Изглежда никога няма да си изясним напълно произхода на една от най прочутите салати в света. Американците не се свенят да я наричат "Кралят на салатите". Може да е малко преувеличено, но без съмнение "Цезар" е сред най-добрите изобретения на американската кулинария. Всъщност Щатите са само проводник на рецептата, която иначе е забъркана за първи път в Мексико. Поне така гласи най-разпространената история.
Съществуват и заблуди, че Цезар е древна салата или поне, че е наречена в чест на император Юлий Цезар. А за теорията, че рецептата идва от Калифорния, може да се каже само "топло, топло...", понеже родината й, Мексико, е наистина близо. И по-точно град Тихуана. Изобретена е някъде през 20-те години на ХХ век и въпреки че е сравнително неотдавнашна, създаването й тъне в исторически неясноти. Най-утвърдената легенда за изобретяването й се връща към периода на Сухия режим в Щатите, или 1920-1930, когато богатите калифорнийци отскачали до Тихуана, за да се насладят на някои забранени в родината им напитки. Твърди се, че рецептата за салата Цезар се появила на бял свят благодарение на Алесандро Кардини, който я измислил и нарекъл на любимия си вече покоен брат.
Има и други версии на историята със същите действащи лица. В хотел Ceasar Palace в мексиканския град Тихуана, собственост на братята Кардини, след един дълъг и разточително весел уикенд, който изкарали при тях група холивудски артисти през 1920, майстор-готвачът Алесандро им приготвил тази салата от продуктите, които му били останали.
Други пък определят като дата на създаването й 4 юли 1924 година, когато група авиатори посетили същия хотел и шеф-готвач Алесандро Кардини се оказал в притеснителен дефицит на продукти в ресторанта си, понеже хотелът му бил пълен с пасажерите на кораба Prince of Wales, който обикалял пристанищата на Северна Америка. Поради лошото време отплаването се отложило с един ден, така че непредвиденият допълнителен престой на толкова гости довел до този недоимък на провизии и неволята научила домакините какво да забъркат от немай къде.
Според някои версии салатата била приготвена от самия Цезар Кардини в салона, пред погледа на клиентите. Който и да е неин създател, салатата явно се оказала превъзходна, ако се съди по възторга на клиентите.
Въпросната смес била съставена от следните ингредиенти: салата, или по-точно зелена маруля Romaine, рохко сварени яйца, чесън, сос уорчестър, сок от лимон, зехтин, настъргано пармиджано, крутони, сол и пипер. Кардини си спомнил уроците на майка си: яйце, пуснато в кипяща вода за 60 секунди, придобива особена консистенция и подправя салатата също както хубавата застройка - супата. Той натъркал салатиерата с чесън, сложил в нея салатените листа, прибавил яйцата, настърганото сирене, лимонов сок, подправки и крутони, изпържени в зехтин и натъркани с чесън.
Първоначалната салата Цезар очевидно не съдържала аншоа. По въпроса за аншоата няма точни сведения кой и кога е започнал да я добавя в салата. Част от любителите на "Цезар" смятат, че без нея салатата губи очарование, пикантност и тяло. Други пък са на мнение, че сосът уорчестър достатъчно добре я овкусява и че без аншоа тя е по-фина.
Така или иначе за няколко години салатата става ястие, заради което специално идват в Тихуана. Сред почитателите са тогавашните холивудски звезди и даже жената на принц Едуард VІІІ Уелски. Чрез нея "Цезар" дебютира и в Европа.
Рецепта на оригиналната селата "Цезар"
Съставки
1/2 кг салата Romaine
3 с.л. зехтин
2 средно големи скилидки чесън
1 яйце
1 с.л. Сок от лимон (или на вкус)
1/2 чаша настъргано пармиджано
1 и 1/2 чаша крутони
Сос Уорчестър на вкус
Сол и пипер на вкус
Приготвяне
Яйцето се пуска в кипяща вода за една минута, след което се потопява в студена вода. За дресинга се разбиват заедно зехтинът, яйцето, чесънът, лимонът и сосът уорчестър, докато се получи еднородна гъстичка заливка. След като се измие добре, салата се отцежда максимално от водата, накъсва се и се слага в салатиера.
Крутоните се приготвят, като се нарязва хляб (най-добре франзела) на кубчета, напръсват се с малко зехтин и се пекат до леко позлатяване. Крутоните могат и да се изпържат в зехтин, а после да се натъркат с чесън. След като поизстинат, те се слагат върху накъсаните листа и салатата се овкусява с приготвената заливка, а отгоре се поръсва пармиджано.
Ако към тази рецепта се добавят 8 филенца аншоа, начинът на приготвяне се променя.
С чесъна се натъркват стените на купата, докато скилидките се разпаднат, а твърдите остатъци се отстраняват. Същото се повтаря и с аншоата, но парченцата се оставят в купата. Слага се сосът уорчестър, сокът от лимон, черният пипер и жълтъкът от яйцата и всичко се разбърква, докато стане хомогенна смес. Към нея се добавя капка по капка зехтинът и се разбива като майонеза. След това се прибавят листата от маруля, почти прозрачни резенчета пармиджано и крутоните. След като всичко се размеси внимателно, отгоре се поръсва още настъргано пармиджано.
Някои й добавят и една чаена лъжичка английска горчица. Днес в тази салата се слагат и още съставки като пиле, скариди или други зеленчуци.