Беше време, когато софиянци бяха склонни да пропътуват разстоянието до Пловдив, и то преди да има магистрала, за да прекарат един следобед на Главната или да вечерят в Стария град. Защото Пловдив беше първият град в България с кафенета на тротоара (маси навън тогава съществуваха само в спомените от Париж или Рим, а кръчмите и ресторантите на Стария град нямаха равни в цяла България. Първото заведение, в което се сервираха коктейли, се появи пак там, в едно минало, което изглежда взето назаем от друг живот. В Пловдив имаше нещо ценно, което рядко се намира, не само у нас, и това беше уникалната атмосфера. Или както би се изразил всеки пловдивчанин, "густо".

После дойде моментът, в който пловдивчани просто се предадоха. Западнаха и кафенета, и ресторанти и остана да витае в Стария град само духът на някогашното бохемство. И сега градът започва да излиза от летаргията, бавно, но сигурно, ако се разчита на задължаващата стара слава и най-вече на новото мислене на някои ресторантьори и на тяхната публика.

Създаден още преди Вечния Рим, Пловдив е градът с многото исторически имена, с уникален античен амфитеатър, градът с тепетата, джамиите, калдъръмените улици, засенчени от зидовете на изящни възрожденски къщи и е сред най-интересните градове на Балканите. Духът, който витае в Стария Пловдив, а и в квартали като Капана или онзи около Главната, може да се търси само на места като Охрид или Сараево. И разбира се, в Истанбул, който обаче е град-гигант и мащабите му не позволяват сравнение. Между другото едното от тепетата в Пловдив се нарича Таксим, също като един от най-прочутите и живописни квартали на Истанбул. Таксим тепе заедно с Небет и Джамбаз образуват трихълмието на Стария град или Тримонциум, както бил наречен от древните римляни.

Разнообразието от етноси, предопределило облика на Пловдив, е може би най-яркото в страната ни. При първото преброяване след Освобождението, през 1885 българите били 45%, гърците - 25%, турците - 21 %, евреите - 6% и арменците - 3%. Днес разбира се българският етнос преобладава, но е силно присъствието и на всички останали. Днешните пловдивчани гледат по-спокойно и приветливо в сравнение със софиянци. Те са и малко по-бавни, но след първата реакция на припряност свикваш с това и ти става приятно. А атмосферата на едно място, независимо дали е в Италия, Франция или България, се създава от хората, които живеят там.

Запътихме се към Пловдив на кулинарно-винена обиколка и с голямо любопитство разучавахме кои са най-добрите места за качествена храна и вино в града и около него. Не се оказа лесна задача.

Ресторанти, ресторантчета и кръчми има наистина много - Пловдив открай време е известен като града на веселяците и на заведенията. Но колко са местата сега, където храната е наистина качествена и вкусна?

Старият град, който привлича като магнит чужденците, би могъл и е направо задължително да се превърне и в център на качествената кулинария. Защото добрата кухня също е израз на националната ни култура. И дава едно от първите и най-незабравими впечатления от страната ни. На Трихълмието са сгушени доста заведения с огромно меню, но наистина малко от тях предлагат прясна и вкусно приготвена храна.

Безспорно добро място за ценители на гурме културата е ресторантът на хотел "Хеброс". След като стана Ресторант на 2004 година на Бакхус & Chivas, три години по-късно там е все така вкусно и бихте оценили тяхното вече емблематично агнешко руло, заешкото със сини сливи, или някое от вкусните ястия на деня, приготвени от пресни сезонни продукти. Под клоните на смокинята навън може да опитате домашно сладко, приготвено от същата тази смокиня или да се поинтересувате дали в момента нямат хайвер от сивен - светложълто-кехлибарен на цвят и с чуден вкус. В "Хеброс" обслужването е от класа и ще ви препоръчат подходящо вино за ястията ви. Джазът на живо, който звучи тук периодично, е още една добавка към цялото удоволствие.

За да продължим обаче с добрите пловдивски ресторанти, се налага да излезем от Стария град.

Защото легендарно място като "Алафрангите" например, с фантастична градина, в която свиреха джаз известни пловдивски музиканти, сега е като на доизживяване. Там сякаш се връщаш 25 години назад във времето - дори покривките оставят усещането, че не са сменяни оттогава, а и сервитьорите все още умеят да отбягват погледа ти. Всъщност не е лошо - може да служи за жив архив на соцресторантьорството.

На пъпа на града, до началото на Главната, се намира "Хемингуей", който с постоянно високото си качество на храната, изключителното отношение към виното и стилния интериор се превърна в мерило за добър ресторант. Същият собственик притежава и "Скадарлия", уютен и по-непретенциозен ресторант, доказал се като най-добрата сръбска скара в града. Тук правят собствена винена класация и предлагат питието на Бакхус с истинско разбиране. Заслужено признание беше наградата за селекция на напитките в конкурса "Ресторант на годината "Бакхус" - Chivas Regal" за 2003 г.

