Юлиан е завършил софийския ТОХ, но задочно, понеже още във втори курс започнал работа в кухнята на ресторант "Мечата дупка" под колоните на "Граф Игнатиев". В казармата също работил по професията си, ще не ще - всъщност той определено го искал. По-късно попаднал във френско-белгийския ресторант на белгийския шеф-готвач Патрик, зад кортовете на Паркхотел "Москва". И от този белгиец научил основите на кухнята, смятана за най-изисканата в света - френската. Както Юлиан споделя, професионалната му кариера се стекла така, че се обвързал завинаги с френския стил. Това не е случайно, тъй като той искрено се възхищава от изпипаните и изискани ястия, които са в основата на тази кухня: сосове, суфлета, мусове, кейкове... По-късно работил близо две години в ресторант "Роял" на мадам Дюко при зала "Универсиада", с френска класическа кухня. Заведението събирало дипломати и чужденци, критериите били изключително високи и Юлиан задълбочил познанията си. "Там нищо не се приготвяше от по-рано. Продуктите дори се размразяваха без микровълнова печка", казва той. Преди да попадне в сегашната фирма, собственост на г-н Борислав Дионисиев, той ръководил кухнята на комплекс "Макси".

Юлиан е човек с подчертан талант в професията и освен това я работи страстно и всеотдайно. "Всеки може да се научи да готви", казва той, "но за да доставяш удоволствие на клиентите си, определено трябва да ти идва отвътре." Само тогава, според него, шеф-готвачът може да поддържа постоянно високо ниво и да създава свои авторски рецепти. Той особено много държи всяко ястие, излязло от кухнята му, да отговаря напълно на изискванията му за качество. Това е трудно постижимо, когато менюто е прекалено богато и съдържа твърде сложни ястия, които по начало са характерни за френската кухня. "Основното ни меню е свито", разказва Юлиан, "но всяка вечер или на обяд правя ястия за деня, според това какви най-пресни продукти съм взел. Не всички идеи, които имам, могат да бъдат реализирани и вкарани в постоянното меню. Причината е, че при нас няма никакви заготовки, всичко се прави на момента. И при един пълен ресторант е невъзможно да поддържаме постоянно високо качество на някои по-сложни ястия. Затова и когато ми хрумне нещо ново и интересно, то е извън менюто, като предложение за деня. А постоянното менюто е компактно и по-леко - така че винаги да поддържаме нивото."

Определящо за кухнята му е, че всичко се прави на момента и е съвършено прясно и свежо. "Чисти и качествени продукти", подчертава той, "когато имам възможност, сам си ги избирам от пазарите и борсите. Правя както изтънчени неща, така и глава в шкембе или пълнени чушки - но пък изключително изпипани и вкусни. И постоянно въвеждам нещо ново. Разбира се, всеки сезон сменям някои неща от менюто, за да използвам сезонните продукти."
Юлиан има силен афинитет към подправките: чесън, дижонска горчица, пипер, риган, розмарин, девесил, прясна левурда през пролетта... "Пиперът винаги си го смесвам сам от бял, зелен, червен и черен - така е много по-ароматен", казва младият ни шеф-готвач. "Стремя се всяко нещо да е много добре овкусено. Обръщам специално внимание дори на една обикновена пилешка или телешка супа. И не следвам постулатите на модерната кулинарна философия, според която едно ястие трябва да има минимално количество компоненти."

"Много харесвам българската кухня и я приготвям с удоволствие. Освен това често взимам идеи от нея, от френската и правя нещо трето, мое. Всъщност използвам изтънчеността на френския стил като изработка и презентация, но често на базата на българската кухня."
Две години подред Юлиан прекарва известно време през лятото в Кан и околностите му, заедно с г-н Дионисиев, на нещо като лична специализация: обикаля ресторанти, хотели, пазари, наблюдава новите тенденции, интериори, начини за презентация на храната. От една страна се усъвършенства и обучава професионално, а от друга отдъхва от напрежението и се зарежда за дългите месеци на работа в ресторанта. "В кухнята е една постоянна въртележка и просто няма край. Вече нямам никакво време за странични занимания. Евентуално през лятото правим една хубава почивка на море със семейството ми. Иначе никак не ми остава време за съпругата ми и двете ми дъщерички. Трудно е, но ме разбират."

Интересно ми беше дали Юлиан обича да предава своите умения на младите си колеги. "Само на онези, които виждам, че са работливи и наистина искат да се научат. Разбира се, помощниците ми научават моите тайни в процеса на съвместната ни работа." Учудващо, но талантливият готвач никога не е търсил работа в чужбина. "Сега вече за един добър готвач у нас, попаднал на място и оценен правилно, няма никакъв смисъл да си търси късмета в чужбина", е мнението на Юлиан. "Тук се строят нови хотели, с добри ресторанти и добро оборудване. А и публиката се промени, вече се приемат непознати досега продукти и необичайни комбинации. Вкусовете ни стават европейски." Юлиан вероятно е прав. А за това до голяма степен имат заслуга и професионалисти като него, които предлагат фина и качествена европейска кухня и възпитават добрия вкус към храната.