Къде вечерят ангелите?  На този въпрос няма лесен и еднозначен отговор. Не,  не става дума за небесните ангели, които по определение не би трябвало да се нуждаят от каквато и да било земна храна, а за жителите на Банкок. Защото щом като на тайландски името на града означава "Град на ангелите", жителите му, вероятно, трябва да са самите ангели, нали?

По ирония на съдбата името, с което днес е известна тайландската столица, няма нищо общо с онова, което някога му  било дадено от самите тайландци.  "Градът на ангелите"  (Krunghtep mahanarhon) са само първите две думи в названието, което наброява общо 51 и е вписано в Книгата на Гинес като най-дълго име на град в света. Останалите 49 му придават достолепието на столица на крале, решили да останат в историята. За зла участ цветистото и малко високопарно славословие съвсем не подхождало на недотам изтънчените европейски търговци и военни, които първи пристигнали тук някъде през 19 век. И тъй като селището, послужило за основа на бъдещия великолепен град, се наричало Банг Макок, чужденците набързо не само че го възприели, но и го съкратили до по-лесно произносимото Банкок. И забравили за Града на ангелите.
Ако днес Банкок все още не е успял да завоюва

славата на световна кулинарна столица

със сигурност претендира да е поне азиатска. При това с право, защото едва ли има друго място на планетата, където да са толкова многобройни и разнообразни възможностите за превръщането на храненето в своеобразно шоу, откритие и наслаждение. Както днес е модерно - три в едно.

За какво изобщо служат градовете? Вероятно, за да намерят хората в тях разнообразни предложения за хранене. Какво друго би оправдало тяхното съществуване? Но дори съвсем сериозно да подходим към този въпрос, със сигурност Банкок оправдава битието си ако не с друго, поне с възможността да се направи околосветско кулинарно пътешествие, без да се напуска тайландската столица. Ако сметнем за лукс възможността да се опитат десетки (ако не стотици) различни кухни на едно-единствено място, то със сигурност името на лукса е Банкок.

Защото само тук могат за един ден да се прекосят кулинарни континенти и да се опитат предложенията от най-различни части на света. Именно тук гурметата могат да вкусят японска, китайска, немска, френска, италианска, руска, мексиканска, индийска  и каква ли още не кухня.  Обаче със сигурност интереса на кулинарния пътешественик ще привлече не друго, а именно тайландската. Защото, макар че тук можете да намерите вкусна пица или лучена супа,  продължава да важи правилото, че

най-добрата кухня е местната

И дори някой някога да е имал съмнения, че тайландската кухня принадлежи към аристократичното семейство на най-вкусните,  няма начин те да не отпаднат още при първия залък.

Ако първата характеристика на тайландската кухня е нейното разнообразие, то втората със сигурност е нейното качество - независимо дали сте в ресторант с много звезди и високи сметки (които за средния европеец все пак остават смешно ниски) или в търговския мол, където можете да хапнете на крак или да си вземете храна за вкъщи.

Не е за пренебрегване и фактът, че дори за българския портфейл тук е достатъчно евтино. Изобщо, каквото и да си поръчате, едва ли сметката ще надвиши 5-6 банкноти с лика на Вашингтон. Ако пък ги докарате до седем или осем, е съмнително дали ще успеете да се справите със сервираното количество. Отметката "десет" пък можете превишите само ако сте изключително лаком или пък ако заведението е от непредвидено висока категория...

Изключение правят морските дарове, които тук се сервират навсякъде, но въпреки многообразието им остават най-голямо перо в сметката. Но пък това е и основната причина човек да посещава тайландски ресторанти.  За сметка на това разнообразието е огромно: обикновени и кралски скариди, омари, миди, всякакви риби и прочие морски деликатеси.
Към същата категория се отнасят и приготвените по различен начин инсекти, които, кой знае защо, европейците не само че не ценят, но и дори старателно избягват. Казват, че били много вкусни...

Многобройните подправки, разнообразните зеленчуци и плодове,  безкрайните възможности за аранжиране и въображението на местните готвачи правят от тайландската кухня

нещо повече от готвене  - истинско изкуство.

В Банкок просто няма такова понятие като най-добър ресторант. Макар че, говорейки за тайландска кухня, е трудно да се прекара разделителната линия между fine dining  и casual dining, и двете формули имат своето място, посетители и почитатели.

