Риджънтс парк в Лондон, казват, бил на второ място сред световните паркове. Не зная кой е на първо, но явно има световни конкурси и за паркове, щом е класиран така. Регентският парк е проектиран през 1811 г. от големия британски архитект Джон Неш и има зашеметяващи розови градини с 30 000 рози от 400 сорта.

Насладих се на красотата му един цял предиобед, докато чаках да открият забележителния кулинарен фестивал The Taste of London, приютен именно от кралския парк. Прекосих го надлъж и нашир и частица от душата ми остана там. Не само е по английски зелен и пълен с приказно подредени растения, цветя и водоскоци, а е изтъкан от благородно спокойствие. Край езерата са подредени на определено разстояние дървени стелажи със спасителни пояси в случай, че някой падне във водата. Чаплите дори са се научили да позират пред чужденци с фотоапарати. Децата от близките училища тренират крикет по поляните на парка в часовете по физическо... Все едно, Regent’s Park е само едно от многото поразяващи с английската си красота и атмосфера места в Лондон.

Адските мъки, през които минават лондончани, докато се озоват в пространството на дългоочаквания фестивал Taste of London - тържество на добрата храна и на звездните шеф-готвачи - си заслужават. Явно такова е мнението на всички, които, след час и половина висене на опашка в пълна неизвестност кога и как ще си получат платените по интернет пропуски и крони (специална валута за дегустация на ястия и напитки), успеят да се доберат до заветната цел. Яростта и досадата отстъпват в мига, в който получиш порция говеждо в гинес сос право от ръцете на Том Айкинс. И то седнал под сянката на елегантни бели шатри пръснати по зелената трева на Риджънтс парк.

А температурата от 22-23° С е просто мечта. Пък и мръдваш пет-шест крачки и веднага ти предлагат да дегустираш някое италианско пино гриджо или испанска кава Codorniu.

Лондончани са станали изумителни сладокустници (или ако искате гурмани, гурмета или според тяхната си новоизмислена дума foodies – толкова е нова, че даже word spelling ми я подчерта в червено). Гледаш посетителите - млади, средни, възрастни, всякакви: взимат си срещу 8-10 крони (или 4-5 паунда) порцийка фини, направо съвършени пролетни рулца на майсторите от прочутия китайски ресторант в Сохо Yauatcha и съсредоточено опитват на малки хапки. Изобщо публиката се държи като в галерия – изучава уханията, вкусовете и техниките с респект и любознателност. Пък и всички тези топ готвачи в Лондон като Том Айкинс, Марк Едуардс или Хестън Блументал са със славата на големи артисти, наистина. И къде другаде ще има човек шанса да хапне в знаменити лондонски ресторанти като La Gavroche, Fifteen, Pied a Terre и Angela Hartnett at The Connaught, събрани всички на едно място? Или да си купува вино, дестилати и гурме-продукти от 140 внимателно подбрани изложители на храна и напитки?

Taste of London наистина предлага най-вкусната и авангардна трапеза в британската столица. Музикантите, настанени в елегантна беседка, изпълват пространството с разнообразна музика - от класическа, през джаз, до кубински ритми. Организирано и изпълнено по британски, вкусно по лондонски.