Соберем для Вас по сети интернет
базу данных потенциальных клиентов для Вашего Бизнеса!!!
Соберем данных Много!!! Быстро!!! Недорого!!!
Название телефон факс e-mail www адрес имена итд
Узнайте подробности по телефону: +79133913837
ICQ: 6288862
Email: [email protected]
Skype: prodawez

Развълнувахте ме достатъчно с въпроса, който си задавах доста време – къде изчезнаха българската храна? Затова Ви предлагам малко размисли по темата.

Всъщност фалшификацията, замяната на храни с промишлени сурогати е проблем не само български, а на цялата идустриалната цивилизация. А ние сме се устремили към нея. Направо сме си късметлии, че живеем във времена на отворени граници и свободна комуникация. Позволено ни е да видим, изпробваме и оценим „западния" модел. Жалко е, че вместо да се поучим от грешките му и да си спестим неприятните му страни, българската дейтвителност в стремежа си [...]

Read the full comment да се отърси от политическото си минало и угоднически да диша в прахоляка на Запада, копира предимно най-порочните му и упадъчни модели. Храните се явяват в случая само един от примерите, най-очевадния – нали са предпоставка за физическото оцеляване на човека, а по-голямата част от обществото умишлено е държано именно на фазата оцеляване.

За няколко десетилетя се стигна дотам, че продукрите по магазините за хранителни стоки могат да се нарекат всичко друго, но не и храни. Български плодове и зеленчуци напрактика отсъстват от търговската мрежа. Дори предлаганите по крайселските пазари са внос от съседни и несъседни нам страни. Предложената за национален символ лютеница от години се прави изключително от китайски концентрати. Вече шести месец в хладилника ми има отворени три бурканчета „домашни едросмлени" от различни марки (включително най-скъпата на пазара) упорито отказващи да хванат мухъл или да дадат какъвто и да е признак на разваляне. Чесънът, народен пенкилер за всякакви болежки, също е проиводство на братската страна. От това лято и пословичните ни дини и пъпеши са внос. Но проблемът сякаш не е и в произхода. На теория земеделските продукти в Гърция и Турция не би трябвало да са по-лоши от родните български, като изключим разликата в сортовете, с които сме свикнали. Ако продуктите, които ни се предлагат за плодове и зеленчуци, бяха земеделска продукция. В действителност повечето от тях никога не са познавали земята растейки в изкуствени разтвори. Най-типичният пример са краставиците. В търговската мрежа, няма краставица, която да е расла на земя. Дори и тези, които носят логото БИО. И това всичко е регламентирано от лобистката структура Европейски съюз имаща за основна цел опазването на олигополистичните позиции на големите играчи и в чиято „Конституция" едва откриваш глава регулираща неикономически въпроси. До преди няколко дни имаше регламент забраняващ продажбата на криви и нестандартни по форма краставици, моркови и още 35 на брой култури! Сега, след дълги дебати останаха 10 от тях. Ама разбира се, как ще унижаваме потребителя да консумира криви краставици и моркови с неприлична форма. При толкова технологии за калибрираната реколта. Била тя и ненатурална. Темата за нитратите въобще няма да я отваряме – те отдавна са част от кръговрата.

С варивата трагедията е същата. Добруджански, Лудогорски или Смилянски – бобът все идва от Китай. Лещата от Канада. Все страни, заслужаващи респект. И с процъфтяваща генномодифицирана продукция, регулирана в България от папки със закони гледащи равнодушно от рафтовете. Откъде да ви намеря български боб, оправдава се вносителят, в България колко се произвежда? И за месец не може да задоволи търсенето. В същото време, само на няколко километра от границата, на пазара на всяко провинциално турско градче купове боб, леща, чушки, патладжани радват окото с багрите си. Не питайте, моля Ви, продавачите, дали е собствено производство – ще се обидят: „Ама как така да не е собствено, че откъде ще е?" А сеят и жънат същата родна балканска земя.