Ако сте там, за да се запознаете с тайландска кухня и да усетите местния колорит, със сигурност едно от местата са ресторантите в хотелите от веригата "Амари". Разбира се, има значение  кой именно ще посетите, защото всеки от тях се отличава със собствена незабравима атмосфера, но като цяло името "Амари" е гаранция за качествено и изискано преживяване. Само в Банкок хотелите са няколко и макар че  носят печата на една и съща верига, все пак са различни. Комбинация от европейска и местна кухня, висока кулинария и предложения за всеки вкус правят ресторантите от веригата търсени от различни туристи по всяко време.

 "Амари атриум" е сред най-добрите във високата ценова скала, с  комбинация от изискани европейски блюда, модни вина от новия свят и традиционна тайландска кухня. Като допълнение към нея тук се предлагат и японски специалитети като отговор на огромното търсене както от страна на европейци, така и на азиатци и големия брой японски туристи, за които, както е известно, собствената им кухня е едно от основните изисквания. "Амари атриум" е един от реномираните хотели с изискана кухня, които се придържат към високата летва на стандартите в тази държава. Неговият изискан ресторант "Вивалди", разположен край басейна, е доказателство за безкрайните възможности да се съчетават европейска кулинария с местни специалитети.  

Веригата "Амари" обаче предлага нещо повече от градски хотели, макар и разполагащи с едни от най-добрите предложения в Банкок. "Амари" - това е школа, това е марка, това е начин на предлагане", уверяват ме мениджъри на различни комплекси на веригата в различни части на страната. Въпреки различията  общото е в стремежа да се представи най-доброто от тайландската и световната кулинария. Колкото и да е амбициозна задачата, в Тайланд нищо не е невъзможно. Особено ако е подплатено с висококачествените морски продукти, за които много европейски ресторанти могат само да мечтаят.

Ако търсите хляб и зрелища,

със сигурност вашето място е "Сиам Нирамит" - огромен комплекс в Банкок, съчетаващ възможностите на шоу-бизнеса с познавателния елемент и кулинарните предизвикателства.

В комплекса, разположен в централната част на града и  включващ огромен театър, ресторант и музей на открито, са вложени 40 млн. долара. Това е амбициозен частен проект, чиято цел е да представя изкуството и бита на древен Сиам. На сцената на театъра с общо 2000 места се реализира една от най-мащабните продукции на сцена в света, създадена с използването на огромен брой специални ефекти и постиженията на високите технологии и пресъздаваща сцени от историята и митологията на Тайланд.

Преди да посетят грандиозното шоу, посетителите могат да вечерят в един от трите ресторанта на комплекса, в които се сервира тайландска и европейска кухня. Отрупаните с различни ястия маси, специалитетите, приготвяни пред очите на туристите и богатият асортимент на плодове и десерти  може да накарат всеки да съжали, че не е отделил по-дълго време за вечерята.

В комплекса е възпроизведено и тайландското селище, в което се представят архитектурата и типичните занаяти в 4 региона на страната - предене на коприна и тъкане, производство на маски и плетене на покриви, изработване на играчки и предмети от слама и пр.

"Бриз"  е едно от най-новите и освежаващи предложения на Банкок. Уникален ресторант, предлагащ висока кухня в сърцето на града, той съчетава елегантност и прекрасна панорамна гледка към града. Част от хотел  Le bua State tower, ресторантът предлага изискаността на европейската висока кухня в съзвучие с местните кулинарни традиции и  възможности. Резултатът е зашеметяващ! Дали ще са азиатски деликатеси, морски продукти или ястия от гъши дроб, удоволствието е неустоимо и неповторимо! Поантата на вечерта без съмнение са изисканите десерти, сервирани върху лед. Съчетанията от кухни и вкусове са невероятни, така че е по-добре да не им лепваме каквито и да било етикети.

Китайският квартал

е едно от най-атрактивните места в града, както, впрочем, навсякъде по света. За навлизането на негова територия ви алармират двуезичните надписи, които са на тайландски и китайски. Въпреки че не ви говорят много, те са сигнал, че сте стъпили в район, в който различните култури не се изключват взаимно, а се допълват и обогатяват.

Китайската кухня е една от най-широко застъпените в Банкок, където преселниците от северната държава са десетки, ако не стотици хиляди. Дори да не сте почитател на китайския бит и култура, няма начин да не дойдете тук поне заради Златния Буда - най-голямата фигура на златен Буда в света, който тежи около 40 тона. Всичко тук е с по-малки размери, по-уютно и подомашному. И въпреки че много от реномираните петзвездни хотели претендират за званието "най-добър" китайски ресторант, без съмнение автентичната китайска кухня е именно тук.