Рубриката "Кулинария" в този брой посветихме на ресторант "Фадо".

"Фадо" заслужава специално внимание - на затънтено място в индустриалната зона (кварталът е известен като Кючук Париж), във фабриката със същото име, той успя да се пребори и наложи с изключително добрата си, предимно средиземноморска кухня с италиански акцент и изобщо с цялостното качество на кухнята, вината и деликатното внимание към всеки клиент. Друг качествен италиански ресторант е "При Лино" в изящната сграда на бивша синагога, където се хапва в духа на италианската традиция. Особено добри са домашно печените хлябове, някои съвсем семпли пасти и патладжанът на фурна с пармиджано.

За да не излизаме от италианската връзка, тук е мястото да споменем едно неотдавна наложило се място в село Ягодово, източно от града. "Вила Мария" при италианеца Артуро е още с недовършен вид заради строящите се към заведението стаи и се набива на очи някак внезапно насред полето, но очевидно домашната паста, приготвена от майката на самия Артуро си струва пътешествието от града, защото там често се събират да хапнат италианците от местната пловдивска гилдия.
Кухня със средиземноморски уклон предлага и един елегантен и приятен bar&diner на "Главната", наречен "Клуб Леро". Стилната съвременна обстановка и прекрасната тераса най-горе с гледка към близкото тепе го правят много привлекателно заведение, а качествените леки неща за хапване и нелошият избор на вино са основен плюс.

Китното семейно хотелче "Одеон", разположено в самото сърце на административния център, се оказа другата ни находка. Някак си, без да е маниерно и показно, в ресторанта оставате с впечатление, че сте в ръцете на професионалисти.  Менюто е доста обширно, без конкретна посока в стила на кухнята, но пък каквото опитахме, беше добро (е, добре, една идея по-соленичко, но вкусно). Заслужава да отбележим, че това е едно от местата в Пловдив, където умеят да готвят месо. Маринованото телешко на тиган бе крехко, а ризотото с гъби, пък били те и печурки, спечели овациите ни. Винената листа за съжаление е с оскъдни на брой предложения, преобладаващо български, но има какво да изберете. По-важното е, че надценката е разумна и това според нас заслужава поощрение.

Малко по-надолу по булевард "6-ти септември" се намира турският ресторант "Антик", където, ако сте любител на екзотичния балет и успеете да се абстрахирате от обстановката, ще хапнете много добре техните кебапи, ляхмаджун, кюнефе и т.н. Доколкото разбрахме, мюсюлманите в града го сочат като автентичен, а това все пак е препоръка. Друг голям плюс за "Антик" е, че е близо до Панаира, а в същото време могат да ви доставят храна по заявка, тоест стои като възможност да разнообразите менюто си по време на "Винария" например.

Особено внимание заслужава и едно ново място, собственост на г-жа Антонина Портева и на г-н Методи Портев, който е председател на винарската кооперация "Нов живот" в село Брестовица. Енотека "Бендида" е съвременен храм на виното и на местната кухня. В приятната, сепла и изчистена обстановка погледът попада върху каменна стена с множество ниши с керамични пръстени за съхранение на вина и барелефи с образа на тракийската богиня на плодородието и виното, Бендида. Предвид рода на заведението, виното тук е главен герой, а когато типични тракийски ястия и десерти се приготвят под зоркия поглед на домакинята или от самата нея, всичко е с чудесния вкус на домашно приготвена храна.
За да останем в българската традиция, ще споменем и един много успешен тематичен ресторант, "Веселото село". Неговата идея е, че традиционни наши селски гозби се готвят в типични съдове и по традиционен начин пред очите на клиентите - огромното помещение е и кухня и салон, мирише вкусно, отвсякъде висят сухи чушки, суджуци, кратунки и делви и постоянният наплив от туристи го превръща в едно наистина весело село.

Местата в Пловдив, които биха привлекли вниманието на непредубедения гост, имат някак си по-човешки размери и форми.

Определено си заслужава да направите една отделна кратка разходка из уютното кварталче "Капана",

заключено централно между Джумаята, ул. "Райко Даскалов" (продължение на Главната), бул. "6-ти септември" и бул. "Цар Борис ІІІ". В началото са необходими две-три завъртания из същинската плетеница от улици, за да се ориентира човек, но бързо се свиква. Въпреки че днес преобладават магазините за дрехи, Капана е успял да запази уюта и атмосферата на занаятчийско кварталче и улиците още носят имената като "Абаджийска", "Златарска", "Кожухарска" и "Железарска". Уютът се създава и от старите постройки, които не надхвърлят три етажа.