Попитах веднъж една госпожа, представител на голям производител на млечни продукти за киселото им мляко. Оказа се, че го прави друга мандра, понеже те нямали „такава машина". Все съм си мислил, че за да направиш кисело мляко е достатъчно да имаш мляко. Самият аз като дете съм подквасвал десетки пъти мляко на село. Сега явно времената са други – кисело мляко се прави от машина. Млякото в него е от второстепенно значение. В момента регламентът разрешава съдържание на сухо мляко до 25% в киселото мляко, до 35% в сиренето и до 40% в кашкавала. Интересно как се контролира, след като в България няма нито една лаборатория в състояние да установи съдържание на сухо мляко. Наскоро видях на пазара продукт, на опаковката на който беше изобразено сирене. Бяло саламурено. Понеже надписът гласеше лаконично „Деликатес", обърнах красивата кутия и зачетох съдържанието. След всички изброени съставки, продукт на химическата промишленост, беше отбелязано „с или без добавка на мляко"! Може би като информация за възможни алергии. Едва ли Мастора е предполагал някога, че казаното от него ще се сбъдне. Този пословичен, превърнал се във фолклорен герой, образ живял в селото ни, имал някога задачата да предава събраното от овчари, козари и кравари мляко на мандрата. Всеки ден изкупвачът недоволствал, че количеството е малко. Мастора, известен с хумора си, един ден не се сдържал и сипал две кофи вода в млякото. Мандраджията като видял големия обем се ухилил до уши. „То ако ставаше така", казал по-късно на съселяните си Мастора, „мандрите щяха да се строят не по селата, ами по реките и моретата!" Но ето че половин век по-късно правим сирене и кашкавал без капка мляко. Сертифицирано по НАССР и ISO. А пък вие за някаква българска бактерия от червения списък сте тръгнали да се вайкате. Тя ще си остане в учебниците по технология и по надписите на кофичките. Дори и в млякото на баба (истинското) едва ли ще я откриете – нали подквасът за него пак от кофичките идва. Наскоро ентусиазиран си купих мляко от крава и си го подквасих, за да си припомня Вкуса. За всеки случай взех подквас от няколко марки, за всеки случай и от био. Държах го и по-дълго – „да хване". Кисел вкус обаче не получи. Беше само по-рядко на консистенция от желето в кофичките. И с каймак отгоре. След седмица го опитах пак – кисело пак не беше. След месец вече не ме притесняваше сладникавият вкус, а това че млякото не беше мръднало – нито следа от вкисване. Чак на втория месец се появи коричка мухъл отгоре. Под нея продуктът имаше вид на лепило, но кисел не беше. Пробвах го.

Колбаси от години не купувам. За малотрайните от едно време си знаем, че не можем да очакваме много от тях. Квартални другарчета разказваха като работили по цеховете как от едната страна влизала кокошката барабар с перушина и нокти, а отдругата излизал кренвирш или салам. Последните години обаче само перушина, козина и копита влизат в машината. И производителите признават, че в най-добрия случай някое ухо може да се оцели. Надписите „свински", „пилешки", „телешки" само за разнообразие се слагат. (Подобно на млякото – скромното количество събрно от селата се изсипва в една цистерна, а после на пазара ту е краве, ту козе, ту биволско.) Наскоро холандска фирма промотираше нова машина за производство на шунка. По досегашната технология от кило месо излизали три шунка. Новата машина правила вече четири!!! Как да не бъдеш после вегетарианец. Веднъж на няколко месеца решавам, че месото съперничещо си с кварталната аптека по съдържание на антибиотици и хормони е вид кулинарно удоволствие и посочвам мръвка от щанда, а любезната лелка я смила на кайма. Вярно, излиза тройно в сравнение с онази в пакетчето по 90 стотинки, но поне виждам какво влиза в месомелачката. Онази другата заобикалям от далече и косите ми настръхват като видя как майки я слагат в количките, за да приготвят някоя вкусотия за децата си. Нали растат – имат нужда от месце! А странно защо на съседния щанд сланината излиза по-скъпо от пакетчето кайма. Засега оставам на треви и кълнове. Ако вкусовите рецептори вземат надмощие над разума, ще отскоча в сръбско, до първото крайпътно капанче. Преди година случайността ме отведе при съседите ни и си припомних, нещо забравено в детските ми години – вкусът на Месо! Истинското. Как го правят братята сърби не знам. Но на чист български им казвам: „Евала!".

След всичко това дори не може да се напие от мъка човек. Ракията, българският антидепресант, вече се зове дестилатна спиртна напитка. С други думи вече не се вари от гроздови джибри и ферментирали продове, както едно време, а по универсалната рецепта на Цар Киро – от спирт и есенция. За виното очаквам скоро някой да направи реклама на марката си, гласяща „Виното от грозде", подобно на „Кренвиршите от месо". Защото вече и това не се подразбира. „Ама как, господине", възрази ми вчера дамата от винения щанд на голяма верига, „Вие пътували ли сте последно време из България да видите колко много нови насаждения има!" Да, пътувам често и гледам гордите табели, обозначаващи коя марка от кой масив се прави. И се сещам за ония тъмни соцвремена, когато лозята бяха на квадрат и въпреки това, когато секнеше вноса на спирт, настъпваше такава криза, че и одеколоните по скриновете изчезваха. (А дядо ми пропи мастика!) Въпросните показни лозя само търсенето в една търговска верига не могат да задоволят. С вино. Ами ракията? А износът? В тая държава се пие, бре! Виж питиетата по рафтовете как са докарани само! Какъв цвят, какъв аромат, а как се точат... Ей това се казва направени с майсторлък. От грозде всеки може. Я да те видим, как ще го докараш само от бои и аромати. А онзи резервоар с глицерин в ъгъла за какво е, ли? Е, това са тънкостите на занаята.

