От какво зависи потреблението на сладолед? Скандинавците са на първите места по консумация, американците също.
Привързаността към сладоледа не е случайна. Пристрастяването към сладкото удоволствие се дължи до голяма степен на факта, че той ни прави по-щастливи. Наскоро проведено проучване показва, че сладоледът кара хората да се радват и да се чувстват много щастливи. Оказало се, че сладоледът влияе на тези зони на мозъка, които отговарят за усещането на радост. Доскоро се смяташе, че шоколадът е най-доброто средство да се чувстваме щастливи, но този факт го измества от първенството в списъка на "щастливите храни".

Действително, северните народи консумират много сладолед, някъде около 25 л на глава от населението годишно, докато тук на Балканите това количество е между 1 и 3.5 л. Това обаче няма нищо общо с качеството на продукта. До известна степен обяснението може да се намери във факта, че в северните страни организмът иска по-наситени и по-мазни храни. Искам да кажа, че по-голямата консумация в САЩ не означава по-високо качество. Европейците ядат по-малко сладолед, но затова пък са по-взискателни. Качественият продукт, макар и калоричен, е лесно разградим. А иначе винаги, когато сладоледът е вкусен, той е и калоричен. Не може хем да е качествен и вкусен, хем да е без масленост и с нула калории! Нещата тук опират до културата на консумация. Ако се яде умерено, е по-добре човек да си хапне нещо качествено. Рецептите за сладолед са безброй, но общото между тях е, че качественият сладолед се прави от натурални съставки. Най-добре е да се използва прясно мляко, прясна сметана, натурални плодове и ядки. Разбира се, от особена важност е и технологията. По принцип промишленото производство има възможност за по-добър контрол на хигиенните условия. Най-простият пример е свързан със сладоледа, който се прави по улиците с автомати. Най-интересното е, че тези машини са отдавна забранени, но въпреки това продължаваме да ги срещаме. Този вид сладоледи се прави от суха смес, единственото предимство на която е ниската цена. Имаше един период, когато широко се използваха и растителни мазнини, но те не са полезни за организма. В момента на европейския сладоледен пазар се наблюдава тенденция на завръщане към животинските мазнини, които са по-калорични, но се разграждат напълно от организма, за разлика от растителните.  Хубавото е, че у нас културата на консумация расте и хората се научават да ценят качеството.

Къде сме ние по отношение на сладоледения пазар?
За наша радост вървим към избистряне на пазара у нас. В началото всичко бе хаотично, но постепенно нещата улягат и в крайна сметка ще останат само най-сериозните производители. Вече започна реалното затваряне на предприятия, които не отговарят на изискванията. В България се произвеждат 20-25 милиона литра сладолед годишно. 75% от това количество се произвежда от четири фирми, което означава, че много фирми произвеждат малки количества, и то само през летния сезон. Основната разлика при различните производители е, че едни правят сладоледи с прясно мляко и прясна сметана, а другите - от сухо мляко и масло, или по-скоро растителни мазнини. Сухото мляко обикновено дава тестен вкус.

Когато продуктите са пресни, спокойно можеш да изядеш няколко сладоледа, без ти стане тежко.  Изключително голямо значение у нас оказва сезонният фактор. Потреблението е разделено на продукти за лятна консумация и продукти за зимна консумация. Зимата се предлагат повече сладоледени торти и полузамразени продукти (semi freddi), които и при по-високи температури запазват консистенцията си. Колкото повече сладоледът запазва консистенцията си при по-високи температури от -18 градуса, толкова по-добра е рецептата с изключение на случаите, когато се използват стабилизиращи вещества. Това не са консерванти, а вещества, които свързват водата, белтъците, мазнините и захарта. През лятото се наблюдава нарастване на консумацията в пъти. Когато обаче се заредят дъждовни дни, потреблението веднага спада от 3 до 5 пъти. От дълги години насам се оказва трудно да се променят навиците на българските потребители, за да се превърне предлагането на сладолед в целогодишно.

Какъв вид сладоледи се търсят най-много у нас?
Тук отново важи сезонният принцип. Лятото се търсят най-много сладоледи на клечка, във фунийка и в купичка. През зимата се яде повече сладолед в кутии, който е по-подходящ за домашна обстановка. Повечето българи обаче спират да ядат сладолед през зимата. За консумацията у нас може да се каже, че е стабилна. Има силни години, каквато например беше 2003. Тогава имаше истински бум на потреблението и всички фирми се развиха по това време. 2004 и 2005 бяха слаби години. Важното обаче е до колко хора достига сладоледът. У нас 15-20 процента от хората не могат да си позволяват сладолед.

Каква е разликата между промишлените и занаятчийските сладоледи?
Технологично погледнато, тези сладоледи не се правят по различен начин. Специфичното при тях е, че съдържат по-малко въздух. Обикновено около 50% от обема на сладоледа е сухо вещество. Тук не става дума за сухо вещество в буквалния смисъл. Занаятчийското производство не позволява продуктите да бъдат аерирани в по-висока степен и затова са по-тежки, по-плътни и по-кремообразни. Самият характер на производството дава по-голяма възможност за украсяване и вкусово разнообразие. Най-вкусният сладолед се прави от прясно мляко, прясна сметана и пресни жълтъци. От хигиенни съображения обаче не се използват яйца в промишленото производство. Някои производители използват сухи яйчни продукти. Не е вярно обаче твърдението, че сладоледите с по-високо съдържание на въздух са по-некачествени.

Има ли някакви нормативни изисквания за това какво трябва да съдържат сладоледите?
Сладоледите не трябва да съдържат вредни за здравето вещества. Вредно е например да се използва животински желатин. На практика няма закон, който да казва какво е сладолед и как точно се прави. За да се лицензират обаче производителите, трябва да се одобрят техническите спецификации или рецептите. Най-общо казано, сладоледът трябва да съдържа белтъчини, мазнини, захари и вода.