За пловдивчани, пък и за гостите на града, Капана е мястото, където освен да си напазаруваш по магазините, можеш да се отдадеш и на по-одухотворени занимания, като например да хапнеш или да пийнеш на сладки разговори с приятели или колеги в многобройните ресторантчета и барове. Тук се намират "Петното" - обживяно еклектично заведение със салон за жива музика, просторен бар с неангажираща и жива атмосфера и уютно вкусно ресторантче, "Найлона" - любим ъндърграунд бар на по-младия артистичен свят в града,  No sense - много приятен нощен клуб, както и "Старият Пловдив" и "Амстердам" - два ресторанта с прекрасна атмосфера, която определено компенсира някои леки пропуски в кухнята. Между другото обслужването и на двете места е чудесно, а вторият разполага и с професионално съставена винена листа. Ако пък хлътнете в безистенчето по средата на Главната, като вървите от Джумаята към театъра, ще попаднете в нещо като стръмен отрязък от стара португалска уличка и можете да пийнете бира при усмихнатите бармани в рок-кафе "Безистена".

Приятна изненада в Пловдив са неочакваните ресторантчета в малко по-отдалечени от самия център квартали.

В тях ви посрещат наистина като вкъщи и винаги има нещо приготвено за деня. Недалеч от "Бендида" например, в "Гастро Кинг" се хапва вкусна домашна храна. Хората от квартала го знаят и посещават, разбира се, но външен човек може и да подмине витрината на квартално барче. В съвсем друг квартал е също вкусното, а и много спретнато и уютно ресторантче "Патерицата", отдавнашно сборно място на компании от целия град. В арменското ресторантче "Ереван" на "Отец Паисий" можете да опитате (особено на обяд) някои вкусни типично арменски манджи, като за предпочитане са сготвените за деня. И прочутото ашуре с розова вода, каквото впрочем правят и в ориенталската сладкарница под Джумаята - турското кафе с някоя баклавичка също не са за подминаване там.

Непременно трябва да споменем и стария "Олимпик", наречен още "Малкия Новотел" - на брега на "Марица", зад Новотела. Той е приятно, съвсем обикновено заведение от типа на софийските "Стадион" или "Спортна среща" от едно време и е място за срещи на стари пловдивски бохеми, включително и на някои от известните и отдавна утвърдени художници като Димитър Киров и Бояджана, син на Златьо Бояджиев. Храната е добра, а и посрещането - винаги сърдечно.

Какво е основното, което липсва по отношение на ресторантите в града на тепетата? Ами например, в големите хотели няма нито един наистина класен ресторант, в който качеството на предлаганата храна да отговаря на претенциите, възможностите и цените. Не се намира и добра кухня вътре в Панаира - доста неадекватно, като се има предвид значението му за града и наплива от пришълци - чужденци и българи, който Панаирът привлича за различните изложения. Липсват и опити за по-авангардна кухня в града, но това не е беда - "всичко с времето си", както споделиха с нас и някои ресторантьори. Онова, което със сигурност има в Пловдив, е атмосфера, благи хора и без съмнение чудесни сезонни продукти - предпоставка за интересна и качествена кухня. На повечето от гореспоменатите места, вече се възползват майсторски от тях. Със сигурност ще се появяват и още добри ресторанти. А също така е сигурно, и дано е така, че и сега има още добри места с местна слава, които не сме успели да забележим.

Адреси:

No sense, ул. "Евлоги Георгиев" № 5, 0898 683 971
Амстердам, ул. "Константин Стоилов" 10, 032 629 953
Веселото село, бул. "Дунав" 53, 032 955 118
Вила Мария, с. Ягодово, ул. "Лангица" 3, 03104 20 93
Гастро кинг, ул. "Георги Измирлиев" 61, 032 645 545
Енотека Бендида, ул. "Дружба" 15, 032 640 771
Ереван, ул. "Отец Паисий", 032 650 041
Клуб Леро, ул. "Александър Батенберг" 32 (главната), 032 636 817
Найлона, ул. "Бенковски" № 8, 0889 496 750
Одеон, ул. "Отец Паисий" 40, +032 622 065
Олимпик, бул. "Марица" 77, 032 961 494
Патерицата, ул. "Севастопол" 26, +032 644 534
Петното, ул. "Йоаким Груев" №36, 0898 542 787
При Лино, бул. "6-ти септември" 135, +032 631751
Скадарлия BBQ, бул. "Дунав" 29, +032 955 093
Старият Пловдив, ул. "Жолио Кюри" № 6, +032 629 133
Фадо, бул. "Кукленско шосе" 12, +032 606 593
Хеброс, ул. "Константин Стоилов" 51A, 032 260 180
Хемингуей, ул. "Гурко" 10, 032 267 350