Дискаунтърите идат!, тръбят от няколко години медиите. Ето я искрата на надеждатат! Западните вериги от нов за България тип стъпват на родния пазар. С модерните си структури и ефективността на процесите си ще преобърнат порочните модели, ще разтърсят маститите търговци и впилите се като октоподски пипала дистрибуторски мрежи. От всичко това печели потребителят. Той ще получава в замяна на парите си все по-добро качество на по-ниска цена. Това гласят изказванията на представителите им (често неназовани) в печата. Това слуша народът. Малцина си позволяват в еуфорията на идващите малки цени да виждат и други тенденции. Всяка следваща верига се стреми в развихрящата се ценова война да извади от арсенала си продукт на по-ниска цена. Собствен, уникален продукт. Така се роди „киселото мляко" за 34 стотинки, почти всяка верига има продукт в този сегмент. И кафето за 69. Я да погледнем съдържанието на гърба: „житно кафе" 90% - що е то? Очаква се ориз 80% камъни. Аналог на 90% сол в пакета прах за пране. Дълги години трябваха на производителите да се сетят, че солта също струва пари, а големите пакети по-трудно се транспортират и обслужват, та взеха я смъкнаха на 60% с гръмката кампания Еврокомпакт. Докато пишех този материал една от веригите ни сюрпризира с кисело мляко за 25 стотинки! Като помислиш, че големите играчи още изчакват! Всите със слоган най-доброто качество на най-ниска цена. Каква ли ще бъде тяхната офертата – 19? Или може би дори 9 стотинки! Искате ли да го пробвате? От екологично чист район е, от полите на Балкана! Или шунката за 1 лев, ако сте любители на мръвката! Само при нас ще намерите такава цена трепач!

Тествайки веднъж подобен продукт не можах да се сдържа да разкритикувам един господин търговски директор на верига, за това че се листват такива абсурди. Не можех да си представя, че някой доброволно купува подобен бълвоч. Какво носи той на търговеца? Печалба? Имидж? Разнообразие? „Вие чувате ли се, господине!", беше отговорът му. „Как да лишим клиентите ни от този тип продукти в ултра ниския сегмент, когато те са най-купуваните! За вас те може да са боклук, но за хората са храна." Помислих, че се шегува или ми чете търгоска етика. На другия ден отидох в една от най-агресивните вериги и застанах на касата. В първата количка, на която попадна погледът ми имаше две лъскави бутилки водка за по 25 лева. И шест кофички от киселото мляко за 34 стотинки! Излязох засрамен. Прав беше търговският директор – как да лишиш клиентите от най-желаните им продукти. Пък били те и откровен боклук в нашите очи.

Така че, господа и дами, експанзията на ментетата, на лошите ментета ще продължава с пълни темпове докато потребителят пазарува и консумира без критерии. Макар че, откъде да вземе градския човек критерии за храни, които само е сънувал. Колко пъти е ял през живота си яйце от кокошка ровеща из двора? Или пил току що издоено мляко? Колил животно и оценил след това вкуса на живота, който е отнел. Колко пъти е посвещавал три дни на чистене, печене, белене и варене на пипер и домати за домашната (правена у дома) лютеница? Малцина. Малцината късметлии имали баба и дядо на село и бесняли цяла ваканция по хармани и баири подир кози, овце и мисирки. И докато тези малцина пазят вкуса и уханието на Храната в спомеите си ще има и автентична българска кухня. След тях постепенно ще се превърне в мит, подобно на змейове и самодиви. Модерен мит на рекламната, хранителната и туристиеската индустрия предлагаща ни бабиното мляко...

Not bad

Обичам и приветствам хармонията, но къде е тя в КОНВИНИУМ и национална кухня? Не съм пурист, а още по малко Балан, но думата ме дразни.

Никой ли не забелязва спама?

Not bad... Not bad.

Nice site, thanks for information!