня да ти хрумне. Аз се спирам на българо-средиземноморска комбинация: салата от печени чушки, гъби и маслини, и лаврак на плоча, който пристига сочен, свеж и с мек вкус - точно какъвто трябва да бъде. При това е съпроводен от мокра кърпичка - явление, което май продължава да е по-скоро лукс в България.

Приятел от Американския университет в България се присъединява към мен в централното кафене "Плаза", за което се твърди, че е едно от най-скъпите в града. Виждаме там един от преподавателите му, който е дошъл на кафе заедно със съпругата си. И двамата, той германец, а тя българка, се съгласяват с приятеля ми - украинец, че изборът от ресторанти в града е доста скромен, освен ако не се ограничиш до пицариите или пъбовете. Дори единственият китайски ресторант в града е затворил преди година поради липса на клиенти, студентите явно предпочитат дюнерите пред европейската "китайска" класика сред техните колеги.
Те така или иначе предпочитат да харчат парите си по клубове. Според приятеля ми веднага щом някой от тях се окаже демоде, се появява нов, и един от любимите спортове при откриването на новата учебна година е да се издирват новите клубове в града.
Все пак космополитната академична общност е успяла да допринесе малко за кулинарната сцена - например с италианския "Пианета Италия" (ако си поръчвате спагети, поискайте ги по-слабо сварени) и с нелошия "Суинг".
Събеседниците ми заговарят за нов ресторант в града - City Hall Gourmet. Никой от тях не го е пробвал. И така моята цел за вечеря е поставена.
След като се разделяме, се отбивам в "Суинг". Има нещо парижко в обстановката там - и в изложбата на местен художник и в менюто, което напомня захабените от употреба жълти страници на листа с храна във френските бистра. Иска ми се да остана повече време, но дори "Суинг" не може да ме разколебае от новата ми цел.
Първоначално влизането ми в празния  City Hall Gourmet ми се струва  малко обезкуражаващо. Но се оказва, че напълно си е струвало. Първо, музиката е интелигентна - джаз, грув, блус, и е достатъчно тиха, за да е възможен разговор. Второ, заведението е стилно, без да е претенциозно - тъмносивите стени се допълват добре със семплите маси от светло дърво. И, трето, храната. Докато чета менюто, не мога да спра щастливо да се усмихвам: равиоли от червено цвекло с крема сирене. Средиземноморска супа с тигрови скариди, ципура, пъстърва и сьомга. Свинско със скариди, зрял фасул и праскови. Пъстърва с билкова коричка и сладко от лайм.
Поръчвам си пълнени смокини с рикота и прошуто и патешкото с крем от тиква и боровинков сос и чаша червено вино (което се оказва мерло от "Логодаж"). Обслужването е бързо и учтиво, но сервитьорката се оказва, че няма никаква представа от вина, и това е жалко, още повече защото City Hall Gourmet има доста добра винена листа от вносни и български вина.
Храната се оказва великолепна, особено печените смокини. В тази обстановка със съвършената музика, с група приятели и отлична храна, вечерята би могла да продължи с часове.
За мен и самостоятелна вечеря стига. Намерила съм своя кивот. След цял ден гурме разследване е време да се запътя към хотела. Пропускам клубовете по пътя - те в крайна сметка събират една по-млада тълпа.

Ресторанти в Благоевград Swing Food & Bar ул. "Братя Китанови" 4 088/ 823 66 84, 088/ 602 08 42 City Hall Gourmet пл. "Георги Измирлиев" 15 073/ 885 777 Ресторант "Трезор" Пл. Македония, зад банка Хеброс 073/ 88 08 70 www.trezor.vibs-bg.com Планета Италия ул. "Р. Даскалов" 2 073/37577 хотел и ресторант "Кардинал" ул "Джеймс Баучър" 5 073/ 88 66 76, 088/ 766 36 13 www.cardinal-bg.com Механа "Джумайска среща" ул. "Крали Марко" 4 088/ 509 06 05