С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

"Вишните"

Любомир Бояджиев
01 Февруари 2007, 16:15
Share Tweet Pin it Share

Има ли в действителност значение размерът? В случая с Вишните определено не, тъй като този ресторант постоянно доказва, че и с четири маси може да бъде на върха. Или може би ще бъде по-правилно, ако се каже, че въпреки размера "Вишните" е сред най-добрите български ресторанти. Защото някак не е в рамките на приетото да се развиваш и да инвестираш в постоянно високото качество, когато разполагаш само с четири маси.

Самите собственици споделят, че не си представят "Вишните" като по-голямо заведение, защото биха загубили облика на малък уютен семеен ресторант. "Вишните" започват историята си като място за приятели и тази тенденция е вплетена в днешната концепция - ресторантът предлага храна, която е домашна, но и оригинална. Нели и Людмил Станкови предпочитат да не поставят стила на кухнята в тесни рамки, защото при всяка смяна на менюто тя изглежда по различен начин. Общото обаче винаги е, че ястията са вкусни, изрядно приготвени и поднесени."Вишните" е единственият ресторант, който успя два пъти да стане ресторант на годината. Нели и Людмил достигнаха едно изключително високо ниво, но не се задоволиха с това и продължават да правят достойни за похвала инвестиции в бизнеса си.

Способността да се развиват и да поддържат постоянно високо качество превръща "Вишните" в логичен участник във финала и на тазгодишния конкурс. Въпреки че на два пъти бе удостояван с престижното отличие, в мениджмънта не настана успокоение, напротив. Храната във "Вишните" продължава да е на изключително високо ниво и има свое собствено лице. Разбира се, съвсем не е без значение фактът, че поне единият от собствениците е  постоянно в ресторанта, което им позволява да следят отблизо пулса на клиентите. "Стремим се винаги да сме в крак с растящите критерии за храната и винената култура на хората", споделят Нели и Людмил, но уточняват, че имат още много път да извървят.

Както вече сме изтъквали, една от посоките, в които ресторантът би трябвало да се развива оттук нататък, е разширяване на пространството, тъй като въпреки усещането за домашен уют, все пак при такова ниво на заведението се изисква известна дискретност. Едновременно с физическото разширяване още един плюс за "Вишните" би било и увеличаване на предлаганите вина. Трябва обаче да се отбележи, че макар и не много на брой, зад всяко едно от тях стои личната позиция и усет на собствениците. Ако трябва да обобщим: "Вишните" са от онези редки находки, място, където човек се чувства обгрижен.

Share Tweet Pin it Share

Реклама »