Шеф-готвачът Айхнер Бернхард е от онази планинска част на Европа, където, казват, правели най-вкусната храна на света - северноиталианските Алпи, почти до границата с Австрия. Беше у нас като консултант в кухнята на "Енотека Уно". С някои от готвачите там вече се познава от периода, когато те са стажували при него. За себе си Айхнер разказва, че от малък го тегли към професионалното готвене и щом завършва училище, става стажант в престижния хотел Rosa Alpina от веригата Relais & Chateauх в Сан Касиано в Алта Падия. По-късно помага за създаването на гурме ресторанта в същия хотел, наречен St. Hubertus (1 "Мишлен" звезда). След дванайсет успешни години на позицията sous-chef и няколко практики в други Мишленови ресторанти той е вече от почти шест години шеф-готвач на Hotel Alpenhof в Разен.

"Там правим традиционната кухня за Алто Адидже, съчетана с типичната средиземноморска италианска кулинария. Приготвяме и някои класически френски ястия. Стремим се да изпълняваме всяко желание на клиентите ни. Иначе аз предпочитам средиземноморската кухня - тя е цветна, лека и най-важното здравословна. Вместо маслото и сметаната, които са типични за местната кухня, се стремя да готвя предимно със зехтин. Виждам, че клиентите оценяват високо тази по-лека кухня." Айхнер винаги влага собствен почерк в ястията. "Когато видя продуктите, тогава започвам да създавам ястията и да комбинирам вкусовете. И винаги импровизирам. Изключително много ми харесват всички видове паста и особено домашно приготвената прясна паста."

Силно го въодушевява и някоя хубава, съвсем прясна риба. Следи с интерес новите авангардни технологии във висшата кулинария, но смята, че дори в един висококласен ресторант в хотел е невъзможно да се приготвя такава храна, понеже изисква страшно много персонал. "Лично аз следвам по-семплите неща. Комбинации като тази на лангуста с мозък, да речем, не ми допадат особено. Според мен звездата в кухнята не бива да бъде готвачът, ами продуктът." Айхнер е работил в много ресторанти със звезди от Мишлен. Смята, че стремежът към звезда и поддържането й създават огромно напрежение и стрес за екипа. "Предпочитам да приготвям моя вкусна кухня, като постоянно се стремя да я подобрявам. Правя го заради клиентите и лично за себе си, а не за да получа звезда от "Мишлен".

Ако направи собствен ресторант, той би бил малък, достъпен за всекиго и достатъчно печеливш. "А колкото повече звезди има един ресторант, толкова по-малко печеливш е той. Упражнявам професията си със страст, но все пак трябва и да живея. Бих направил своя ресторант в планината, понеже съм роден там и съм привързан към нея. Акцентът ще е върху средиземноморската храна, но нашата типична планинска кухня никога няма да липсва. А и те могат чудесно да се комбинират.

Извън готвенето Айхнер има страст към ските - все пак е дете на планината. "А освен това обичам да ям, да ходя по ресторанти и да опитвам от ястията на колегите си. Нали казват, че на кльощавите готвачи не бивало да се вярва."