Заета с откритията в тайландската кухня, никога нямаше да попадна на това място, ако не беше един специален човек и специално събитие. Случи се така, че присъствах на вечеря по покана на Робърт Чанг,  президент за Югоизточна Азия на  веригата Boutique Hotels и собственик на ресторанти в различни части на света.  Най-новият му ресторант "Перката на акулата" в китайския квартал в Банкок е най-младият събрат на вече оформяща се верига от ресторанти - първият в Шанхай бързо е последван от Сингапур и Канада.  

По китайска традиция сервираната вечеря се състои от десет ястия. Това е необходима предварителна информация, която позволява на гостите правилно да разчетат силите си  - нещо, без което вечерята няма да е успешна.

Номер едно е печено прасенце - всъщност, не самото прасенце, а хрупкавата златисто-червена кожичка със соев сос и мед. Следва супа от морска котка, краби и гъби, чийто вкус те кара да съжаляваш, че купичките не са с по-голяма вместимост. Останалите осем ястия преминават като в сън, в който очите са по-ненаситни от стомаха.  Сред тях са нудълс с кралски скариди, супа с морски краставици и гъби и венецът на вечерта - супа от лястовичи гнезда. "Това е нормална вечеря на китайско семейство", скромно пояснява Робърт в отговор на "оплакванията", че всичко е прекалено вкусно и прекалено много.

Познавачи на китайската кухня обаче разкриват, че менюто е достойно за кралски особи. Вероятно затова в неговите ресторанти често гостуват представители на кралското семейство в Тайланд, известни политици и представители на шоу-бизнеса, което се удостоверява със снимки по стените на заведението - нещо като предварителна гаранция за високото качество на кухнята.

Самият Роберт категорично отказва да бъде сниман, но издава малка тайна: следващият му хотел ще бъде в София. Кога, къде, питам любопитно, но единственият отговор, който получавам, е, че много скоро ще науча подробностите, при това първа.

Уморени от забързаното всекидневие, жителите на тайландската столица обичат кратките уикенди и по-дългата почивка на брега на морето. Тук всичко е като в Банкок, само че още по-хубаво - интериорът на ресторантите е в типичен тайландски стил, за който са характерни естествените материали, уютът, семплите форми и стремежът за хармония с природата.     

Тайланд е един, но кухните са много

Макар и да я обобщаваме като тайландска, кухните в различните части на държавата са доста различни.
Жителите на централната зона просто умират за къри и ориз, който приготвят по много начини. Супата Том-Ян-Кунг е може би най-прочутото тайландско ястие, което се приготвя с лимон, чесън, люти чушки, подправки и сервирано в предварително загрята метална купа. Изгарящият пламък от супата изисква няколко бири, но не се гаси туй, що не гасне! Хубавото на тайландските ястия обаче е, че дори най-лютите не пречат да се усети истинският им вкус. Освен това се оказва, че лумналият пожар бързо загасва, предоставяйки ви възможност да повторите преживяването.  Експлозията от вкусове и аромати е просто неустоима, така че и най-заклетият враг на лютото бързо схваща, че целта оправдава средствата.

Истинска кулинарна бомба е салатата Ям - приготвена с юфка, късчета месо, зеленчуци и много люти чушки, върху които се изсипва коварен сос, който добавя още лютивина (макар че си  мислиш, че не би могло да стане по-люто).
В северната част на страната ястията са по-малко пикантни, имат повече сладко-кисел вкус. Тук специалитетите са Каянг ханг лас или с други думи свинско с джинджифил и къри, Кхао сай - юфка с яйце, къри и месо, сервирано с кокосов орех и лук. Миянг пък е аперитив, приготвян от ферментирали чаени листа.

Ако си мислите, че вече сте свикнали с пикантността на тайландската кухня, може смело да пристъпите към ястията на североизтока. Трябва да знаете обаче, че те са изключително пикантни и това, което сте дегустирали досега, е като храна за бебета в сравнение с нея. В същото време приготвените в тази част на страната ястия имат кисело-солен вкус, който се дължи на специална смес, наречена саеб. Тук много се ценят гъбите, синият домат, бамбуковите връхчета, морските дарове.  Сон Тап е разпространената в региона салата от папая с парчета риба и стриди. За десерт тук можете да опитате Кан янг Исон - круши на скара, потопени в пикантен сос от треви и мед.

Ако тръгнете на юг, ще ви посрещнат с експлозивни ястия. Най-разпространената остра подправка е сато. Казват, че е като чесъна - когато някой е ял от нея, научава целият свят! И тук на почит са морските дарове, които са в огромно разнообразие и се приготвят по много различни начини.

Толкова е вкусно, че просто не можеш да спреш. А когато спреш, искаш всичко да започне отначало.