Литва
Литовската кухня притежава финеса на ранен глиган, който се опитва да се скрие в шкаф, пълен с кристални фигурки. Срещу нас е страна, разполагаща със сто различни начина за приготвяне на картофи (и нито един от тях - интересен и изискан) и чиито жители презират всякакви зеленчуци или подправки, които биха се изпречили между тях и въглехидратите.

Националното ястие са "цепелини" - едни тежки топки от пюре от настъргани картофи, с форма на дирижабъл, пълнени с кайма (кълцано месо) и след това сварени. Въпреки името им те са всичко друго, но не и леки или аеродинамични. Всъщност, точно обратното, те падат надолу и залепват за дъното на стомаха.

Ако на някого му се сторят прекалено тежки, винаги може да пробва супата от картофени топчета (малки цепелинчета без месо в топло мляко), картофения пудинг (тухла от настъргани картофи, изпечена във фурната) или картофените наденички (картофи, натъпкани в калъфи от черва). Разбира се има свинско, гъби и понякога дори хамсия или херинга за развлечение, но те са все така скучни и безлични.

Вероятно след векове руско и полско господство литовците смятат, че ако кухнята им е все така недостойна за завист, съседите им може пък да ги оставят най-после намира.

Исландия
Имате слабост към гранясало синьо сирене, но смятате, че то ще стане още по-добро, ако има и остър дъх на вмирисана риба. В такъв случай можете да опитате коронния специалитет на Исландия hakarl или разложена акула.

Гладните исландци открили, че пикочната киселина, заради която гренландската акула не може да се яде сурова, изчезва, ако месото бъде зарито в ситен чакъл за няколко месеца, от което се получава нещо като рибна пастърма, чиято воня на амоняк може да разбие вратите на хладилен камион. Ако не ви достигне кураж, можете да опитате по-леки исландски деликатеси като шунка от овча глава, агне пушено в собствените му екскременти или ярешки "бели бъбреци".

За да бъдем справедливи, трябва да изясним, че традиционната кулинария тук отразява повече безрадостната субарктическа природа на Исландия, отколкото характера на жителите й. Тяхното небце просто е кривнало от правия път. При това за съжаление, когато решат да се хранят навън, съвременните исландци твърде често заменят жилавата баница с месо от кайра (морска птица) или сушената на вятър солена треска с мъчително безвкусни версии на основни европейски храни: безличен хот-дог, картонени пици, всепризнатото суши и някои посредствени сладки ястия с къри, които приличат на пудинг в детски ясли. Достатъчно, за да ви накара да мечтаете за резен пушена китова мас.

Холандия
Квинтесенция на холандския гастрономически опит са снекбаровете FEBO. Това са големи стени на затоплени помещения, всички обзаведени в лъскав хром, с блестящо осветление и безупречна чистота. Ако пъхнеш монета в съответния процеп, вратата на отделението, което си избрал, ще се отвори и ще ти изхвърли  порция супербезвкусна храна, ужасно препържена и с мистериозен произход, която сякаш извинително пуска мазнина върху картонената си опаковка.

Никъде другаде не е по-добре илюстрирана любовта на холандците към натрапчивата рационалност и удобство, както и пълното им безразличие към удоволствията на небцето. Това чувство за кулинарна несъстоятелност присъства в цялата страна. Никога няма да забравя деня, в който купих в Ротердам нещо приличащо на пикантна баничка, а открих, че е пълно единствено с бешамел. Или друг случай, когато един съсед холандец се закле, че ще ни приготви изключително вкусно национално ястие и ни поднесе тиган с франкфуртски кренвирши от консерва с вкус на зеле и картофено пюре на прах.
Дори най-примамливите холандски вкусове, като примерно този на двойно изпържените картофи с майонеза, се провалят по липса на внимание - олиото за второто пържене обикновено е гранясало, а майонезата пък е някакъв противен воднист индустриален отпадък.

Слава Богу, при индонезийците от холандски произход нещата са по-добре - те влагат повече грижи и подправки в националната си храна.

Обединеното кралство
Британците нямаме много-много с какво да се похвалим. И въпреки че сме горди с нашия кулинарен "мини-бум", продължаваме да ядем повече боклуци от всяка друга европейска страна. Основните ястия на Източна Европа може и да са тежки, но поне са направени от храна. Докато британската диета е пълна с индустриални щуротии с изкуствени аромати, генетично трансформирани мазнини и скрит сироп от глюкоза. Някои се забавляват да надават ужасени викове пред турските ресторанти, но готовите сосове за паста на средната класа, готовите тайландски "кърита" в буркани или така наречените луксозни сладоледи също не са особено здравословни.

Една диета с толкова боклуци като британската не може да учуди никого, щом на обяда се отдава такова значение, че средно му се отделят 20 минути. Не че традиционната британска храна заслужава нашата носталгия. Треската е официално призната за най-посредствената риба на света, Йоркширският пудинг няма абсолютно никакъв вкус и плюс това страна, която смята, че една кифла от Бат има чувствен вкус, трябва да е съвсем лишена от сексуалност. Да благодарим на Бога за ефектите от имиграцията.